Душевнu u умствени качества. Кехаите са излезли из овчарската среда и затова те притежават почти същите душевни и умствени качества, каквито притежават и самите овчари. Но при всичко това у кехаите се забелезват особени характерни чърти, каито не са присъщи на овчарите. Впрочем това лесно се обяснява, като знаем кои овчари стават кехаи. По-рано споменах, че всички овчари желаят да станат кехаи, но не на всички се изпълнюва желанието. Само по-умните, по-енергичните и по-честните овчари сполучват да станат тйошки кехаи, а по-тъпите и не енергичните си остават само с овчарството. Един свестен овчар, който се е отличавал от другарите си по умствените си качества, щом стане кехая, заживява друг живот, натоварва се с други длъжности и си предава друго значение пред хората. Бившите овчари, като станат кехаи, т. е. променят работата си, изменяват и някои от навиците си. Изпърво кехаите в обноските си не се отличават от другите овчари, но отпосле съвсем се изменят. Те стават горди и донякъде надменни. Иска населението и пред властите се държат на високо. Иска им се да ги уважават и почитат. Когато говорят, употребяват много турски поговорки и други остроумни изречения. Кехаите са хладнокръвни, непоколебими и доста инатчии, но при това те са искрени и незлобиви. Завист у тях не съществува. Понякога се появява съперничество помежду им, и то само за къшли и планини. Обществените работи толкова ги не интересуват, но когато другите чорбаджии ги помолят да свършат някоя работа пред по-висшите власти, те охотно се съгласяват, и то не толкава от любов към самата работа, а да докажат, че имат влияние пред властите. Изключение правят само някои кехаи-търговци, които са по-родолюбиви, по-ученолюбиви и следователно по-наклонни към обществени работи. Мнозина от кехаите-търговци са грамотни и още по-мнозина харчат пари да образоват децата си. Родопските кехаи вънкашно изглеждат, че са със студени сърца, но в същност те са много милостиви и доста щедри. Освен това те в земания-даванията си никога умишлено не повреждат интересите на лица, с които имат сметки. Когато дават пари и други стоки в заем, те не земат лихва. С овчарите си уреждат сметките без роптания и без да ги чюе някой. Много редчиш овчар се оплаква от кехаята си за каквото и да било. Кехаите докато са били овчари не са били чисти от кражби на овце, но като кехаи, те не позволяват кражбите и мъмрят овчарите си, когато усетят, че са крали.