Вънкашност. По вънкашност кехаите по всичко приличат на овчарите, само че са по възрастни и по шишкави. Те се обличат с такива дрехи, с каквито се обличат и овчарите през празниците. Изключение правят кичената кепя и забунят. Кичената кепя е направена от чeрна груба аба, която от външната си страна е накитена с черни вълнени рьохни (осукани връвчици), дълги 2-3 см. Кичената кепя е дълга до коленете и е с късички ръкави. Платовете за тия кепи се работят най-много в селата: Триград, Kecтeнжик, Балабан и Михалково (Тъмрешко). Кроежът на забуня е също такъв, какъвто е и овчарският, само че копчетата отпред не са от жълта тел, а от ибришимени ключове и черни валчести петелки, прилични на излеени куршюми. Освен това забунят отпред изкусно е нашарен с ибришим и бикмьо. Кехаите носят на поясите си нови черни или тъмночервени силяхлъци, в които са втикнати чюфтлеме ножове (с двойна, но споена ножница), от които единият е по-голям, а другият по малък. Между два листа на силяхлъка са забодени няколко дървени четелки, и то ако кехаята е неграмотен; а ако е грамотен, от лявата страна на силяхлъка на самата тасма или на пояса е запасан пиринчен турски дивид. В силяхлъка е втикнат и доста дълъг чибук с пиринчена или пръстена лула. Други оръгия и такъм кехаите не носят на поясите. На чалмите чьостиш забождат малки четелки, които едвам се видят, а грамотните турят потребните си книжа между кюляфа и феса или пък в паласките, които са прикачени през рамото.