Васил Дечов

 

КРАДЕНЕ

 

Почти всички среднородопски овчари крадат, но кражбите им не се простират далеч, т. е. не са профе­сионални крадци. Изпърво малешините (5) се упраж­няват да крадат палдъми от конете и мулетата. Малешините срязват откраднатите палдъми на тасми. По­следните заместват козиневите връви на царвулите. Като усъвършенствуват краденето на палдъми, младите овчари се упражняват в крадене на отделни брави за чеверме. След това овчарите могат вече да крадат по 10-20 брави наведнаж и по цяло говедо. Среднородоп­ските овчари са измислили и наредили различни си­стеми на крадене овце и говеда. Ний ще опишем по-главниre от тях, които сме узнали и научили от мно­зина приложители и практици по тая част.

 

Д н е в н и  к р а ж б и

 

1) Ако през деня в стадото незабележено се е на­месила овца от чуздо стадо, овчарят, щом я съгледа и види чия е, решзва какво да я прави: дали да я изяде или да си я повърне на овчаря, от чието стадо се е намесила. Ако реши последното, чака да я по­търсят или сам съобщава на другия овчар, че има на­месена овца, но ако реши да я изяде, заколва я през деня или през нощта в някоя гора, одира я, месото упица на чеверме, кожата закопава в земята, а дреб­ното (черва, търбух и пр.) хвърля на кучетата.

2) Овчарят, като съгледа, че някое стадо пасе в някоя гора, примъква се скришом в гората, потаява се на затyлено място и чака сгоден случай да закачи (откраде) някой брав. Щом бравът му влезе в ръцете, спина го с връвчица и го оставя на някое затулено място и скришом си излиза от гoрата. Крадецът отива през нощта в гората, задига брава и го занася в друга, по-далечна гора. Там той заколва брава, наклада огън на затулено място и изпица брава на чеверме. Последното туря в чантата и при зори се отправя за ятака на своето стадо. Като наближи ятака, скрива чевер­мето в някоя отделна ела или горица и се явява пред малешината в положението "нито лук ял, нито лук мирише". През деня или следующата вечер овчарят зема по малко от чевермето и го еде заедно с мале­шината. Последният яде и мълчи. Овчарят строго му заръча да не съобщава на никого, че е ял чеверме.

3) Ако овчарят забележи през деня, че 5-6 брава незабележено са се отделили от чуждо стадо, тоже незабележено ги вкарва предпазливо в някоя гора, гдето ги заколва или пък ги оставя живи, и през нощта ги проточва нанякъде и продава чрез свои приятели ­ятаuи.

 

Нощно крадене, когато овцете пасат

 

4) Ако чуждото стадо още пасе, овчарят се промъква в някоя горица или храсте и чака стадото да наближи. При първия сгоден момент крадецът хваща един брав и безшумно избягва с него. Но за да го не усетят овчарите и кучетата и за да се не плахнат овцете, овча­рят, когато наближава стадото, върви срещу вятъра. Ако той върви в една посока с вятъра, овцете и ку­четата ще го усетят по дъха му и овцете ще се плахнат.

5) Ако 2-3-ма крадци пожелаят да украдат 20-30 овце изведнаж, наближават по споменатия начин разпръснатото стадо и заделят настрана колкото могат овце. После бързо ги подкарват към мястото, гдето ще ги колят. Но aко стадото не е много разпръснато и мъчно може да се задели една част от него, крад­ците вършат следующето: хващат мълком само една овца, връзват на опашката й надута кожа или голяма лелка (кратуна) и след това я пущат в стадото. Овцата с кожата или с лелката се подплашва и тича насам-­нататък; от това силно се подплашва цялото стадо и се разпръснова много нашироко из полето, като се раздробява на много части. Овчарите се впущат на че­тири страни да съберат стадото, но в това време крад­ците заделят една част овце и ги подкарват наня­къде. От тая метода за кpaдeнe най~много страдат ар­наутските овце, които са по-плахи от родопските.

 

Крадене лете и ноще от ятака

 

6) Крадецът напълнюва една торба неугризани кокали и върви към ятака. Върви пак срещу вятъра или перпендикулярно към него. Когато наближи овцете, ако кучетата го не усетят, хваща един брав и бяга; но ако кучетата го усетят, той им хвърля кокалите и с това ги залъгва и заставя да не лаят. Когато кучетата съв­сем млъкнат, крадецът хваща брав и бяга.

7) Крадецът разтопява лой и я сипва в дървена паница. (Лойта скоро не се състинва в дървени съдаве.) След това крадецът зема паницата с лойта и прибли­жава ятака. Кучетата, щом усетят, без да лаят, заслед­ват крадеца. Последният се връща назад и мами ку­четата. Когато поиздалечи от ятака, разлива лойта по земята на широко пространство. Лойта веднага се съ­стинва. Кучетата веднага се залавят да ближат полоената земя. В това време крадецът спокойно се връ­ща на ятака и подбира колкото може овце.

 

Крадене зиме и ноще от гермите

 

8) Ако наблизо до гората няма вода, крадците приготовляват качамак или топки тесто с извънредно много сол. След това наближават гермата. Като ги усе­тят кучетата, хвърлят им качамака или тестата и се оттеглят на страна. Кучетата, като изядат много со­лената храна, след 10-20 минути се разпръскват из полето да търсят вода. В това време крадците набли­жават гермата и задигат по един брав. Но ако искат да украдят повече овце, употребяват следующето сред­ство: крадците отварят вратата на гермата, или ако това е неудобно, отварят дупка на плета, като по­дигнат нагоре част от самия плет. След това закач­ват на един прът вулия, в която има сол и брашно (объркани, кърмило). Един кpaдeц провира кърмилото през отворената дупка и го насочва към овцете. Най-­ближният брав, като усети кърмилото, дохожда до него и захваща да яде. В тава време крадецът тегли полекичка назад вулията, а овцата го следи и излиза през дупката. По тоя начин крадците могат да извадят кол­кото щат овце, без да се сплаши стадото и без да ги усетят овчарите. Извадените овце се подкарват мълком към мястото, гдето ще се колят. Крадците ви­наги смятат да украдят тъкмо 50 (една еллия). Това правят, за да не може скоро да се уети кражбата. Както видяхме по напред (гледай Сборник за Нар. умотв. кн. 1, XIX), овчарите броят до 50 и сетне съ­бират еллиите. При броенето на овцете, aкo общото количество се е намалило с 3-5 или 15 брава, брое­цът веднага ще разбере, че толкова брава липсват; но ако количеството е намалено с 50 брава, 6роецът се заблуждава. В такъв случай той си помислюва, че ов­цете са тъкмо толкова, колкото са били при предпо­следното броене, но само че е пропуснал да отбележи една еллия. Ако стадото, от което са откраднати 50-те овце, е много голямо, кражбата скоро не може да се познае. Caмо след 1-3 преоброявания ще cе усетят липсалите овце, но дотогава украдените овце са вече изклани и сторени сазма или пък са проточени на ня­къде.

9) При крадене от гермята, ако близо има вода и не е възможно кучетата да се отдалечат със солена храна, крадците залъгват последните с други средства. Най-много се употребява това: крадците напълнюват няколко волски или биволски рога с лой. След това наближават гермата. Кучетата, щом усетят крадците, спущат се към тях. Последните отстъпват, а кучетата вървят след тях. Когато кучетата се отдалечат от овцете, крадците им хвърлят пълните рогове с лой да се залъгват, а сами наближават гермата и изваждат колкото могат овце. Кучетата лесно не могат да извадят и изядат лойта от роговете, затова и много се маят и залисват на мястото, гдето са отдалени.

10) Когато преминават през Енидженското поле ар­наутски овце и други джелеплици за Цариград, родоп­ските овчари крадат от тях и по следующия начин: из­копават тесни но дълбоки ями на няколко места, през които минават стадата. Връз ямите турят много тънки клоне, шума и трева. Връз последните посипват сол и брашно. Арнаутските овце вървят пасещим, и отделни брави, като усетят солта и брашното, дохождат над ямите да ближат, но с тежината си те продънват сла­бата покривка и падат в ямите, без да ги видят па­стирите. След изминаването на стадата нашите овчари отиват при ямите и прибират находещите се в тях овце.

 

Крадене говеда

 

         В Енидженското поле из орманите пасат многобройни говеда в полудиво състояние. Тия говеда са собственост нa ксантийските и енидженски бееве. Говеждите стада се само надзирават, но се не пазят от особени говедари. Зиме и лете те свободно си ходят и се пло­дят из орманите. Когато някой бей има потреба от ня­колко крави или волове, праща ратаите си да уловят от стадото му потребното количество. Улавянето става с кеменци (наключени въжета) или с запиране цялото стадо в някоя ограда. Тоя, който ще лови полудиви говеда с кeменк, възсяда бръз кон, зема в ръката си кеменкя и се впуща след стадото да го гони. Когато стигне някое говедо, което е потребно, хвърля кеменкя връз него, тегли въжето и по тоя начин го връзва било за рогата, или краката. След това слиза от коня, за­тяга добре животното с въжето и го води при другите питомни говеда.

Родопските овчари, особено тия, които пасат овце по къшлите из Коджаорман, много крадат говеда. Малките говеда хващат с кеменци, а едрите застрел­ват с пушки. Овчарите, като убият някое говедо, приколват го, удират го и кожата срязват и употребяват за царвули. Коленето аговски говеда в Енидженското поле и Коджаорман е обикновено нещо на родопските, особено широколъшките овчари. Тая кражба те извърш­ват съвсем свободно, без да се страхуват от някого. В случай, че агата се научи кой е извършил кражбата, ще смъмре виновника и ще го застави само да му плати roведото. По-голямо наказание няма.

Освен овце и говеда родопските овчари крадат и риба от даляните, но това редчиш се случва. По-често те навлизат в чужди градини и лозя да берат овощия, дини, грозде и др. плодове. Но тия дребни работи овчарите не считат за кражба. Овчарските кражби по-нататък се не простират. Овчарите не нападат пътници, не обират търговци и не убиват хора за пари и друг обир. Когато крадци нападнат стадата им, те ги прогонват с оръжие в ръка; но когато сами отиват да крадат чужди овце, не нападат овчарите. Ако сполу­чат мълком да украдат овца, добре, но ако ги усетят и подгонят, гледат да се спасят с бягане. Само в краен случай, ако пазителите на стадата ги загащят (заоби­колят) и наближат, те, за да се отбранят, изваждат оръжието си и се борят.

Истинският родопски овчар никога не краде и коли овце от стадото, което пасе. Само с позволението на кехаята или господаря си той може да заколи здрав брав за себе си. Но ако на ятака дойдат разбойници и панти и поискат брав, овчарят, за да им угоди, хваща чийто и да е брав, но затова е длъжен да обади на господаря си.

Родопските овчари чйостиш се спречкват помежду си и то повечето за пределите на пашата, но послед­ствията от тия спречквания не са твърде лоши. Убий­ства при спречкванията не стават. Обикновено овчарят, който надвие, набива надвития или пък взаимно се на­биват и си оскубат по малко косми от чамбасите на главите и повече нищо.