ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ДОЛНА ВЕРЕНИЦА ПОСВЕЩАВАМ НА ДОЛНОВЕРЕНИЧАНИ, ЖИВЕЛИ В РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ И РАБОТИЛИ ВСЕОТДАЙНО, А НЯКОИ ДАЛИ И ЖИВОТА СИ ЗА ДОБРУВАНЕТО НА ХОРАТА И ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ.
ПРЕДГОВОР
През 1962 година като секретар на Общинския комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в село Долна Вереница получих от Окръжния комитет на БКП - Михайловград, писмо-указание за написване история на населените места. Това писмо и засиленият интерес по онова време към проучване и събиране на материали за история на отделните населени места ме подтикнаха към проучване и събиране на материали за историята на селото.
Преписах на пишеща машина и запазих "История на село Долна Вереница" 1928 година. Написването й станало по искане на по-горните власти. В Държавен архив в Монтана се намират запазени исторически справки на редица населени места, в това число и на село Долна Вереница. Заслужават признание властниците по онова време. Те се отнесли с необходимата сериозност. Формирана била специална комисия в състав: председател Апостол Кръстев Мечкарски (Пужо), помощник-кмет на селото, и членове учителите: Димитър Илиев Алексов, Павел Димитров Мечкарски, Тодор Спасов Илиев, Цеко Еленков Мечкарски и Анастас Колов Спасов и свещенник Кузман Петров Димитров. Членовете на тази комисия в продължение на 1927 и 1928 година събират материали и написват "История на село Долна Вереница", която заема 23 машинописни страници.
Снабдих се с написаните в 1978 година от Тодор Спасов Илиев "Спомени и исторически бележки за село Долна Вереница, Михайловградски окръг."
В продължение на около двадесет години събрах възможно всички написани спомени от участници в живота и политическите борби в селото: за създаването на партийната организация на БКП и Комсомолската организация за събитията по подготовка на самото въстание и поражението му - 1923 година; за антифашистката борба 1941-1944 година.
Събрах и запазих публикации в местния и централен печат, засягащи Долна Вереница - исторически данни за селото, за наименованието му, за черквата "Свети Никола" и други.
Запазих "Исторически данни за основното училище в село Долна Вереница", написани от дългогодишния учител и директор на училището Борис Георгиев Иванов.
Запазих "Историческа справка за кооперацията "Победа" в село Долна Вереница", написана от дългогодишния, страстен кооперативен деятел Първан Дамянов Иванов.
Запазих докладите, четени при честване 50-годишнината на БКП и Комсомола в Долна Вереница.
Запазих "По нов път" - историческа справка за създаването и развитието на Трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), написана от агронома Чавдар Иванов Спасов.
Всичките тези материали подредих, обработих и написах на пишеща машина и подвързах, за да се запазят.
Прочитайки тези материали землякът и приятелят Димитър Миланов Найденов - запасен генерал, ми направи предложение да се заема с написването на история на селото.
Така се захванах с написването на тези "Исторически бележки за Долна Вереница".
Освен използването на посочените материали изучих много исторически материали и документи. Запознах се с книгите: "Ломският край през Възраждането" на Симеон Дамянов; "История на Монтана, Кутловица и района" на Георги Александров; материали от научната конференция - 100 години от обявяването на Кутловица за град - 15-16.Х1.1991 година; "Берковското село в навечерието на Освобождението", написана от Славка Драганова; "Град Фердинанд" - написана от Стоян Марков и други.
Ползвах документи в Държавен архив - Монтана, за общината, за училището, за читалището в село Долна Вереница.
Така за продължително време с настоятелни и последователни усилия и много труд написах тези "Исторически бележки за село Долна Вереница".
Изказвам голяма благодарност на посочените автори на книги и публикации, на написалите спомени, на работниците в Държавен архив - Монтана.
Ще бъда много доволен, ако моите усилия и труд помогнат на сегашните и бъдещите поколения долновереничани, а и на онези с долноверенишко потекло, живеещи в други краища, в други населени места, да се запознаят с историята на селото, да прояват по-голям интерес към него и неговите проблеми. Нека да се гордеят, че са долновереничани, че са с долноверенишко потекло, селото с многовековна история, отстояло на въоръжените набези над родината, тук на западната граница. Да се гордеят, че са запазили своя български бит и култура. Да се гордеят с това, че в двете въоръжени въстания 1923 и 1944 година - два върха в обществено-политическия живот на селото, долновереничани масово, смело, с идейна убеденост, самоотвержено са се борили за по-добър живот.
Иван Дамянов