РАЗПРАВИЯ С АРНАУТИ, ЧЕЛЕЦИ, РАЗБОЙНИЦИ И ДР.
Пътът на арнаутите, които карат овце и друг добитък от Албания и Македония за Одрин и Цариград, е през Беломорската равнина. При преминаването на арнаутските джелепски овце през Енидженско родопските овчари често се срещат с арнаутите. Последните карат овцете си пасещим и следователно спират се на къшлите, които са наети от родопски кехаи. Нашите овчари недопущат арнаутските стада да се застояват на пашите, а от това се пораждат спречквания. Всички знаят, че арнаутите скоро се докачат и за малка обида вадят пищовете и ножовете си. Такова нещо се случва и при спречкванията им с родопските овчари, но последните не оставят да се надвият, а всякога излизат победители. Много арнаутски трупове са останали в блатата, якантиите (водите) и горите по Беломорската равнина. Родопският овчар, когато му се случи да има разправия с арнаутин, постъпва тъй: първо поканва арнаутина-пастир да се махне с овцете си от пашата. Ако виновният приеме, работата се свършва мирно, даже и приятелски, но ако арнаутинът се противи, нашият овчар се мъчи да го разсърди и за да постигне това, отива при арнаутското стадо и го гони от пашата. Арнаутинът кипнова от яд и заплашва родопчанина. Последният наближава арнаутина, каже му някоя груба приказка и чака. Арнаутинът още повече се разсърдва и се хваща за пищова. В същата ceкyнда нашият овчар вдига гегата, халосва арнаутина по ръцете и главата и го поваля на земята. По-нататък работата зависи от поведението на арнаутина. Ако последният се подчини, овчарят му обира оръжието, пропъжда него и стадото му от пашата и борбата с толкова се свършва. Но ако арнаутинът, и след като е паднал на земята, поиска изново да продължи борбата, овчарят го добива с гегата, обира го и му защупва тялото в някой гйол и пропъжда арнаутските овце далеч от своята юрия. В случай че арнаутите са неколцина, нашият овчар ги не закача, но оставя овцете си и отива да търси други овчари, негови другари и приятели. Събраната набърже дружина се разправя с неколцината арнаути, както и единочният овчар. Такива борби стават повечето ноще, тъй като овцете се пасат, речи, през цяла нощ. Дене родопските овчари се разправят с арнаутите по същия начин, както и ноще, но некак по-предпазливо. В случай че всичко извършено е забелязано от турци и други чюжди хора, виновните овчари съобщават на кехаята, а последният на полицията. Но арнаутите редчиш правят давия. За всяко сторено зло те се мъчат да си отмъстят, но и това редчиш постигат. Арнаутите мъчно могат да украдат родопски овци, но родопските овчари крадат много арнаутски. Освен проходещите арнаути по Беломорската равнина, сноват и други техни сънародници в качеството си на пъдари, бекчии, сеизи на търговци, аги и пр. Понякога се появяват и в малки разбойнически чети. Нашите овчари лесно се разправят и с тях. С бекчиите и пъдарите имат работа, когато отиват по лозята и бахчите да крадат грозде, дини и други плодове. В такъв случай, ако арнаутинът-бекчия не остави овчарите свободно да си наберат каквото си пожелали, гегата ще свърши всичката работа, и то преди арнаутинът да е успял да си имъкне пищова или да нагласи пушката. С по-малко думи казано, родопските овчари много лесно се разправят с лютите арнаути, и то благодарение на тяхното хладнокръвие, неустрашимост и присъствие на духа в критическата минута.
Освен арнаутитe по Беломорската равнина, особено зад Карасу, в Коджаорман, сноват и други панти, наречени челеци. Последните са едно племе, смес от потурчени българи и гърци и истински турци. Челеците живеят в 30-40 малки села, разположени по страните от десния бряг на река Карасу (Места). Те са бедни, свирепи и истински разбойници. Поминават се главно с кражби и други хаирсъзлъци. Родопските овчари, особено широколъчани, които наемат къшли в Коджаорман, чйостиш се срещат с челеците, но последните винаги биват надвити. Широколъчани не допущат да им се украдат брави от челеците, защото те са по-панти и от самите челеци.
Лете по планините овчарите се срещат и с други разбойници, но отношенията им с тях са по-други. Разбойниците се явяват при тях само за да се нахранят и да си земат храна за един-два дни, но не и с друга цел. Овчарите, като знаят това, нахранват пантите с качамак и мляко, понякога и с чеверме, и ги изпращат мирно. Но ако пантите се покажат лоши, овчарите се разправят с тях както с арнаутите и челеците. Мнозина овчари завързват истинско приятелство с прочути разбойници и разбойнически главатари. Често пъти приятелите си помагат било с пари или с друго нещо.