Васил Дечов

ДУШЕВНИ И УМСТВЕНИ КАЧЕСТВА

 

Родопските овчари са хладнокръвни и спокойни. Те се леоно не раздразнюват, но и когато се раздразнят, самообладанието ги не напуща. Съвсем редчиш се е случвало, щото овчар в сръднята си да стори някоя голяма пакост, каквото например: нараняване, убийство и пр. Другите отличителни качества, които са при­същи на родопските овчари, са тези: храброст, упо­ритост, инат, откровеност, разсъдък правилен, памят силна, но и трите последни качества не са обработeни. Съвсем малцина от овчарите са полуграмотни (за истинска грамотност нито дума може да става). Девет десети от овчарите са съвсем неграмотни, но не са толкoвa невежи. В религиозно отношение овчарите тоже стоят на долна стъпен. Наистина те съблюдават много формалности (кръстят се, палят свещи, постят и пр.), но истинска набожност у тях няма. Молитви не знаят, а от евангелието и другите черковни книги само това помнят, което са слушали в черквата, когато са били малки деца. Овчарите са доста суеверни. Те вяр­ват в предсказанията на сънища, кучета, овци, плешки, слънце, звезди и пр. Уверени са, че по планините има самодиви, които са зле настроени спрямо тях. Според понятието на овчарите юдите са духове (ветрове) и чйостиш се явяват в образите на моми, за да ги изкушават и после да ги смазват, разкъсват и вдигат в облаците. Овчарите, които инак са храбри и безстрашни, от юдите ce cтpaхувaт. Лете по планините, когато се появи силна вихрушка и вдига нагоре в небесата цели дървета,клонове, трева и други предмети, овчарите плахо поглеждат към вихрушката и казват: "Юда се сви" и си шепнат: "Змие ма е рудила и от кучка пресник сам сел (бозаел)." За завардване от изкуше­нията и пакостите на юдите овчарите носят в палас­ките си чеснов лук, пелин и вратика, но и при тия предпазителни сpeдствa, благодарение на овчарската доверчивост и искреност, юдите пак успяват да умърт­вяват родопските юнаuи. Борбата на овчарите с юдите по планините е възпята в много песни. Гласът на тия песни е жален, почти плачевен. На годежи, сватби, седенки и овчарски събрания момите и овчарите без; друго ще изпеят и следующата и други песни:

 

Да знаиш, майчю, да знаиш[1],

Каква сам мума загалил

На ворх Пиринска планина.

На ден ми пу дваж духода,

Пу две ми китки дуниса,

Наще ми пу триж духода,

Пу три ми китки дуниса,

Пу три червени ебалки,

Ала хи дворе ни знаем.

Ни дворе, майчю, ни порти.

- Питай е сину, пнтай е,

Ут де ти са ще казува,

Чие ще да е дощере.

- Питах е, майчю, питах е,

Ала са на cмeх казува.

Аднож са каже ут Изник.

Другуш са каже ут Заник.

Дене са, майчю, казува

Ут гулемуну Райкуву,

Кехайова е дощере.

Наще се, майчю, казува

Ут ворх Пиринска планина,

Хайдут Колюва дощере.

- Синулю, я мой, синулю,

Ела ти майка сабере

Ут девет гори горуцвет.

Ут девет момски градини

Пелинен и вратикана

И белана куминига;

Да ти хи вшием, сину лю,

В калпакан и поесене,

Чу иди, сину, при нее

На ворх Пиринска планина;

Аку та близу наближи,

Чи си е мума хубава,

Пак ку делеку пубегне,

Чи ми е юда Пиринска.

Стана му майка посабра

Ут девет гори горуцвет,

Ут девет момски градини

Пелинен и вратикана,

И белана куминига,

Че му ги майка зашила

В калпакан и поесене.

А га си Стуен утиде

На ворх Пиринска планина,

Мума делеку пубегна

И си Стуена думаше:

- Форли, Стуене,

Калпакан и поесене,

Тугав ща близу да дойда,

Да ти, Стуене, донесам

Зелен Пирински здравечек,

3дравечек китка червена.

Стуян са мамка, пудмами,

Свали червени поесе,

Фарли калпакан на земе,

Тугав гу мума наближи,

Наближи приз корст пригребе;

Ут земьона гу вдигаше,

На небуну гу качеше,

Ут небуну гу свалеше,

На земьона гу спускаше

И си Стуену викаше:

- Да си ти кажем, Стуене,

Чие е майка по-хитра,

Как са, Стуене, сабира

Ут девет гори горуцвет,

Ут девет момски градини

Пелинен и вратикана,

И белана куминига.

 

(Слушана в Чепеларе)