Митко трактористчето беше кротко момче с миролюбив нрав, затънал до уши в работа, но това не му пречеше да усеща похожденията на жена си. Тя се казваше Мара, но в селото Ѝ викаха Чопи. Работеше като медицинска сестра в селската лечебница и беше видяла съблечени до кръста почти половината тукашни мъже, а другата половина и бяха безинтересни.
Знаеше се от достоверни източници, че тя тайно се среща с началника на районната милиция. Слухът достигна и до ушите на Митко, но той си затрая. Каза си, че сега не му е времето да се захваща с него. Но от ден на ден началникът на районната милиция ставаше все по-активен и по-често я търсеше под един или друг предлог. Митко пак си затрая.
Една вечер Чопи се притисна до съпруга си и нежно го помоли да й позволи да замине в Либия на работа за една година, за да спечели малко валута, и пак щяла да се върне при него.
Митко кимна... и тя замина.
Върна се точно след една година без валута, оклюмана.
– Какво прави там? – попита я той небрежно.
– Работех, денем и нощем.
– Ау-у-у... и какво спечели?
Чопи вдигна рамене и захлипа.
Митко гледаше шашнато и нищо не разбираше. Толкова време я нямаше и хич не личеше да се е затъжила за него. Още с пристигането Чопи каза, че е неразположена и преспа на отделно легло. Да, но и сетне така си я подкара, тя в спалнята, а той в кухнята на миндера.
Усъмни се Митко в поведението на Чопи, но си рече: „Трай си, ще му дойде времето.“, след което яхваше трактора и се втурваше по безкрайните нивя да си гледа работата.
След осмия месец от завръщането й, един приятел подшушна на Митко, че видял жена му и началника на районната милиция да излизат рано сутринта от хотела в близкото градче.
– Е?
– Какво, е? Аз ако съм, ще го скопя. А нея ще я изкормя.
– Не се тревожи, ще му дойде времето. За всяка болка си има лек и за всеки грях наказание. Така пише в библията.
– Че ти откога взе да разбираш от библия?
– От скоро. Така, като си седя все самичък на трактора, изведнъж взех да разбирам.
След време попитал Чопи, що е правила през оная нощ в хотела, а тя му отвърнала: „Имах спешен случай.“
– Началникът ли пак закъса?
– Стига глупости! – срязала го жена му и пак си легнала на отделно легло.
След още осем месеца, една сутрин в къщата, в която Митко беше зет, внезапно нахълта началникът на районната милиция и озверен закрещя на Чопи.
– Кучка! Ще те застрелям и окото ми няма да мигне. Защо не ми каза?
– Кротко, Шефе, какво искаш да ти кажа?
– Какво си спечелила от Либия, кажи и мъжът ти да чуе!
– Спечелих... – смотолеви Чопи.
– Спечели, ама какво?
– Спин, шефе... – отвърна сломена Чопи.
Митко се усмихна самодоволно, взе куфарчето с личните си вещи и се запъти към вратата, за да ги остави завинаги насаме...
с. Макоцево, 1991 г.