Боядисана, изписана, накипрена, Тока се върна от града с две пълни, та препълнени торби. Те бяха така увиснали на ръцете й, че долнищата им се потръкваха от време на време по земята. Пъшкаше Тока и влачеше торбите, така както всички селски жени, кога в петък са били на пазар.
Остави торбите до къщата и отиде в градината, та клекна до Пацо, мъжа си, който по това време копаеше царевицата.
- Сапри се малко, бре! - рече му тя и му се изперчи отпреде.
Беше така се олепила в червена тясна-тесничка тениска, че големите й селски гърди, като две футболни топки, бяха изхвръкнали право напред. А надолу пустата му Тока се пристиснала в тясна и дълга до самите пети черна фуста. И като завря футболите под самия нос на Пацо, предизвикателно ухилена, тя му даде нов-новеничък шоколад "Своге". Пацо го разголи от луксозната хартия и го захапа с разкривените си и разклатени зъби. Сетне се обърна и привлече с крак кютучето, което си тътреше из градината вместо столче и приседна на него. Беше скапан от умора. Тъй беше си свикнал да си мъкне по двора това кютуче и когато го заболят краката, посядваше на него да си почине. Че така, седеше си Пацо на кютучето и хич не гледаше Тока. Дъвчеше като добиче парчето шоколад и гледаше в земята с празни очи, в които вече нямаше мисъл. Животьт вече го бе превил към земята, а Тока му се покръшваше между царевичака, като очакваше Пацо да забележи новия й тоалет. Да почувства новия й сутиен... Па да зяпне най-после и да види, че като нова се връща от града. А той се утрепан седи на кютучето и преживя шоколада като добиче, заболо поглед в земята.
В това време вратата хлопна и в градината влезе Джорето. На комшията Георги така си му викаха, Джорето. Той беше едно дребно старче, на размер един и двайсет с галошите, сухо, пъргаво, с гола глава, остригана и поизплешивяла, ухилено като дете, на което сякаш са му показали обелено яйце. Джорето бавно приближи и като показа двата си едри като недоварени бобени зърна жълти зъба, с хитри очи и игрив прамък в тях рече:
- Токе, ма, що абиш шоколадо, дето си му го дала да го руча?
- А що да му донеса, бре, Джоре?
- Не шоколад, Токе, а младо, младо юниче ще го возправи на крака... от тия, дето им викат секси мацки...
- Мълчи, бре! Да не чуят комшиите! - изхока го Тока. – Господ да те убие, дето говориш така, че да ми заразяваш човеко с такива мисли.
- С убави мисли, Токе, убави мисли за убави мераци – рече Джорето.
- Мълчи, бре! — изкомандва го Тока да млъкне, ама на лицето й се прокрадваше едва уловима тънка, тъничка усмивчица.
В туй време някаква мисъл жегна Пацо. Спря да дъвче шоколада и вдигна очи към Джорето, сетне ги премести към футболите на Тока, слепени от розовата блузка, и пак погледна Джорето и пак ги върна към Тока, след което се изправи и извика.
- А ма жена, ти от де идеш?
- От градо, от де...
- Не те питам това! Ти де си била нощеска, та си толкова весела?
Джорето усети скандала, сви опашка и гузен се изхлузи като пръдня из гащи и ги остави да се разправят.
Пацо запрати нахапания шоколад подире му и почти опря гърди о футболите на жена си, с още по-голяма ярост изкрещя.
- Де спа нощеска?
- Ама Паце...
- Нема "Паце"! Къде бе нощеска?
- Е па у децата, де ще спа? Ти акъл имаш ли, бре?
- И с тия футболи ли се яви пред зетя?
Тока се стъписа и измънка с чувство иа вина.
- Е, та дека да ги дена? Мога ли да ги откача и да ги прибера у торбата? Човеко наведе глава, дори не ме погледна.
- Че за гледане ли си? Облещила си ги тези футболи да срамиш хората.
- Ама, Паце...
- Млък! Безсрамница!
- Не съм аз...
- А кой?
- Господ. Той ми ги е закачил...
И от очите й като от буреносен обляк рукнаха сълзи. Потекоха рекички из пазвата й. Свела глава, тя ревеше оскърбена.
Нещо в душата на Пацо се прекърши. Отпусна ръце върху раменете й, притегли я към гърдите си и тихо каза:
- Господ... да се чуди човек де да дене очите си...
Сетне добави милостиво.
- Хайде, хайде... стига си се сополявила... ако ги поливаш така, те още ще пораснат!..
Тя го погледна опрощаващо. А той рече:
- Да идем да прекопаем царевицата, че капнах сам...
с. Макоцево. 1994 г.