Иван Дамянов

 

Иван Димитров Георгиев - Ботора

Избран за председател на ТКЗС през месец |март 1954 година, той е преизбран до 1976 година. През 1976-1978 година е секретар на Общинския комитет на БКП. След това до 1980 година е кмет на селото. От 1980 до 1987 година е председател на клоновото стопанство към АПК Михайловград. Той е най-дългогодишният председател. Роден е през 1925 година. Завършва педагогическия институт в град Враца. За известно време е учител в село Д-р Йосифово и Долна Вереница, след което е партиен работник на Околийския комитет на БКП в Михайловград, завеждащ-отдел "Селскостопански". От малък работи земеделие в семейството и обиква селскостопанския труд. Активен участник в антифашистката борба 1941-1944 година - член на РМС още като ученик, активен участник в изявите на РМС в селото - театрални представления, забави и други, партизанин в отряд "Христо Михайлов" от лятото на 1944 година. През 1949 година е командир на младежката бригада в селото. Председател на Съюза на народната младеж в селото и секретар на партийната организация.

 

Иван Якимов Георгиев

Той е роден на 15 януари 1942 година в село Бело поле, Видинско. Завършил основното си образование в родното си село, а гимназия в село Ружинци. След отбиване военна служба завършва Агрономическия факултет в София. Работи като бригадир и агроном по растителна защита и главен агроном на кооперативното стопанство в Ружинци. От 1972 година е жител на град Михайловград. От 1974 година се установява на работа като главен агроном на кооперативното стопанство в селото, от 1976 година е избран за председател - длъжност която заема до 1978 година.

 

Димитър Евгениев Димитров

Роден е на 1 ноември 1950 година в село Долна  Вереница. Завършва средно образование - техникум по механотехника в Михайловград. След отбиване на военната служба през 1973 година работи в кооперативното стопанство в селото като механик на автомобилите, а по-късно - на тракторите. От 1975 година е бригадир на полевъдната бригада. От 1978 година е председател на клоновото стопанство в селото, към АПК Михайловград, а след това бригадир на кравефермата. След разделянето на стопанствата от двете села Долна Вереница и Горна Вереница в отделни стопански единици - 1987 година, е председател на кооперативното стопанство в селото.

 

3. СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ДОЛНА ВЕРЕНИЦА

След Деветосептемврийското въстание от 1944 година в стра­ната започва всенародно съзидание във всички области на икономи­ческия, социалния и културен живот. То обхваща и село Долна Вереница, което се изразява и в бързото постигане на големи социални придобивки.

Въпреки стопанската разруха от войната, обхванала цялата стра­на, и големите икономически и финансови затруднения държавата полага големи грижи за социалното развитие на изостаналото в това отношение българско село.

През пролетта на 1946 година във Веренишки дол, над реката под местността Бучник с безплатно трудово участие на населе­нието, под ръководството на кметския наместник Димитър Петров Гергов, е построен на мястото на срутен мост нов мост от камък, бетон и желязо. Той облекчава придвижването към землището на селото.

Извършено е земеустрояване на землището през 1954 година. Черните тесни и криволичещи пътища са чувствително подобрени. Те са възможно най-добре подравнени и разширени. По тях свободно преминават и се разминават волски коли, конски каруци, трактори с ремаркета, товарни автомобили с продукция и с обемист товар - сено, слама, царевичак и други. Ежегодно с техника тези пътища се подравняват.

Селският общински народен съвет с председател Константин Данаилов Костадинов с протокол № 3 от 10 април 1956 година взема решение за изграждане на мост над реката във Веренишки дол в местността Бостаните. Построен е още един удобен мост от камък, желязо и бетон, който улеснява движението към землището на селото.

След 1985 година е извършено баластриране на пътя през Веренишки дол - главния път за землището на селото, с цел да бъде асфалтиран.

Веднага след 9 септември 1944 година с участието на населе­нието с безплатен труд над селската река, до сградата на коопера­цията, на мястото на стария нисък и срутен мост е построен нов удобен, висок мост от камък, желязо и цимент.

С протокол от 10 април 1956 година селският общински народен съвет взема решение за изграждане на мост над селската бара, идваща откъм Костин дол, в центъра на селото до къщата на Димитър Петров Гергов. Построен е висок и удобен мост, който осигурява свободен достъп до двете селски чешми  - Старата и Стоянчовата.

Когато започва асфалтирането на шосето Михайловград-Смоляновци, е построен обиколен път над селото в склоновете на Ниското било на Веренишкото бърдо. С неговото построяване е намалено движението на моторни и други превозни средства през селото.

По това време, 1970-1971 година, се извършва асфалтиране на почти всички улици в селото. Асфалтирани са и пътищата в стопанския двор на Трудовото кооперативно земеделско стопан­ство. Селото е спасено от прословутата долноверенишка кал, която при продължителни валежи през пролетта и есента затруднява движението. Особено голяма, дълбока и гъста кал се образува из двора на кооперативното стопанство.

През 1949 година в селото започва да се говори за електри­фикацията му. Набират се средства. По това време се изгражда каскадата "Петрохан". Селяните които желаят да електрифицират своя дом, внасят пари, според това колко точки ще запишат (всяка електрическа крушка за осветление и всеки контакт се броят за една точка). Парите събират Данаил Костадинов Милчов и Георги Антонов Каменов. Всъщност електрификацията на селото е извършена от държавата през 1951 година. Долна Вереница заедно със Студено буче, Войници, Горна Вереница и Винище са от първите електрифицирани села в тогавашна Михайловградска околия. В селото е изградена вътрешна мрежа с дървени стълбове, дълга 7 километра. За надзирател-инкасатор е назначен Евгени Димитров Георгиев (Дечо Боторов). В продължение на 4 години той изпълнява тази длъжност. След това работи като участъков майстор до пенсионирането си - поддържа линията от Студено буче до Горна Вереница. След една година, 1952, са докарани нови дървени стълбове и мрежата в селото е разширена на 12 километра. По-късно се извършва основен ремонт. Дървените стълбове са подменени с циментови, а мрежата е разширена на 16 километра.

Електрификацията извежда населението от вековната тъмнина. Още през 1951 година 60 долноверенишки домакинства електри­фицират своите домове. Днес в селото няма неелектрифициран дом. Газените лампи и ветроупорните фенери вече са в историята. По-късно електричеството започва да се използва и за други битови нужди. Появяват се радиоапарати, телевизори, хладилници, фризери, бойлери, перални, електрически отоплителни и готварски печки.

До 1962 година населението на селото се снабдява с вода за пиене, миене, пране и други домакински нужди от съществу­ващите от незапомнено време селски чешми. Веднага след Деветосептемврийското въстание - 1944 година, са ремонтирани чешмите Старата, от която по-голямата част от населението се снабдява с вода за пиене, миене и готвене, и Стоянчовата, която е пригодена с корита за водопой на добитък, за пране на черги и дрехи и за наливане вода в обемисти съдове - каци, бурета и други, за домакински нужди.

През 1960 година под грижите на ръководството на ТКЗС в селото, със средства и строителни работи на стопанството са ремонтирани и почти наново изградени чешмите Зъбера и Ивановата. Ивановата чешма е изнесена с 20-30 метра към баира. И двете чешми са пригодени с много корита за водопой на добитъка на стопанството и в личния двор на кооператорите, за наливане на вода за домакински нужди.

През 1960-1962 година е завършено водоснабдяването на селото. С много усилия и труд строителите под ръководството на майстор-строителите Първан Йосифов (Първан Сврачи) и Косто Антонов Милчов, изграждат водоемите и помпените станции във Войнишкото и Лечица, резервоарите в ската на връх Свети Илия. С участието на населението е изградена и водопроводната мрежа.

С водоснабдяването населението е много облекчено. Почти във всеки дом е въведена вода и във всеки двор има чешма, а много домакинства имат вода в кухнята и банята. Някои селски домакинства ползват вода от водоснабдяването за поливане на засадени в дворовете зеленчуци.

Извършено е подобряване на водоизточниците в землището. През 1960 година в местността Батурин дол, на мястото на Хайдушкото кладенче, е построена чешма с корита за водопой на добитъка, изкарван на паша в този район. Изградена е чешма и в местността Плочата, на която е поставена плоча, напомняща, че на кошарата на Димитър Петров Гергов и в околността са се укривали партизани от отряд "Христо Михайлов".

През лятото на 1965 година на мястото на съществуващи кладенчета (извори) са изградени чешми: в местността Стокина банка с корита за водопой на добитък; в местностите Калугерец, Ясена и в Обръшиката в Умни дол. Всичките чешми са изградени със средства на ТКЗС, от строителните му работници, под ръковод­ството на Апостол Димитров Мечкарски.

В местността Средковица е изградена чешма от ловното дружество в селото.

Веднага с електрифицирането на селото - 1952 година, е закупена радиоуредба. Тя е монтирана в едно от помещенията в сградата на общината. Радиофицирани са около 30-40 от селските домове. В центъра на селото е поставен един мощен високоговорител. За радиооператор и програмен ръководител е назначена долноверенишката девойка Йорданка (Данка) Александрова Алипиева, която години наред изпълнява тази длъжност. Радиоуредбата предава за населението програмата на радио София. Подготвят се местни предавания, излъчвани в определен час, а така също и съобщения, касаещи населението. Постепенно радиоуредбата измества селския барабан за съобщения.

По онова време в селото няма пощенска станция. До 1960 година селото е към пощенската станция в село Горна Вереница. В селото е назначен един пощенски служител. От 1952 година този служител е Илия Михайлов (Илия Гмитрин). Той получава пощата от станцията в Горна Вереница и разнася писма и пратки из селото. Също така пренася събраните писма, колетни пратки до пощенската станция в Горна Вереница. След неговото пенсиониране тази длъжност изпълнява Герасим (Гераско) Александров Симеонов.

Пощенската станция е открита през 1960 година, след като селото става център на община със селата Долна и Горна Вереница. Първият началник на пощенската станция е Радка Любенова Видова. Тя е родена в село Бяла вода, Плевенско. Омъжена за Иван Видов от село Бели мел, Михайловградско, тя идва в Михайловград. Завършила е ТП институт в град София. Радка изпълнява длъжността от април 1960 година, до 20 май 1964 година.

Пощенската станция в селото извършва всички пощенски услуги. Транспортирането на пощата е редовно – ежедневно, от автобусния транспорт. Към пощенската станция е и радиоуредбата.

Телефоните при откриването на пощенската станция са съвсем малко. Телефонни постове има в общината, в кредитната коопе­рация, в училището, в канцеларията на кооперативното стопанство и в стопанския му двор. Днес в селото освен служебните телефони има и 79 телефонни поста в домовете.

Транспортните връзки на селото с града са редовни, евтини и удобни. Те се осъществяват от държавно автомобилно предприятие - ДАП. През селото ежедневно преминават от града и към града много автобуси в различни часове. Пътуването пеша към града и обратно отпада. Забравени са пътеките през живописните местности Семчин дол и Солимагина ливада, по които в пазарен ден (понеделник) на групи минават долновереничании най-вече младежи.

Медицинското обслужване е значително подобрено. В селото е разкрит фелдшерски здравен пункт с аптечен филиал. Много години в ТКЗС имаше назначена медицинска сестра Параскева Иванова Никитиева, която с чанта през рамо, пълна с превързочни материали и медикаменти, винаги е сред    кооператорите на полето.

Селото е близко до града, което позволява да се осигурява свое­временна медицинска помощ. Профилактиката е основна грижа на медицинските работници. Разширена е здравната просвета с курсове, лекции и беседи. Повишена е здравната култура. Много от болестите в миналото - бич за населението - туберкулозата, дифтерита и други, са ликвидирани или ограничени до биологичния минимум. Много редки са случаите, когато отделни селяни се доверяват на врачки, баячки и народни лечители.

В селото при социализма са построени нови обществени сгради: на потребителната кооперация - канцеларии и магазини, сграда за канцеларии, фурна, стол на ТКЗС, общински дом със салон със 100 места, една промишлена сграда, в която работят инвалиди с увредено зрение, и много стопански сгради в двора на кооперативното стопанство.

4. БИТ И КУЛТУРА

В резултат на възходящото икономическо развитие на селото, подобряване на материалното състояние на селското население, социалното развитие и социалните придобивки и грижите на отечественофронтовската власт за развитие на селото, настъпват изменения в бита на селяните, нараства културата им.

Радиото и телевизията, навлизайки в живота, им отварят про­стор към света. От тях своевременно научават за политическите събития, за културния живот и различни прояви, за развитие на техническия прогрес и новостите, изобщо за цялостния живот в страната и света. В селяните вече има един голям стремеж към новото, към културните прояви и политическите събития, към по-добър живот.

Нарастващото материално състояние на селяните е една реална база, предпоставка, осигуряваща възможността в селските домове да се появят радиото и телевизията, постиженията на техническия прогрес - електричеството, електроуредите, дълготрайните индустриални стоки, съвременни облекла и други, а в производство в трудовото кооперативно стопанство да навлезе техниката - механизацията.

Веднага след учредяване на кооперативното стопанство в селото - 1945 година, сред кооператорите започва да се говори за механизиране на селскостопанските работи.

Годините до обединяване на кооперативното стопанство - 1958 година, са години, когато все още работите се извършват по стария начин, на ръка, с примитивните средства и оръдия на производ­ството.

През 1948 година, след излизане на закона за изкупуване на едрия земеделски инвентар - трактори, вършачки и други, в кооперативното стопанство се правят първите опити за оран с изкупения трактор "Ланц булдок". Само за около десетина години по-късно цялата обработваема земя на селото се изорава с техника - отначало с верижни машини с газово гориво - СТЗ, а след това с дизели - верижни и колесни трактори. Постепенно теглилната сила от волски коли е заместена от трактори с ремаркета и товарни автомобили. По този начин плугът, теглен от волски впряг, остава в музея на историята на селскостопанското производство.

Сеитбата на културите се извършва с машини -трактори с редосеялки. Шиникът, в който човекът-сеяч, поставя семето и гребейки с шепи, засява нивата, остава също в музея.

Прибирането на реколтата на пшеницата и ечемика, се извършва механизирано с комбайни, а продукцията се извозва до зърнопло-щадката от трактори с ремаркета и товарни автомобили. След 1960 година в кооперативното стопанство започва и царевицата да се прибира механизирано, с царевични комбайни, теглени от трактори. Продукцията (кулените) се събират в ремарке, прикачено към царевичния комбайн, а след като се напълни, се извозва с трактори в стопанския двор в селото. Само след няколко години започва прибирането на царевицата и слънчогледа със зърнокомбайни.

Сеното от естествените ливади се окосява със сенокосачки, балира се механизирано и с техника се извозва до определеното място за съхраняване.

Механизацията освобождава работна ръка и облекчава труда на работещите в селското стопанство.

Днешните млади поколения знаят само от разказите на възраст­ните как се е жънело на ръка със сърпи, как ръкойките са събирани и връзвани на сноп, как са складирани снопите на нивата и на купени край селото за вършитба, за големите усилия при вършитбата и други. Много думи и названия, свързани с производството - рало, косер, колесар и много други, са почти забравени. Същевременно се появяват и употребяват нови думи и названия, възникнали с приложение на техниката и химизацията на производство, непознати на селяните преди - комбайни, редосеялки и други, свързани с тях машинни части - лагери, ремъци, шайби, болтове.

Селският двор измени своя облик. Ограждането му вече не е с плет или тръни. Повечето от селските дворове са оградени с поцинкована мрежа, прикрепена към колове - дървени, в повечето случаи циментови или пък метални тръби. Лицевата страна към пътя е оградена също с оградна мрежа прикрепена към циментови колове или метални тръби, или с метална ограда с над 50-60 сантиметра панелни платна.

Вратникът, през който се влиза и излиза с превозни средства за вкарване на дърва, сено и друго и за преминаване на овце, кози, крави, и портичката за преминаване на хората са съвременни, от метал и ламарина, от оградна мрежа или пък от дърво. Портата за преминаване на хората е покрита с циментова плоча или ламарина, а някои с азбестови платна.

Пътеките из двора: от улицата до входната врата на къщата, от къщата до помещенията, където са животните; до помещенията, където се съхранява храната за животните; до тоалетната, са циментирани.

Празното място в двора е обработено и засадено със зеленчуци. Засадени са и овощни дръвчета - ябълки, круши, дюли и други. В много от дворовете има засадени ягоди и малини.

Селската къща измени своя облик. Не се строят къщи-плетарки от дърво и камък, изплетени с пръти и измазани с кал отвътре и отвън. Не се строят и къщи игленици, а така също и къщи от кирпич (сурови тухли). Повече от 40 години в селото никой не изработва кирпич. Строят се къщи от камък и печени тухли. Къщи масивни, с гредоред и покрити с цигли. Те са на два етажа. Приземният етаж на селската къща е изграден от камък, като вътрешно помещенията за живеене са подплатени с печени тухли. Повечето и от сградите за животните и за съхраняване на фураж са изградени от печени тухли и покрити с цигли, а само отделни постройки са покрити с керемиди, ламарина или етернитови плоскости.

Къщите са измазани с хоросан (вар и пясък), отвътре с гладка мазилка, а отвън в повечето случаи с грапава мазилка; напръскани в сиво с варово-циментов разтвор или пък друг цвят по вкуса на стопанина.

Селската къща е построена във формата на буквата "Г". Призем­ният етаж е в две помещения. Едното - голямото, е мазе, където се съхраняват бурето с виното, кацата с киселото зеле, картофите, туршиите и други съдове със зимнина. Другото помещение което е по-малко, в много от къщите се използва за кухня или пък за стая за живеене, с големи и светли прозорци.

Другият етаж се състои от коридор и три стаи. Всичките помещения на етажа са дюшемисани, добре обзаведени, постлани с черги, килими - жакардови или чипровски. Много от стаите са облепени с тапети.

В къщата се влиза най-напред в коридора, където се окачват връхните дрехи на поставена за целта закачалка и се събуват и оставят обувките. От коридора се влиза в стаите. Много от домакинствата използват една от стаите за кухня. Останалите помещения са обзаведени за спални. В много от селските къщи има баня.

Някои домакинства имат до къщата малка постройка на земята с помещения за кухня, за баня и с още едно помещение. Тези постройки, наричани от селяните летни кухни, от повечето домакинства се ползват целогодишно.

Кухнята в селската къща много се различава от старата кухня­, ижата с оджака - огнището. Макар че в кухнята както и в миналото се съхраняват всичките домакински съдове, че тук се приготвя храната, че тук се храни домакинството, тя далеч не прилича на старата кухня.

За разлика от старата кухня, където домакинството прекарва лятото, а зимата в стаята за спане (собата), то в кухнята сега семейството прекарва повечето от времето си и през лятото, и през зимата. Приготвянето на храната за домакинството се извършва в кухнята, но на съвременни готварски печки, в това число и електрически, на котлони и т.н.

От много години в селската къща не се приготовлява хляб. Домакинствата се снабдяват с хляб от селската фурна или от магазина. В домакинствата се приготовлява хляб само в отделни случаи - в някои празнични дни, за помен, когато по някакви причини не са се снабдили с хляб.

Старата кръгла синия (софра) и трикраките дървени ниски столове са изчезнали. Днешното селско семейство се храни на маса, изработена от занаятчия-дърводелец. Около масата семейството сяда на високи столове, наричани от селяните немски столове.

Кухненските съдове за приготовляване на храната и тези за храна са съвременни, модерни - емайлирани съдове, или от алпака - тави, тенджери, тигани и други, порцеланови паници и чинии, стъклени чаши за пиене на безалкохолни напитки, ракия и вино; порцеланови чаши за чай и кафе и други. Всяко семейство има достатъчно вилици, лъжици, ножове. Те са запазили по някое гърне, гювече, глинени паници, за приготвяне на храната.

Храната е по-разнообразна и по-калорична отколкото в миналото. Хлябът от царевично брашно е забравен. Всички се хранят с качествен пшеничен хляб. Качамак се приготовлява само по някой път, за да се припомни миналото или пък да се разбърка с мляко и захар и се яде като десерт.

Селските домакинства през лятото приготовляват зимнина - туршии, зеле, домати, зелен фасул, краставици, компоти от плодове - череши, ягоди, кайсии; мармалади, сладка и други. Много от домакинствата разполагат с фризери, в които съхраняват месо от отгледани и заклани животни за по-продължително време.

Осветлението на селския дом е електрическо. Електрическо е осветлението и на помещенията, в които са настанени животните, а също така и помещенията за съхраняване на фуражите. Всеки двор е осветен с електрическа крушка, на една от външните стени на къщата.

С необходимата вода за пиене, миене и за готвене, домакин­ствата се снабдяват от водоснабдяването. Във всеки селски двор има чешма вън от къщата, от която се черпи вода дори за поли­ване на зеленчукови насаждения. Много домакинства имат вода в кухнята.

Почти напълно е изоставено облеклото от домашно изтъкан шаек и аба, прътено или памучно платно. Разбоят (станът) за тъкане с всичките му съставни части - бърдо, кросно, подноже и т.н. изчезна, няма го вече в селските домакинства. Облеклото на селяните е от "европейски тип". Ако до 9 септември 1944 година в селото "купечки дрехи", както тогава ги наричаха селяните, се носеха само от отделни младежи със завършено по-високо от основно образование, като Лазар Недялков Лазаров, Николчо Петров Попов и някои други, то сега много рядко ще се види селянин, облечен в дрехи от домашно изтъкан шаек. Носят се домашно изплетени фанели, пуловери, елеци, чорапи. Дрехите и дори одеяла, юргани и други се закупуват от пазара. Мъжете се обличат в закупен от магазин костюм - сако и панталон. Долното бельо също е закупено от магазин - за през лятото потник, а за зимата трикотажна фланелка с дълъг ръкав. И ризата е закупена от магазин. Горната зимна дреха е балтонът. Обувките на селянина са закупени от пазара кожени зимни обувки или летни сандали. При дъждовно, кално време и при работа се носят гумени галоши или ботуши. Работното облекло е доков костюм без подплата. При студено време - ватената горна дреха или шуба. Шапката на селянина е каскетът. Много от селяните през горещите летни дни носят сламени шапки. При дъждовно време, когато селянинът е принуден да прекара повечето на открито, с овцете или козите, той се облича с мушамено наметало или дрехи от изкуствена материя, леки за носене и непропускащи дъжда до тялото. Облеклото на жените е по-разнообразно от това на мъжете. Те носят рокли с ръкави, с къси ръкави или без ръкави, поли и блузи. Блузата също се носи с ръкави, с къси ръкави или без ръкави. Те се шият от занаятчии-шивачи или се закупуват от магазин. Според сезона женските дрехи се шият от плътен и дебел плат, от тънък плат и дори от прозрачен. Полата и роклята се носят според вкуса и възрастта на жената - дълги до глезена, до под коленете, над коленете или съвсем къси, с по-голямо деколте или по-прибрана около шията рокля и блуза. Панталонът и пола-панталонът навлизат в облеклото на селянката. Горната дреха е палто от дебел плат.

Обувките са закупени от пазара. При студено време жените носят чорапогащи. Работното им облекло е доковата престилка, а при студено време анцуг, панталон и ватенка или шуба.

Духовната култура на долновереничани се издигна на значи­телно по-високо ниво. В селото няма неграмотни. Постепенно, в резултат на повишаване културата и знанията на селяните, вярванията във врачки и баячки, в самодиви, таласъми и духове отпадат. Рядко отделни хора се доверяват на народни лечители. Гадаенето (предсказването) за времето по разположението на звездите и луната, по поведението на птиците и други, не занимава сериозно селяните. Те следят съобщенията по телевизията и радиото за прогнозата на времето и устройват своята работа за предстоящите дни. Не се зачитат, не се празнуват (младите и не знаят за празнуваните в миналото - вълчи празници, миши празници, Игнажден, наричан от селяните Игнат). Не се прави Герман за дъжд.

Много от обичаите изменят своето съдържание. Сватбите се провеждат в един ден, а някои дори провеждат сватбата вечерно време. Момата се взема от дома и се довежда в дома на момъка с леки автомобили, окичени с разноцветни балони и цветя. Този момент хората наричат "пристануша". В дома на младоженеца или в ресторант се събират на вечеря близки и роднини на семействата на момъка и момата. Момата не подготвя чеиз.

Сватбите стават в Михайловград, в ритуалния общински дом, а които желаят и венчавка в църквата. След това в ресторант в града или в стола на кооперативното стопанство в селото. Сватбите постепенно намаляват и почти отпадат, поради това че в селото няма млади хора - ергени и моми.

Голямо внимание се отделя на новобранските вечери. На тези вечери, които се организират в салона на училището, по-късно в стола на кооперативното стопанство или на площада пред сградата на общината, се събира почти цялото население. Богата е вечерята, поднасят се подаръци на новобранеца, поздравления и пожелания за здраве, лека и ползотворна служба в армията. Новобранските вечери след 1970 година постепенно отпадат, поради това че няма младежи.

След Деветосептемврийското въстание от 1944 година в селото, от време на време, от града идва подвижно кино. На открито на площада, където е паметникът на загиналите във войните, се прожектират безплатно филми. За екран се използва една от стените на къщата на Димитър Петров Гергов. По-късно селото редовно, в определени дни в седмицата, се посещаваше от подвижно кино (районирано за няколко населени места) и в определени часове се прожектират филми. Вече селяните знаят дните и часът на прожекциите, а от плакатите - рекламата, научават и за филмите, които ще бъдат прожектирани. По-късно е доставен прожекционен апарат в салона на общинския дом, където е пригодена кино-кабина. В определени дни кинооператорът и касиерът идват в селото и прожектират филми.

След 1970 година постепенно дейността на киното намалява до пълно замиране поради липса на зрители.

Дълги години след Деветосептемврийското въстание, чак до към 1970 година, вечеринките в салона на училището събират по празниците, особено през зимата, населението. На Нова година, Коледа, Ивановден и други се изнасят добре подготвени пиеси от любители на театъра - ученици в средните училища в града, учители в селото. След пиесата свири духова музика. Млади и стари играят и се веселят или пък се наслаждават, наблюдавайки веселбата. На рекламния плакат непременно се съобщава, че след пиесата ще "Свири Гьоца до зори". (По това време селската духова музика се ръководи от Георги Антонов Каменов -наричан от населението Гьоца.)

В неделни и празнични дни по традиция, подържана години след 9 септември, на полето край селото, над училището в следобедните часове до късно вечер свири духова музика и се вият кръшни хора. След хорото до късно през нощта в салона на училището се провежда танцова забава за младежите.

Повече от 15 години след Деветосептемврийското въстание, ежегодно в салона на училището се организира посрещането на Нова година. Свири духова музика, разиграва се томбола, изнася се литературна програма. С настъпването на Нова година се подна­сят поздравления и пожелания за здраве, щастие и успехи към присъстващите и цялото население. Съобщават се резултатите от приключването на годишните сметки в трудовото кооперативно земеделско стопанство. Хора и веселба до зори. Тържествата се организират от ръководствата на читалището, Отечествения фронт, младежката организация и други.

През годините 1948-1952 културно-просветната дейност на читалището е западнала, поради напускане на селото по различни причини на членове от ръководството. На 17 март 1952 година на събрание е избрано ново ръководство на чита­лището в състав: Борис Георгиев Иванов - председател, Косто Антонов Милчов – заместник-председател, Драгомир Кирилов Първанов - секретар, Калоян Илиев Атанасов – касиер, и членове - Веска Младенова Йосифова и Никола Симеонов Апостолов. За подгласници са избрани Спас Михайлов Спасов, Георги Атанасов Георгиев и Борис Иванов Върбанов. Избрана е и проверителна комисия в състав: Иван Спасов Илиев - председател, Иван Георгиев Антонов - секретар, член Арсо Борисов Трендафилов и подгласници - Александър Иванов Алексов и Владимир Георгиев Иванов. Дейността на читалището се съживява. През 1953 година са изнесени 33 сказки, беседи и доклади по различни въпроси пред 440 слушатели. Прожектирани са филми пред 2 800 зрители. Изработени са и разпространени 123 агитационни табла, лозунги и други. Пред населението са представени и 4 театрални постановки с общ брой на посетителите 700 души. Организирани са 11 забави с 1 300 посетители.

В това време е създадена читалищната библиотека. Ежегодно се закупуват книги, за да стигне техният брой 4000 тома. Библиотеката повече от 15 години се обслужва от платен библиотекар. Докато съществува училището в селото, библиотеката работи добре с много читатели, предимно ученици.

Ежегодно в началото на пролетта в училището се провежда национална вечер - бал. На сцената в салона на училището се организират забавни мероприятия -песни, изпълнение на народни хора от танцова група и други. Провеждат се състезания: за облечени в национална носия - мъж и жена; за изпълнение на народни песни; за изпълнение на хора и ръченици - издръжливост и изтънченост в изпълнението. Определена група – жури, определя първенците, обявява ги и връчва наградите. Духовата музика свири хора, ръченици и танци до зори. Млади и стари играят и се весе­лят.

В същото време в едно или две от помещенията в приземния етаж на училището кооперацията организира богат бюфет с алкохолни и безалкохолни напитки, кюфтета, кебапчета, пържоли на скара за всички желаещи.

След 1960 година се прави опит за създаване на духова музика от млади хора. Трудовото кооперативно земеделско стопанство със собствени средства закупува необходимите духови инструменти, които предава на читалището безвъзмездно. Набират се кандидати. Специалист-музикантът Славейко Каменов, започва обучението. Някои от кандидатите се научават, но само след 2-3 години музиката се разпада. От младите музиканти само Михаил Борисов Каменов остава да се занимава с музика. Дълги години той свири с тромпет и весели млади и стари на забави и вечеринки.

След 1960 година са отчуждени няколко парцела в центъра на селото за построяване на читалищна сграда. Изработен е план и макет. Поради липса на средства се забавя строежът. С демо­графския срив, рязкото намаляване на броя на населението, се изоставя строежа на читалищната сграда.

5. ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ

Обществено-политическият живот в страната след Девето­септемврийското въстание, се характеризира с единство на полити­ческите сили, влизащи в Отечествения фронт, създаден по време на антифашистката борба – БРП (к), БРСДП, БЗНС, НС "Звено" и Радикалната партия. Това единство се изразява в общите възгледи по борбата срещу фашизма, за народен съд и наказание на бившите фашистки управници и главорези, за премахване на монархията и създаване на република.

След дългия период на монархо-фашистка диктатура, на забрана на политическите партии, се осъществява политическа и организационна консолидация на политическите партии, влизащи в Отечествения фронт. Важна роля за този процес има програмата на първото народнодемократическо правителство, провъзгласена на 17 септември 1944 година. Този процес на възстановяване при легални условия и укрепване на политическите партии и техните младежки организации - РМС, ЗМС, ССМ, МНС "Звено" и Радикали, предизвиква голям интерес сред всички социални групи.

В това време само БРП (к) има изградена структура, въпреки преживяната дългогодишна нелегалност. Формират се комитети в съответствие с административното деление на страната. Преди Деветосептемврийското въстание град Фердинанд е околийски център, но от месец юни 1942 година съществува Окръжен комитет на БРП за Фердинандска, Берковска и Ломска околия. На 12 септември 1944 година е учреден легален окръжен комитет на БРП (к) за двете околии, Фердинандска и Берковска. Скоро е създаден районен комитет за двете околии. Дни по-късно са създадени околийски комитети за Фердинандска и за Берковска околия.

Само за месец БРП (к) увеличава своя членски състав повече от 10 пъти и надминава 200 000 членове - работници, бедни и средни селяни, занаятчии и интелигенти. Увеличава се относителният дял на работниците в БРП (к).

Възстановяването и развитието при легални условия на БЗНС, БРСДП, НС "Звено" и Радикали се извършва върху традиционните организационни и идейно-политически принципи, при наличието на стремеж за адаптиране към революционния процес на преустройство в страната.

В периода до 1948 година се провеждат мерки за укрепване на властта на Отечествения фронт. Правителството разгръща широка държавно-административна и законодателна дейност. Разпуснато е XXV обикновено народно събрание. Създаден е нов състав на регенството. Разрушават се органите за политическо насилие - полиция, обществена сила, разузнаване и контраразузнаване, военните и гражданските политически съдилища и затвори. Отменени са реакционните закони. Прочистват се органите на управление от привърженици на фашизма и контрареволюционната реакция. Преустроява се държавният апарат, като се създават нови държавни органи - народна милиция, народен съд, разузнаване и контраразузнаване. В този процес важна роля играят политическите партии и Отечественият фронт. В преустройството на армията важна роля играят военните органи на БРП (к), Отечественият фронт и НС "Звено". Също така и партизанските части (НОВА), създадените революционни войнишки комитети, народната гвардия, войниците-доброволци и помощник-командирите. Обновената армия взема участие във войната на Балканите, в Унгария и Австрия против хитлеристка Германия.

Демократизацията - основен белег на обществено-политическия живот в  България,  след  (девето септемврийското) въстание 1944 година, се характеризира с многопартийна система, нова парламентарна система, наличието на масови обществени организации, професионални, културни, спортни организации.

В това време в отделни политически партии се появяват различия. Част от БЗНС и БРСДП, поддържани от дребнобуржоазни политически сили, се обявява против революционното преустрой­ство на обществото. Тези сили застават на различни позиции от БРП (к), която играе основна роля в процеса на преустройството. Те са за обществено преустройство, което да не излиза вън от конституционно-демократическите граници. Този процес довежда до разцепление в БЗНС и БРСДП. Повод са насрочените за 26 август 1945 година избори за XXVI обикновено народно събра­ние. Създадена е така наречената "Лоялна отечественофронтовска опозиция" – БЗНС "Никола Петков" и БРСДП-обединена. Възстано­вени са Демократическата и Радикалната партия, които образуват легална буржоазна опозиция.

Формират се граждански, военизирани нелегални контрареволюционни групи в страната. Разгръща се остра политическа борба. Опозицията отрича демократичния характер на властта. Във външната политика тя е за близки отношения със САЩ и Великобритания, но страхът от политическа изолация я задържа от открити антисъветски изяви и действия.

Стремейки се към настъпление, опозицията бойкотира изборите, насрочени за 18 ноември 1945 година. Така се стига до избиране на едно хомогенно XXVI обикновено народно събрание, което приема важни нормативни актове: Закона за трудово-поземлената собственост; Закона за конфискация на богатствата, придобити чрез спекула и по незаконен начин; Закона за военновременната печалба; Закона за провеждане на референдум и избори за Велико народно събрание; Закона за ръководство и контрол на армията и други.

С провеждане референдум на 8 септември 1946 година е премахната монархията и обявена република. В страната се разгръща широка политическа дискусия по въпроса за новата конституция. Управляващите са за конституция, която да утвърди извършените обществено-политически преобразования, да оси­гури гаранции за по-нататъшно развитие на революционния процес към социализъм. Опозицията е за възстановяването на Търновската конституция, очистена от монархическите клаузи. Тя е против развитието на революционния процес, за утвърждаване на буржоазно-демократическите принципи, за запазване и укрепване на частната собственост.

Сключването на мирния договор с България през февруари 1947 година и разпускането на БЗНС "Никола Петков" (опозиция) през август се отразяват благоприятно върху обществено-политическия живот в страната. В проекта за конституция се внасят изменения и тя придобива последователно социалистически характер.

Настъпват изменения и в многопартийната система - върви процес на обединяване. Най-напред настъпват изменения сред младежките образувания. С цел укрепване и засилване единството на младежта, на проведения на 24 май 1946 година Първи конгрес на демократическата младеж се взема решение и се изграждат комитети на демократическата младеж (КДМ). С това се слага началото на младежкото единство. На Втория конгрес на демократическата младеж през декември 1947 година се изгражда един Общ съюз на народната младеж (СНМ).

Отечественият фронт се превръща в единна обществено-политическа организация, която си поставя за цел изграждане на социалистическото общество в България.

Постигнато е обединение на двете политически партии БРП и БРСДП. Членовете на БРСДП стават членове на БРП (к), приемайки нейния устав и програма.

БЗНС завършва своето идейно-политическо еволюционно раз­витие, като придобива определено класов характер, признава хегемонията на работническата класа и приема социализма като своя програмна цел.

В края на 1948 година и в началото на 1949 година НС "Звено" и Радикалната партия се самоликвидират. Те оставят своите сили - членове и средства, в Отечествения фронт.

Така формираната политическа система на народната демо­крация в България е характеризирана от V конгрес на БРП (к) (който взема решение за преименоване на БРП (к) в БКП) като форма на диктатура на пролетариата - власт на трудещите се, на болшинството от народа, при ръководната роля на работническата класа.

В село Долна Вереница след деветосептемврийското въстание политическият живот се характеризира с едно широко, обхванало почти всички долновереничани единство.

Това единство получава израз в изградения през 1942 година, при нелегални условия комитет на Отечествения фронт, в който се включват двете основни политически партии - Българската работ­ническа партия и Българският земеделски народен съюз. Единството между тях се заражда още при деветоюнския преврат 1923 година. То се развива и укрепва в общата борба срещу фашизма, по време на Септемврийското въстание 1923 година и антифашистката борба 1941-1944 година. В селото няма създадени организации на другите политически партии от Отечествения фронт - БРСДП, НС "Звено" и Радикална партия. Вероятно е имало отделни идейни привърженици на тези партии, но те са били единици и не се знаят, защото не са се изявявали в обществено-политическия живот на селото.

Възстановяват се на легална основа двете политически партии в селото. Българската работническа партия - комунисти има изградена още при нелегални условия своя организационна структура - нелегални групи (петорки). Първото събрание при легални условия на организацията на БРП (к) е проведено на 10 септември 1944 година. На него са поканени онези, които през нелегалния период са били включени в нелегалните групи - 21 души, и политическите затворници - 3 души, или общо 24 души. На това събрание се слага началото на легалната организация на БРП (к). Събранието възлага на Павел Лазаров Стоянов временно да изпълнява задълженията на секретар на организацията. Членският състав на организацията бързо нараства. До края на 1944 година, за по-малко от 4 месеца, са проведени събрания и приети за членове: на 17 септември - 12 души, и е взето решение за формиране на ръководство, като освен секретарят Павел Лазаров Стоянов са избрани за членове на ръководството Павел Спасов Николчов и Константин Данаилов Костадинов; на 1 октомври са приети 6 души; на 5 ноември - 14; на 11 ноември - 4; на 15 ноември - 13; на 22 ноември - 1; на 6 декември - 7; на 17 декември - 5 и на 27 декември - 3. Така в края на 1944 година организацията на БРП (к) в селото нараства на 89 члена. Този процес продължава, за да достигне организацията 154 члена през 1947 година.

Възстановява се при легални условия и организацията на БЗНС. Не се намериха запазени документи, от които да са види датата, на която е била възстановена тя, и броят на членовете. В протокол под № 9, от съвместно събрание на 6 февруари 1946 година, на двете партийни организации - на БРП (к) и БЗНС е отбелязано, че на събранието са присъствали 13 членове на БЗНС, а 20 са отсъствали. Това показва, че дружбената организация на БЗНС в селото през 1946 година е наброявала 33 члена.

Възстановена е при легални условия и младежката организация на Работническия младежки съюз (РМС). Тя е единствената младежка организация в селото и по времето на нелегалната борба, и след Деветосептемврийското въстание. Има изградена организационна структура при нелегални условия -нелегални групи (петорки), повече от 12 на брой. При новите условия членовете на РМС бързо нарастват и достигат около 200 младежи и девойки.

Единството на долноверенишкото население се изразява и при посрещането на партизанската чета от отряд "Христо Михайлов", действаща в района. Събраното множество пред кметското наместничество с изблик на голяма радост и надежди, с голям ентусиазъм посреща партизаните, радва се на настъпващата свобода.

Единството на населението се изразява и на много голям за мащабите на селото митинг по повод завършване на войната срещу фашизма - 9 май 1945 година, деня на победата над хитлеристка Германия. Митингът е организиран и се провежда на площада на селото, където е паметникът на загиналите 40 долновереничани във войните. Издигната е временна трибуна, украсена със зеленина и цветя. От нея ентусиазирано слово произнася Първан Дамянов Иванов. Той изказва голямото задоволство на народите по света от победата над фашизма. Изразява радостта и задоволството от победата и надеждите за траен мир и спокойствие, за по-добър живот, за социализъм. Множеството възторжено и радостно подкрепя оратора.

Както в страната, така и в селото някои членове на БЗНС не приемат революционния процес на преустройството за изграждане на социалистическо общество. Техен идеен водач, изразител на техните виждания, обединител е Иван Средков Първанов. Той е известен, дългогодишен деец на БЗНС в селото и района. Избран е за народен представител през 1913 и 1914 години. Винаги не само нежелаещ единство с комунистите, но и надъхан с голяма омраза към тях, политически демагог. Негови привърженици са бивши поддръжници на фашистката власт, някои чорбаджии и отделни членове на БЗНС. Някой проявяват колебание, но не се изявяват открито. В "История на Михайловградската окръжна партийна организация на БКП" е записано, че по времето на БЗНС опозиция, "Никола Петков", в селото била създадена организационна структура - група. Това не е вярно. Просто не е възможно една организация на БЗНС като тази в селото да позволи изграждане на такава структура, в която членуват изтъкнати антифашисти, залагали и живота си в борбата срещу фашизма. Тодор Николов Джаджов командвал група въстаници през 1923 година в сражението при гара Бойчиновци, изправен за разстрел след въстанието, активен участник в антифашистката борба - 1941-1944 година; Димитър Петров Гергов, взел участие като войник във Владайското въстание 1918 година, активен участник в антифашистката борба; Йосиф Тасков Томов, командвал група въстаници през 1923 година, активен участник в антифашистката борба, след Деветосептемврийското въстание през 1946 година станал член на БРП (к); Илия Обретенов Семов - член на революционния комитет през 1923 година, участник в антифашистката борба, член на нелегалния комитет на ОФ - 1942 година, а също и на легалния комитет след 9 септември 1944 година; Георги Средков Първанов, активен участник в антифашистката борба, член на състава на народния съд в Михайловград; Андрей Димитров Каменов, кмет на селото при управлението на БЗНС, кметски наместник на селото след 9 септември 1944 година, активен участник в антифашистката борба; Данаил Иванов Семов, участник в Септемврийското въстание през 1923 година, кооперативен деятел; Недялко Найденов Каменов, участник в Септемврийското въстание и антифашистката борба, и други членове на БЗНС, убедени единофронтовци и последователни съюзници на БРП (к).

В селото се разгаря остра политическа борба. Между упра­вляващите политически сили и настроените опозицинно. Борбата се води по време на изборите за XXVI обикновено народно събрание, по време на учредяването на трудовото кооперативно земеделско стопанство, по приемането на конституцията и други. Във връзка с участието в Отечествената война опозиционерите не се изявяват.

По време на предизборната кампания за XXVI обикновено народно събрание на митинг пред сградата на кметското наместничество се води остра политическа дискусия между ораторите от БРП (к) и опозицията. Стига се до лични нападки и обидни думи между Михаил Андреев Димитров от БРП (к) и Иван Средков Първанов от опозицията.

Спекулирайки с тежките икономически условия, наследени от времето на фашизма, купонната система, задължителните държавни доставки и други, опозиционерите влияят на отделни селяни при създаването на трудовото кооперативно земеделско стопанство. От учредителите при подписване на опис-декларациите за влизане в стопанството 15 души се отказват. При подписване опис-декларациите от приетите за членове-кооператори на 16.IX.1945 година 5 души се отказват.

През времето на тази остра политическа борба е извършено убийство, на което е даден политически характер. "През нощта на 25 срещу 26 февруари 1946 година е намерен убит с тояга на пътя край селото Иван Средков Първанов - идеологът и водачът на опозицията, заклет враг на кооперативния строй, на отечественофронтовската власт и на БРП (к)."[2]

По повод на убийството е проведено разследване от органите на властта. Обвинен е и е арестуван младежът Иван Арсов Найденов, член на РМС и партизанин от отряд "Христо Михайлов". Той е съден и осъден. Присъдата си излежава във Врачанския затвор. До края на своя живот - починал 1998 година, Иван Арсов Найденов твърди пред свои близки и приятели, че това убийство е извършено от дядо му Найден Милчов Стаменчов по лични причини - дългогодишна омраза, а той поел върху себе си вината, за да не попадне в затвора дядо му на стари години. Но според съществуващите документи, убийството е извършено от Иван Арсов Найденов.

По това време /1949 година/ настроените крайно реакционно срещу властта бивши легионери Павел Александров Петров и Камен Цеков Петров и присъединилият се към тях Георги Иванов Средков, избягват в Югославия. Георги Иванов Средков след убийството на баща му преминава в опозиция. Георги Иванов Средков е член на РМС преди 9 септември 1944 година, в нача­лото на септември се присъединява към партизаните, а след 9 септември е заместник-началник на околийското управление на МВР в град Бяла Слатина. Тримата заедно с още някои от съседни села преминават в Югославия. По-късно Георги Иванов Средков се завръща нелегално в страната и със съдействие на Тодор Николов Джаджов (той е женен за дъщеря му Мария) се предава направо в Областното управление на МВР - град Враца. Съден, осъден и излежал присъдата. След това завършва в София курс и става ветеринарен техник в кооперативното стопанство. Приобщава се към властта и изявява качества на добър специалист в професията. Павел Александров Петров се установява в скандинавските страни, завършва стоматология и работи по професията си до края на своя живот. Камен Цеков Петров се установява в Канада, където живее и сега.

На 2 август 1950 година от органи на МВР са арестувани 14 души - родители, братя, сестри на емигриралите нелегално, и са интернирани в Карнобатско, където прекарват до месец март 1954 година. Попаднал под влияние на опозицията, обиден от интернирането му и това на съпругата му, Владимир Цеков Петров, брат на Камен Цеков Петров, който е активен член на РМС, след 9 септември 1944 година напуска страната в края на 1950 година и се установява в Съединените американски щати, в град Чикаго, където живее до края на своя живот.

Постигнатата стабилизация на политическия живот в страната с подписване на мирния договор с България, разпускането на БЗНС-Никола Петков се отразява благоприятно и на обществено-политическия живот в селото.

Постигнато е единство в младежкото движение. За разлика от положението на младежкото движение в страната, единството на долновернишката младеж е постигнато преди това. Още през 1938 година в изградената към кредитната кооперация "Победа" младежка кооперативна група се обединява долноверенишката младеж. Почти всички нейни членове стават членове и на РМС. Както преди 9 септември 1944 година, така и след тази дата в селото има само една младежка организация - РМС, обхващаща в своите редове почти цялата долноверенишка младеж. Опитът на БЗНС в селото непосредствено след 9 септември 1944 година да създаде своя младежка организация ЗМС се проваля, защото набелязаните десетина младежи не се съгласяват да членуват в ЗМС. Младежкото единство в селото е факт и когато през 1947 година се създава СНМ -       на свое събрание организацията на РМС взема решение да се преименува в СНМ и приема устава на съюза.

Много години младежката организация на СНМ обединява почти всички младежи и девойки, на брой над 200 души. Тя играе важна роля в политическия живот - изнасят се театрални представления и забави. Младежката организация има свой клуб в къщата на Стоил Димитров, където провеждат събранията си повечето от политическите партии и организации. В клуба е уреден бюфет, обслужван от Иван Ефремов Тодоров, който го почиства и поддържа. Младежко звено през лятото участва в работата на кооперативното стопанство. Младежи оказват помощ на семействата на фронтоваците. Младежи-активисти извършват широка политическа агитация най-вече при провеждане на предизборни кампании и други.

Отечественият фронт като организация играе важна роля в управлението и в изграждането на новия живот - социализма.

Масовите политически, профсъюзните организации, спортните организации и ученическата организация "Септемврийче" дават своя принос за единение, за по-богат обществено-политически живот в селото.

През 1946 година е създадена и организация на борците против фашизма - СБПФ. Нейни цели и задачи са борба срещу фашизма до унищожаването му.

Единството на долноверенишкото население е изразено ярко при честване 25-годишнината на Септемврийското въстание от 1923 година. По повод на тази годишнина през 1948 година е изградена костница при Старата чешма - мястото, където след погрома на въстанието са разстреляни 4-ма въстаници -долновереничани. Пренесени са костите на жертвите на фашизма и са поставени в костницата.

Провежда се митинг по повод 25 години от Септемврийското въстание. Митингът е и възпоменателен. Събралото се множество изразява своята почит и преклонение пред жертвите на фашизма.

Формирането на политическата система на народната демо­крация в периода 1944-1948 година не изчерпва цялостното съдържание на извършеното в страната. В този период се фор­мират икономическата и социалната структура на прехода и се залагат условия и предпоставки за новия период 1948-1958 година, период на завършване революционното преустройство на обществото от капиталистическо в социалистическо. Извършени са конфискации на частнокапиталистическа собственост, изкупени са значителни по размер чуждестранни капитали, национализирана е промишлеността и банките.

През периода 1948-1958 година е извършено преустройството към социализъм. Социалистическите производствени отношения са напълно господстващи. Седмият конгрес на БКП, проведен през 1958 година, отчита завършването на прехода от капитализъм към социализъм. Постигнати са икономически успехи. През 1958 година в страната е произведена 8 пъти повече промишлена продукция в сравнение с 1939, довоенна година, а селскостопанската продукция през 1958 година е със 141% повече.

Все още обаче материално-техническата база не е изградена напълно и не съответства на постиженията на научно-техническия прогрес, на изискванията на живота. Започва един постоянен, труден, изискващ сили и средства, процес на развитие и усъвършенстване на материално-техническата база на социалистическото общество. Усилията дават резултат. През 1978 година производствените фон­дове на страната нарастват 7 пъти в сравнение с 1956 година и достигат в стойностно изражение 48,8 милиарда лева.

Цялостният обществено-политически живот, дейността на политическите партии и организации са насочени в най-голяма степен към решаването на тази трудна, сложна и първостепенна по значение задача. Задача, от решаването на която зависи бъдещето, зависи материалното благосъстояние на българския народ.

С цел подобряване политическото ръководство на селското стопанство, насочване на обществено-политическия живот в селото основно към проблемите на икономическото развитие, съществуващата първична партийна организация на БКП е разделена на две първични партийни организации - териториална, в която членуват служителите в общинския съвет, кооперацията и учителите, и първична партийна организация към трудовото кооперативно земеделско стопанство.

В партийните документи от това време не се намира точната дата и годината на разделянето. В отчетите за 1950 година е посочено, че организацията наброява 107 членове, което показва, че тя е една. В отчетните документи на териториалната организация за 1951 година е посочено, че наброява 21 члена, което показва, че вече има две организации. Има протокол от 21 май 1951 година на ръководството на партийната организация към ТКЗС. Тези документи показват, че двете първични партийни организации са формирани в началото на 1951 година.

С решение на Околийския комитет на БКП -Михайловград, към ТКЗС е отпусната щатна бройка за платен секретар на организа­цията. По предложение на Околийския комитет е избран Георги Петков от село Стубел.

Създадената първична партийна организация към ТКЗС насочва главно своето внимание към решаване на стопанските задачи, за развитие и укрепване на кооперативното стопанство, за подобряване материалното благосъстояние на населението.

Този процес се засилва след 1958 година, когато се създава обединеното трудово-кооперативно земеделско стопанство. За това много допринася формираният общински комитет на БКП с двама щатни работници: Иван Дамянов Иванов – секретар, и Трендафил Александров Цветков от село Горна Вереница – заместник-секре­тар. Общинската партийна организация се състои от три първични партийни организации - две в Долна Вереница и една в Горна Вереница, обединяващи около 130 членове.

От общинския комитет на БКП, от партийните организации и ръководствата им, се разглеждат въпроси по механизацията на селскостопанските работи, по прилагане на нови почини и методи в работата, за състоянието на животновъдството, неговото развитие, за подобряване материалното благосъстояние на населението и други.

За стимулиране на работниците се организира и води съревно­вание между производствените единици в кооперативното стопан­ство. Периодично съревнованието се отчита, и първенците се награждават с парични или предметни награди. Снимките им се поставят на видно място пред сградата на общинския народен съвет, в специални рамки. С първенците се организират екскурзии из страната и посещения на производствени единици с високи успехи за обмяна на опит. Понякога се изпращат на екскурзии в чужбина - СССР, Чехословакия.

Кооперативното стопанство е в съревнование с друго коопе­ративно стопанство, най-често това в Студено буче. Отчитането става в края, след приключване на стопанската година, в присъст­вието на първенците. През годината на определени периоди се срещат представители - делегации от двете стопанства, и преглеждат хода на изпълнението на стопанските задачи.

С работещите кооператори в лозята и овощните насаждения на Трифон Зарезан се чества Денят на лозаря. Начело с духовата музика всички се отправят към кооперативното лозе в местността Парезете. Тук се изпълнява ритуалът по зарязване, поливане на зарязаната лоза с вино, пиене вино за да има добър берекет. След това всички се събират в салона на училището, където на събрание се отчита постигнатото през изминалата година и се поставят задачите за текущата.

Чества се и Денят на овчарят - на Гергьовден. По останал още от славянско време обичай се коли курбан - агне. На събрание с всички овчари в стопанството се отчита работата през годината и до Гергьовден.

С механизаторите - трактористи, комбайнери, шофьори на автомобили, механици и други, всяка година след прибиране на реколтата от пшеницата се организира тържество. На него се отчита извършената работа. Понякога тържеството се провежда извън селото в заведения в живописни места като Петрохан и други. Организират се екскурзии в страната.

Един преглед на намиращите се в Държавен архив - Михайлов­град, протоколи от събранията на първичните партийни органи­зации и заседанията на техните ръководства, от заседания на общин­ския комитет на БКП, отчетни доклади, докладни записки и други, ни убеждава в извършването на голяма по обем, в широки мащаби, убедителна и резултатна партийна организаторска и политическа работа за укрепване и развитие на кооперативното стопанство, за подобряване на материалното благосъстояние на населението.

В това ни убеждават и постигнатите успехи от кооперативното стопанство и нарастването на доходите на населението.

В това време БКП и БЗНС, с усилията и на Отечествения фронт и другите политически организации, полагат големи усилия и внимание за развитие на политическия живот.

Голямо внимание се отделя и за обучение на членовете на БКП, БЗНС, ДКМС и Отечествения фронт.

Често по различно време и по различни поводи се организират и провеждат публични събрания с населението. Оратори и лектори от града го запознават с международни и вътрешни политически събития, с политиката на БКП, с научни постижения и т.н.

Организират се учебни звена на БКП, ДКМС, ОФ, в които през цялата учебна година планово се изучава дадена тематика.

Организират се чествания на бележити дати, събития и дейци: събрания за честване на 3 март - Деня на освобождението на България от турско робство; 8 март - Международния ден на жената. Провеждат се седенки по махали (квартали). Тържеството се провежда в салона на училищната сграда. Жените идват облечени в национална носия. Прочита се подходящ доклад. Изнася се литературна програма. Всички се почерпват с приготвените от жените баници, пуканки, сладки. Свири музика, играят се хора и танци. Много активна дейност за организиране честването на 8 март години наред проявява Ангелина Иванова Стратоникова като председателка на дружеството на жените, а по-късно председателка на Отечествения фронт. Тя проявява голяма активност и за органи­зиране на новобранските вечери и за екскурзии с жени до различни градове и забележителни места в страната; честване 2 юни - Ден на Ботев и на борците за национална и социална свобода; 9 септември 1944 година; Септемврийското въстание от 1923 година; 7 ноември - Октомврийската социалистическа революция в Русия; годишнина на Васил Левски и много други.

Ежегодно докъм 1970 година в селото по най-тържествен начин се чества 1 май - Международния ден на труда и международната работническа солидарност. Населението се събира на полето над училището. С участието на трактори и друга техника, водени от духовата музика, с развени знамена - трикольорното национално знаме, червеното знаме на БКП и оранжевото на БЗНС. Тя завършва с митинг при Старата чешма. Организира се обяд за всички в училището, последван от музика, хора и спортни състезания.

През 1960 година се провежда голямо тържество за откриване паметна плоча на изградената чешма в местността Батурин дол, на мястото на Хайдушкото кладенче. На тържеството присъстват хора и от близките села. Слово произнася Иван Димитров Георгиев, а Стоян Сандов от село Видлица разказва спомени из партизанския живот. Отдадена е почит на борците за национално освобождение и партизаните по време на антифашистката борба 1941-1944 година.

По повод 40 години от Септемврийското въстание 1923 година, в Божинова бапка е поставен паметен знак. Тук на 22 срещу 23 септември 1923 година се събират членовете на БКП за обявяване на въстанието. Тук на 22 септември 1963 година е организиран митинг-заря. Слово произнася Младен Петров Истатков и открива паметника. Тържеството завършва със заря и веселба.

През 1965 година се навършват 20 години от учредяването на трудово-кооперативното земеделско стопанство. По този повод е организирано тържествено честване. То се провежда на открито пред сградата на училището. Доклад изнася председателят на стопанството Иван Димитров Георгиев. В честването участват учредители и техните съпруги и наследници. Те са зачетени от присъстващите долновереничани, от управителния съвет, от представители на окръжните ръководства - Пенко Кръстев, първи секретар на Окръжния комитет на БКП, Спас Илиев - председател на Окръжния народен съвет, и Методи Петров - Волгата - председател на окръжното ръководство на БЗНС. Учредителите се снимат за спомен.

След събранието следва обща за всички трапеза с обед, а след обеда, хора и веселия.

Навършването на 50 години от създаването на организацията на БКП е повод за честване на юбилей. Честването става през 1969 година в салона на училището. Доклад изнася секретарят на Общинския комитет на БКП Петър Младенов Петров. Тържеството освен долновереничани - членове на БКП, събира и не членове на БКП и долновереничани, живеещи в Михайловград и други населени места.

След този юбилей - 1970 год., се чества тържествено 50-годиш­нината от създаването на комсомола. Тържеството е в салона на училището. Доклад за юбилея изнася секретарят на общинския комитет на ДКМС Екатерина Владимирова Игнатова.

Организирано е тържество с участието на хора от района за откриване паметна плоча на чешмата в местността Плочата до кошарата на Димитър Петров Гергов, където се укриват партизани от отряд "Христо Михайлов". Слово произнася Бранко Станчев, партизански командир от село Винище.

За увековечаване паметта на загиналите въстаници в Чипровското въстание от 1688 година в местността Жеравица, където е станало най-голямото сражение на въстаниците с турците, е издигнат паметник. Организирано е тържество за откриването му; участват много долновереничани.

Бурният обществено-политически живот в Долна Вереница по време на антифашистката борба и при изграждането на социализма ражда и подготвя много кадри: Борис Тасков Томов, член на ЦК и политбюро на БКП; Иван Александров Иванов, заместник-завеждащ отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП; Иван Исаев Иванов, професор - фармацевт; Иво Евгениев Димитров (Иво Георгиев), отговорен работник в ЦК на ДКМС; Павел Спасов Николчов, заместник-председател на Околийския народен съвет; Димитър Александров Попов - кмет на град Михайловград през 1953 година; генералите Димитър Рангелов Георгиев от МВР, Димитър Миланов Найденов – МНО, и Божидар Александров Георгиев (Божидар Антонов) от МВР; офицери от БНА и МВР

- Андрей Кирилов Андреев, Димитър Анастасов Колов, Георги Ананиев Средков, Александър Георгиев Антонов, Илия Атанасов Панков, Константин Данаилов Костадинов, Петър Захариев Първанов, Иван Арсов Найденов, Димитър Григоров Тодоров, Никола Евгениев Николчов, Владимир Симеонов Апостолов, Ангел Алексов Антонов, Райко Димитров Петров, Иван Лазаров Петков, Иван Николов Антонов, Спас Крумов Йосифов, Камен Петров Трендафилов, Александър Борисов Трендафилов, Кръсто Симеонов Апостолов, Драгомир Крумов Йосифов, Тодор Георгиев Тодоров, Никола Каменов Петров, Симеон Николов Апостолов, Данаил Крумов Данаилов, Будион Калоянов Илиев, Георги Василев Георгиев, Димитър Младенов Спасов; стопански дейци и служащи - Димитър Анастасов Димитров - Мечкарски, Николчо Петров Попов, Иван Данаилов Иванов (Семов), Първан Дамянов Иванов, Евтим Илиев Обретенов, Александър Кирилов Първанов, Кирил Димитров Николов (Джаджов), Георги Илиев Обретенов, Кирил Крумов Кирилов, Горан Рангелов Горанов, Димитър Недялков Лазаров, Димитър Недялков Петков, Бойчо Александров Николчов, Павлина Апостолова Димитрова, София Атанасова Данаилова, Димитър Евгениев Димитров, Васил Борисов Младенов, Павлина Михайлова Иванова, Костадин Иванов Цеков, Иван Михайлов Иванов, Анастас Крумов Анастасов, Цеко Александров Цеков, Господина Михайлова Георгиева, Екатерина Владимирова Игна­това, Георги Кръстев Апостолов, Иван Драгомиров Петров, Милка Георгиева Исаева, Славена Владимирова Николова, Милка Крумова Михайлова, Димитрана Борисова Йосифова, Лилия Калоянова Дамянова, Иван Петров Аврамов, Надя Първанова Дамянова, Петко Лазаров Петков, Иван Недялков Иванов, Йорданка Александрова Алипиева, Георги Недялков Иванов, Суса Рангелова Георгиева, Надежда Драгомирова Апостолова, Ивана Драгомирова Апостолова, Ивана Крумова Михайлова, Спаса Костова Антонова, Венета Костова Антонова, Анка Петкова Петкова; лекари - Спас Иванов Спасов, Стефка Крумова Петрова, Георги Борисов Георгиев, Георги Аспарухов Георгиев, Владимир Борисов Игнатов, Павлина Арсова Найденова - акушерка, Петра Григорова Иванова - медицинска сестра; селскостопански специалисти и други специалисти - Чавдар Иванов Спасов - агроном, Димитър Стоилов Димитров - агроном, Георги Спасов Георгиев - зоотехник, Милка Николова Антонова - зоотехник, Лазар Георгиев Младенов - ветеринарен лекар, Георги Иванов Средков - ветеринарен техник, Димитър Петров Исаев - осеменител, Тодор Иванов Тодоров -инженер, Венета Георгиева Средкова - инженер, Надежда Михай­лова Антонова - юрист; учители: Борис Георгиев Иванов, Тодор Павлов Тодоров, Борис Иванов Ефремов, Петър Младенов Петров, Апостол Кръстев Апостолов, Камена Аспарухова Георгиева, Никола Симеонов Апостолов, Петър Илиев Михайлов, Кремена Иванова Димитрова, Параскева Спасова Апостолова, Милка Николова  Лазарова,   Венета  Павлова  Димитрова, Виктория Атанасова Аврамова, Жасмина Асенова Димитрова, Параскева Младенова Петрова, Веска Младенова Йосифова, Надежда Александрова Алипиева, Павел Петров Петков, Мария Калоянова Ангелова; общественици - Райна Данаилова Костадинова, Михаил Андреев Димитров, Иван Димитров Георгиев, Иван Дамянов Иванов, Кирил Георгиев Средков, Асен Крумов Йосифов, Михаил Павлов Михайлов, Иван Димитров Върбанов, Иван Михайлов Димитров, Димитър Спасов Исаев, Найден Андреев Недялков, Иван Ананиев Стратоников, Галуна Евгениева Златева, Воин Георгиев Петров, Калин Йосифов Йосифов, Лефтера Антонова Георгиева, Никола Анастасов Петков - оперетен артист-самодеец, солист на Михайловградската самодейна оперета.

 

6. ДЕМОГРАФСКИЯТ СРИВ НА СЕЛОТО

По данни от османотурски документ - данъчен регистър, за 1454-1455 година Долна Вереница е наброявала 197 домакинства. Това е около 60 години след падането на България под турско робство. По данни от друг османотурски документ, 23 години по-късно 1478 година, селото вече наброява 264 домакинства. За онова време Долна Вереница е едно голямо населено място.

В османотурския документ от 1454-1455 година са посочени 9 населени места от северозападния край - град Видин с 340 домакинства; село Долна Вереница със 197 домакинства; село Горна Вереница със 100 домакинства; село Криводол - днешното село Трайково - 50 домакинства; село Сливовик - 33 домакинства; село Лом - с 25 домакинства; село Павликени, което се намирало до днешното село Орсоя - 25 домакинства и село Кутловица, за което е посочено, че е пусто. От това е видно, че село Долна Вереница е било второто по големина след град Видин във Видинския саджак.

Според османотурския документ от 1478 година Долна Вереница е наброявало 264 домакинства. В същото това време Оряхово наброявало 87 български и 11 турски домакинства; град Враца - 296 български и 23 турски домакинства.

От известните през XV век 82 населени места от Берковско, Ломско, Видинско и Белоградчишко, с обозначен брой на домакин­ствата само две села - Долна Вереница и Горна Вереница, наброя­вали повече от 100 домакинства. От останалите 80 села, 49 са били с население под 20 домакинства.

След Чипровското въстание - 1688 година, се забелязва спад на населението на селото, за да стигне до 113 домакинства по време на Освобождението от турско робство. По данни от преброяването през 1880 година, Долна Вереница наброява 936 жители.

Причините за намаляване броя на населението не са известни. От писмени документи е известно, че в близкото село Вълкова Слатина (Д-р Йосифово) обезлюдяването е станало вследствие на чумата и безчинствата на турския аскер. Може да се допусне, че това е валидно и за Долна Вереница. Вероятно селото е пострадало след Чипровското въстание, през кърджалийско размирно време и обхваналите Северозападна България бунтове и въстания.

След Освобождението от турско робство населението на селото започва да нараства. Това е видно от извършените преброявания: 1880 година селото наброява 936 жители; 1890 година - 1262; 1910 година - 1414; 1920 година - 1431; 1926 година - 1550; 1936 година - 1660. След 1936 година започва спад на населението. Пак по данни от преброяванията през 1946 година селото наброява 1533; 1956 година - 1263; 1965 година - 1003; 1975 година - 672 и 1985 година само 452.

От данните се вижда, че по-значителен спад на населението има след 9 септември 1944 година. Тогава напускат селото значи­телна част от взелите активно участие в антифашистката борба. Напускат го и много млади хора, завършили образованието си, които постъпват в армията и милицията и на други отговорни длъжности - Андрей Кирилов Андреев (Дечо Латов); Димитър Атанасов Колев; Иван Александров Иванов (Дръндърски); Александър Георгиев Антонов (Сандо Гьоцев); Константин Данаилов Костадинов; Райна Данаилова Костадинова; Димитър Рангелов Георгиев (Митко Маринков); Иван Исаев Иванов; Кирил Димитров Николов (Джаджов); Петър Захариев Първанов (Пешко Първанчов); Димитър Миланов Найденов; Александър Кирилов Първанов; Павел Спасов Николчов; Бойчо Александров Николчов и други.

Цели семейства се преселват в града, където член от семейството е на работа. Това са семействата на Цеко Първанов Захариев (Стоманяра); Александър Симеонов Първанов; Арсо Найденов Милчов; Милан Найденов Милчов; Михаил Антонов Милчов; Владимир Господинов Първанов (Владо Рикошки); Владимир Тодоров Генов и други.

Истински срив настъпва след 1965 година. Той се дължи на масовото изселване на цели семейства от селото, повечето от които се заселват в окръжния център - град Михайловград. Развитието на промишлеността, изграждането на промишлени предприятия, които гарантират по-добри условия за работа от тези в селското стопанство, по-добро заплащане, и по-добри условия на живот, привличат населението от Долна Вереница и предимно по-млади.

Този демографски срив има сериозни последици за селото, за кооперативното стопанство. Преди всичко той се отразява на икономиката, на селскостопанското производство. Изгражданото с много труд и усилия като многоотраслово трудово кооперативно земеделско стопанство, постигнало добри стопански резултати и гарантиращо по-добри материални условия на живот на селяните, се руши. Поради липса на работна ръка лозовите насаждения постепенно са ликвидирани. Лозето в местността Долното било е изорано. Изкоренени са част от лозовите насаждения и в местността Парезете. Останалата част и тези под Бърдото (изградени на тераси в склоновете на връх Свети Илия, под Камъка) са раздадени за лично ползване. Изорани са ягодите в местността Веренишки дол. Ликвидирани са овощните насаждения. Преустановено е зеленчукопроизводството.

Остават само онези култури - пшеница, царевица, слънчоглед и други, които се обработват с машини.

Постепенно са ликвидирани и изградените с много усилия и труд животновъдни ферми. Към 1980 година в стопанството са останали - кравефермата с около 100 крави и толкова овце, раздадени на кооператорите за отглеждане заедно със собствените им овце.

Постепенно намаляват и децата в училището, за да се стигне до закриването му.

Обезлюдяването се отразява пагубно и върху културния живот, който запада чувствително.

Демографският срив възбужда песимизъм у много хора относно перспективата на селото. Мнозина смятат, че постепенно то ще изчезне като населено място.

Село Долна Вереница е център на селскостопанска дейност. Тукашното население стопанисва около 15 000 декара обработ­ваема земя, която при рационална обработка, наторяване, зася­ване с различни култури е в състояние да осигурява работа на повече от 100 души, а хляб за повече от 1000 души. Селото е близо до град Монтана, което е предимство за населението. Освен необходимите условия за работа и препитание, селото и районът имат чудесни природни условия - чист въздух, тишина и живописни кътчета за отдих, обилна студена и чиста изворна вода. Има изграден съвременен жилищен фонд, а също и необходимите административни, обществени и производствени сгради и търгов­ски помещения.

Всичко това може да поддържа оптимизма в хората относно перспективата за бъдещето на село Долна Вереница.