Икономическата криза в България през зимата на 1992 година взе своя великолепен връх. Площадите на София гъмжаха от стачници. Гладни и безработни шетаха из полутъмните улици. Радио, телевизия, вестници, тревожно съобщаваха за нощни и пладнешки грабежи, убийства и изнасилвания. Политиците вещаеха глад и гибел и през следващата година, ако народът не се хване за работа и сам да се спасява поединично кой как може.
Всички тези страхотии, които преживя и им се наслуша в града, накараха Гого Върбата да си вземе шапката и да се прибере на село в бащината си къща. Стори го пролетта. През лятото и есента отгледа прасе, кокошки и зеленчук и малко преди зимата прибра всичко в буркани. През януари в буркани сложи и превтасалото зеле, а накрая да не отиде зян напълни двайсет оливени шишета със зелев сок резняк, запечата ги и ги подреди в казанчето, за да ги стерилизира. Наля топла водичка, включи бързовара, затвори внимателно вратата на банята и се прибра на топло в кухнята. Там телевизорът предаваше кавгата между сини и червени политици. Скоба. Преди да си легне обаче пред телевизора, той заключи пътната врата, вратата на къщата, угаси всички лампи и взе за всеки случай сатърчето, с което сечеше пържолите. Като опипваше с палец резеца му, Върбата тегли една дълга и цветиста псувня на всички политици от всички цветове в знак на възмущение. Че как да не се възмути човек. Все така я гласят, че полиция има само за гражданите, да осигурява само тяхната безопасност, а селяните като че ли са доведени деца на властта. Тук на село няма кьорав полицай. Посред бял ден могат да те нападнат, било то цигани, било то самите полицаи с маски извън работното им време и могат с камион да натоварят зимнината ти и да я откарат.
Опипа пак резеца на сатърчето и като усети, че е добър, сложи го под възглавницата и легна да гледа телевизия. Гледаше си Гого Върбата, ама хич не му беше до тяхната кавга, а си мислеше, ако внезапно го нападнат и след като няма пистолет дори, а хората в Америка имат по три автомата, кажи ми какво ще прави с това сатърче? Мислеше Върбата как да се отбранява от апашите и се сети.
Щом влязат, скача и застава в тъмното до печката. Там е тенджерата с вряла вода. Взема канчето и чака да се появи оня с маската. Плисва му в лицето едно канче вряла вода, оня се стъписва и Върбата го халосва със сатърчето по темето. След това леко го бутва в антрето, за да не изцапа килима в кухнята с оная апашка мръсотия, която ще бликне от главата му, че трудно се пере. След това чака втория да се появи. Вторият обаче се спъва в първия и се пльосва по очи в антрето. Върбата клъцва и неговата фонтанела със сатърчето и чака третия...
Така неусетно Гого Върбата се унася в дрямка, а не трябваше да заспива, защото той предусещаше, че те ще дойдат... Да да, скоро ще го посетят и той ги очакваше. Очакваше ги, така както комшията Горанов веднъж заяви, че сега неговият апартамент в София бил на ред за обир. Така били му съобщили. Е, на Върбата никой нищо не бе му съобщавал, но той беше цивилизован човек и имаше силно развито шесто чувство... Но... заспа и това си е... Докога бе бръмчал телевизорът, той не знаеше. И така, както спеше спокойно и тихо, внезапно взрив „Бу-у-у-мм!“ го стресна. Бързо се опомни и му се стори че се разтърси цялата къща. Не скочи веднага от леглото. Успя да се овладее, защото очакваше всичко това. Те не знаеха при кого са попаднали. Върбата не носеше случайно червена карта, за да се разхожда безплатно с трамвай и тролей по София. Върбата беше от трийсет и първи пехотен полк и още усещаше мириса на дравския пепелак, който го затрупваше след експлозиите на германските снаряди. Стара пушка е Върбата. Така, че внимателно стана от леглото, взе сатърчето и тихо на пръсти се приближи до вратата на кухнята. Ослуша се. Не се чуваше нищо. Хвана дръжката на бравата и в същия миг нов още по-ужасяващ взрив „Ба-а-м-м-м!“
„Бре! – учуди се Върбата. – Тия са решили първо да ми сринат къщата, а сетне да крадат.“ Стори му се, че взривът идеше откъм тавана.
Безшумно отвори и на пръсти със сатър в ръка се втурна по стълбите към тавана. Когато стигна до площадката отново „Бу-у-у-умммм!“ – трети взрив разтърси къщата. „Бре! – сепна се сериозно Върбата. – Тия с оръдие ли са пристигнали?!“
Върна се обратно и тихо отвори вратата на хола, огледа в полуздрача прозорците, балконската врата, всичко си беше на мястото. Озадачи се. Провери и другата стая, нищо особено. Излезе в антрето и в същото време четвърти взрив разклати дрехите на закачалката.
– Аа-а-а-а-а!... – извика Върбата и се плесна по челото. – Бре, неговата мамица! Сега я оплескахме...
Той хвърли сатъра и се втурна в банята. Там беше същински ад. Мъгла и врял зелев сок бълваха из казана. Хвърли се към прозореца, отвори го и с бързо движение изтегли щепсела от контакта. Парата като бесен вулкан се втурна навън. Светна лампата и пред очите му се взриви петото оливиено шише със зелев сок. Потрошени стъкла, пара и смърдня обляха Върбата. Отдръпна се, тресна вратата на банята и излезе на двора.
– Бре, неговата мамица! Е те това не съм очаквал...
с. Макоцево, 1993 г.