Васил Дечов

 

САЛИХАГОВА УПРАВИЯ

 

(1798-1838 г.)

 

ГРАДЕНЕ ЧЕРКВИТЕ В С.С. ЧОКМАНОВО

И АЛАМИДЕРЕ

 

След Руско-турската война през 1828-1829 г. и сключването на договор за мир в гр. Одрин, християните в пределите нa турското царство добили право - по до­говора - да изповядат свободно християнската си вяра и да градят нови молебни сгради (храмове, параклиси, манастири, метоси и др.). Обаче за градежа на всяка отделна молебна сграда трябвало да се иска писмено позволително от висшата турска административна власт. Писмените позволителни се издавали от името на султана и се наричали фермани, берати или ира­дета. За издаването на позволителното трябвало да ходатайствува надлежният висш християнски духовен началник. Издадените позволителни се изпращали от Цариград до надлежните окръжни или околийски управници - войводи (по-късно, след 1856 г. преимено­вани: мютесарифи и каймаками) за изпълнение и за съдействие, ако такова се поиска от строителите.

През 1834 или 1835 година ахъчелебийският околий­ски войвода - управник - Салихага получил от Цари­град, чрез гюмюрджинския окръжен войвода, фермани или ирадета за градене черкви в селата Чокманово и Аламидере. Салихага незабавно поръчал да се явят пред него в Пашмакли неколцина първенци от спо­менатите села, за да им съобщи радостната вест и да им прочете позволителните. От Чокманово отишли в Пашмакли Стоян кехая и други двама първенци, а от Аламидере двамата Салихагови кехаи прочутите Хубчо и Турню. Пред Салихага първи се представили чокманските първенци. Салихаговият секретар Исмаил ефенди четел с висок глас ирадето, а войводата и чок­манските първенци смирено стояли прави, със скръстени на гърди ръце и внимателно слушали. При че­тенето на една част от ирадето Салихага съгледал, че Стоян кехая побледнял и се намръщил. Като се свършило четенето, Салихага запитал Стоян кехая до­волен ли е от ирадето, имат ли нагода (градиво) и ще почнат ли скоро да градят черквата. Стоян кехая, след като изказал задоволството си от цapското бла­говоление спрямо верната му рая в Чокманово, рекъл Салихагому:

- Във ферманас е писано колко аршина чьорквана може да боде дльoга, широка и висока и на какво месту да са угради. Ала мен са справи, чи е сборкано. Кой е сборкал - ние, владикана или царскине кетипе? - ни сетам са. Каксу са писани меркисе – демек, аршинесе вав ферманас, не чьорква, ами и овчерска кулиба ни станува. Ти, Салихага, знаиш, че нашету селу не е малко и в нега людене са борже плодят. Да речем, чи за сега стига и по-малка чьopквa, ами след десят-двадесет години, накава малка чьорква ни може да сбере и полвина людене. Затова та молим, Салихага, да дадеш изин да уградим по-големка и по­-височка чьорква.     

- Ха, за това ли побледне и се новоси като свине азалия ага Исмаил ефенди пееше ферманас - отгово­рил Салихага на Стоян кехая. Да ти кажа ли кехая? Каквосу е писано вав ферманас, такво ще стане. Цар­ски ферман са ни изменя. Ще градите чьорква според меркисе вав ферманас.

- Няма ли, Салихага, нeкaкав кулай да се изменьот меркисе, демек вместо 10 аршина на длъж и 7 аршина в шир да примерим 15 аршина на дльож и 10 аршина в шир.

- Ни може, Стоян кехая! Вав ферманас е казано колко аршина чьорквана ще е дльога и колко аршина ще е широка. Ала право да ти кажа, вие, чокманци, сте били големи абдале (будали).

- Защо сме абдале, Салихага, ядосано запитал Стоян кехая.

- Защо ли? Слушай да ти кажа! В казоса (околията) и навсекаде в Урумений има тюрлю-тюрлю мерки и теглилки. И аршинесе ни со аднакви. Дете­щен аршин е порст и клекавен, женскен аршин са зоме лакат, терзицкен аршин е андезона, дюлгерскен аршин е пет дюлгеpски педя, а овчарскен аршин е овчерскана гега. Във ферманас е писано аршине, ала не е казано какви аршине: женски, терзицски, дюлгерски или овчерски. Вие, чокманци, сте овчере и ага ищите да сто­рите голяма чьорква, мерите я с по-дльог аршин...

Чокманските първенци останали доволни от Салихаговата метрология и за мярка при граденето на черк­вата им послужил овчарският аршин - гегата. Но не така лесно се разправили със Салихага аламидерските първенци относно граденето на черквата в тяхното село.

Аламидеренцех не смущавали аршините, а друго по-съществено нещо. Хубчо и Турню са били тьошки Салихагови кехаи. И двамата управлявали и стопанисвали по 3000 Салихагови овци. Салихага еднакво се доверявал и обичал и двамата кехаи, но последните не били толкова в добри отношения помежду си. Относно градежа на черквата в селата им Хубчо и Турню разделили селените на две противни страни. Хубчо и съ­махалените му настоявали да се съгради черквата в Хyбчовата махала, а Турню и съмахалените му в тях­ната махала. Двете махали са доста отдалечени една от друга. При невъзможност да се спогодят двете про­тивни страни се отнесли да Салихага - той да разреши препирнята. В един и същи ден Хубчо и Турню се отправили за Пашмакли и едновременно се пред­ставили на войводата. Салихага с досада изслушал доводите на двамата противници и след това казал на любимите си кехаи следните думи:

- Идите на дворан, окладисайте пищолите си и вижте с какво са насипани – сас сачми, сас куршуме или курусакия (само с барут). Пригледайте кременете и азлъците и сипите в азлъците сух барот. Като свор­шите тая работа, изведите си конете от хлеван, дор­жите ги за оглавене, отстраните са един от друг на двадесет крачки и ма чекайте!

Хубчо и Турню се уплашили, като помислили, че Са­лихага ще ги застави да се дуелират с пищовите (си­реч, ще се стрелят помежду си) и който излезе по­бедител, в неговата махала ще се гради черквата. Уплашените кехаи изпълнили Салихаговата заповед и чакали на двора по-нататъшните заповеди на всесилния войвода. След половин час Салихага слязъл на двора, и заповядал на бюлюкбашията си Страхина да провери в какво състояние са пищовитe на кехаите и такъмите (сбруите) на конете им. При проверката Хубчо цял треперел, а Турню се мръщил и си захап­вал единия мустак. След проверката и доклада Салих­ага извикал:

- Вашаса препирньо за чьорквана ще се отбистри и сворши с едно кушия (конско надбягване) до Аламидере. Ще ехните конете и ще хи припускате до Ала­мидере. Кой по каквот пот да варви и припуска. Ала, ако са застигните по пот, да са ни сбахтате, та да по­втаряте кушията. Който от вас по-напреш стигне на мястоно дену ще да са гради чьорквана, ще пусне (гръмне) с пищолан, за да гу чуят и други селене. На кутрону место порво са чуе пукут от пищол, на нува место ще се огради чьорквана.

Двамата кехаи останали изненадани от Салихаговата заповед. Те очаквали дуелиране, а сега им пред­стояло конско надбягване (кушия). Без никакви въз­ражения, кехаите яхнали конете и, по даден знак от Салихагата, понесли се към Аламидере по две стръмни каменливи и тесни конски пътеки. Пръв стигнал в се­лото и махалата си Турню и гръмнал с пищова на мястото, върху което трябвало да се изгради черквата. Хубчо закъснял цели 10 минути, и, не само че бил победен в състезанието, но изгубил и коня си, който пукнал от умopa. Турню тържествувал, но толкова бил натъртен при надбягването, че цял месец не можел да седи, а лежал на колка като синек (зелен гущер).