НА ЛЕТОВИЩЕ ПО ПЛАНИНИТЕ
Купуване паша. След вдигане овцете от полето, първата грижа на кехаята е да намери и услови паша по планините, ако от по-рано не си е осигурил такава. Обикновено кехаите наимат една и съща паша много години наред, но ако по някакви причини планините се заемат от други овцевъдци, кехаята търси друга, и то по Коледа или 10—15 дни преди Костадиновден. Пашите на планините в средните Родопи не са еднакви по качество и пространство. Кехаята винаги предпочита една по-широка планина, на която да смести цялата сюрия, но ако не намери такава, наима 2 или 3 отделни планини, и то понякогаж доста далеч една от друга. На оная планина, която има по-топика (питомна) трева, се установява сагмалът; на оная, която е висока и картолюва — шилетата; а на кайречювата (по-слабата) — йозът. Когато сагмалът се състои от 1500 до 2000 брави, той се разделя на две мандри — черните брави на едната, и белите на другата. Пашата на едната планина, от която могат да се прехранят през лятото 3000 овце, обикновено се продава за 3000 гроша. Наемът се изплаща на 2—3 срока. Но ако притежательт на планината е търговец и събира ерина, кехаята морално е задължен да продаде ерината от цялата сюрия на него, разбира се, според фиетя (установената през лятото цена). При наемането на планините притежателите не питат, какво количество овце ще пасат, а продават пашата изцяло. Кехаята е свободен да постави каквото ще количество брави, стига caмо то да може да се прехрани и угои. Торът от овцете през лятото е на кехаята или на притежателя на планината. Това вече зависи от условието. Но по-чьостиш от тора се ползува притежательт на планината. В случай пък, че торът е на кехаята и последният засее натореното място, той е дължен да даде на притежателя на земята йошюр, който се равнява на една четвърт от добитото зърнено произведение. От сламата йошюр се не дава. Ако през лятото овчарите по невнимание изпуснат овцете да направят някакви повреди на посевите и ливадите, кехаята е дължен да заплати тия повреди за сметка на виновните овчари. Нужният дървен материал за направа на мандри, дукати и за горене през лятото, се отпуща даром от притежателя на планината, но граденето на мандрите и дукатите става за сметка на кехаята.
Мандра и дукат. Сюрийската мандра се прави на някое óтрасно и прохладно място, но непременно близу до някой извор или поток. Мандрата е дървена и временна, каквито са повечето от селските мандри. Вътрешната обстановка е също такава, каквато е и в селската мандра. Изключение прави само водата. Последната при селската мандра може да бъде по-далечко, но при сюрийската не е така. Потокът или изворът, при който е направена мандрата, се прокарва по дървени чючюри вътре в самата мандра, и то близу до домузлука на ъгъла, дето стои маслената каца. Това се прави за улеснение на мандраджиите, тъй като тяхната работа има нужда от много вода.
Когато се случи някой кехая да е много тежак (горделив), кибар и табият-сайбия, близу до мандрата се прави особена колиба, предназначена нарочно за живеене на кехаята и посрещане на гостите. Колибата по формата си прилича на малката овчарска колиба. Тя е дървена и покрита с кори. Подът й също е постлан с кори, а връз корите се постилат козиневи чулове и халища (черги). Близу до оджаклъка на дървена кукалька е окачена торба или дисаги, в които се намират кафейни прибори и други кехайски потребности.
Дукатът е също такъв, какъвто е при селската мандра, само че той се не мести, а е постоянен. Връз столовете, на които доичерите сядат, когато доят овцете, е направен покрив от дървета и елови кори. Когато сагмалът е повече от 1000 брави, вместо един, правят се два дукатя, и в такъв случай сагмалът е разделен на две части, бел и чйоран.
Мандрата и дукатя градят селени-дърводелци от близките села. Кехаята плаща на работниците по 5—6 гроша на ден и ги храни или пък им дава отпосле по 2—3 оки сирене за в къщи. Мандрата и дукатът трябва да бъдат готови 2—3 деня преди Костадиновден. По това време пристигат и овцете от полето.
Отбив. Един ден преди или после Костадиновден сюрията се разделя на сагмал, йоз и шилета. Отбиването става така, както и на селската мандра. Овчарите се разпределят по стадата така, че във всяко отделно стадо да попадне по един доста опитен овчар, който се назначава за ен-кехая. Длъжностите на ен-кехаята в отделните стада (йоза, шилетата и сагмала) са такива, каквито са длъжностите на ен-кехаята при къшлата у дребното овцевъдство. В йоза и шилетата се пускат по няколко кози сагмал за манзари, от млякото на които се хранят овчарите. Но ако в сагмала няма кози, малешината е длъжен да зима всеки ден млякото от мандрата, и то ако последната не е далеч от юрията на яловото стадо. В противен случай, т. е. ако шилетата и йозът са далеч, на отделни планини, овчарите през лятото се хранят с каша и бито сирене, което зимат от мандрата в по-голямо количество.
Мандренски ред. На сюрийската мандра след отбив също се коли и готви курбан, но предой се не прави. Курбанът се изида само от кехаята, мандраджиите, овчарите и работниците. Кехайското и други семейства много редчиш дохождат на мандрата. Липсват също и деца, защото сюрийските мандри се правят далеч от селата. Сютчия се не условва, а неговата длъжност изпълнява баш (пръв) мандраджията, обаче последният сам не пасе овце. Всекидневните мандренски работи и пасенето на сагмала се извършват по същия ред, както и на селските мандри. Млякото също се мери и нарязва на рабош, когато да се сипва в каците за бъркане, но това се прави само за знание и контрол, а не за друго; тъй като тук има само един стопанин, а не мнозина, които чакат ред да си земат млякото.
Храна. Мляко за храна на овчари и гости се приготвя в по-голямо количество, отколкото на селските мандри, но ушмар по-редчиш се вари. В замяна на него, кехаята чьостиш доставя лук, трахана, оцет и други храни, за които мандраджиите и сагмалджиите са много петимни поради всекидневното хранене с мляко и сирене. Овчарите и мандраджиите на сюрийските стада се хранят лете с качамак от кукурузено брашно, вместо с хляб. През богородичните пости мандраджиите и овчарите постят и през това време се хранят само с качамак, лук, разплоден оцет и други сухи храни.
Закарване аговското масло. От Костадиновден до 22 юни, т. е. тъкмо 30 дни, колкото максул (масло и сирене) се добие, нареда се (измива се и засолява) и се натъпква в мехове. На 23 юния кехаята натоварва на мулета и коне по-голямата част от маслото и сам (чьостиш придружен и от един мандраджия) го закарва в Енидженско и го предава на агата, за да изплати част от наема на аговските овце сагмал. Когато товарите се овалят в аговската къща, по заповед на агата кехаята или мандраджията изпразнува маслото в големи пръстени кюпове, притъпква го добре, посолява го отгоре или му налива един пласт козя лой. На връщане от полето, кехаята натоварва конете със сол, която закарва на мандрата, да соли с нея останалия максул.
Мандраджии. От 23 юния до 5 юлия колкото максул (масло и сирене) се добие от сагмала, дава се на мандраджиите за заплата. На всеки 300 овце сагмал се поставя по един мандраджия, та ако всичкият сагмал е 1200 брави, мандраджии ще са четирма, но не повече; но ако сагмалът достига до 1500 брави, тогаз мадраджиите ще са петима. Дали много или малко мляко дои сагмалът, това се не зима предвид при определението на мандраджийските заплати. Последните са длъжни да служат на мандрата от Костадиновден до Голяма богородица, и за труда си ще получат възнаграждение всичкия максул, който се добие за 12 дни (от 23 юния до 5 юлия); пък дали тоя максул е много или малко, това е безразлично, както за кехаята, така и за мандраджиите. Максул (сирене и масло) се прави от 23 май до 15 август, т. е. 84 дни. Мандраджиите зимат максула 12 дни. Значи те получават заплата една седма (1/7) част от всичкия максул, който се добие от 23 май до 15 август. Пресметнато е, че 1200 овце сагмал през определените 12 дни дават средно 2060 оки мляко, от което се добива 170 оки измито масло и 340 оки узряло бито сирене, смесено с урда, които струват: маслото 2040 гроша (по 12 гроша оката), и сиренето 780 гроша (по 2 гроша оката), или всичко 2820 гроша. Тая сума, като се раздели на четирма мандраджии, на всекиго ще се падне по 705 гроша. Това е заплатата на един сюрийски мандраджия за време от 23 май до 16 август или за 84 дни. Значи, мандраджията получава на ден горе-долу по 8 гроша. От 15 юлия до 16 августа добитият максул е пак на кехаята.
За Петровден и Света Неделя почти всички овчари, които пасат сагмала, йоза и шилетата, си отиват в селата да прекарат празниците, като оставят гюнлюкчии (надничари) да им пасат овцете. Отива в селото си и кехаята, като оставя за свой заместник на мандрата баш-мандраджията. От всички постоянни служещи при сюрийските овце, само мандраджиите не си отиват в селата за празниците. Обаче и те весело прекарват празниците, макар че остават на планините. Кехаята им допуща да заколят за Петровден някой брав и го опекат чеверме. Сготвят и ушмар. Освен това поне един от мандраджиите ще е гайдаджия, та през дните, когато всички кехаи и овчари се веселят в селата си и мандраджиите правят същото по планините, разбира се, доколкото това им допущат всекидневните тежки работи.
Стрижене шилетата. От 7 до 15 юлия шилетата се стрижат по същия ред, както става стриженето на шилетата в дребното овцевъдство. Ерината от аговските овце е на кехаята, затова той я смесва с ерината от своите овце; а ерината от овчарските овце кехаята събира и претегля отделно, ако сами овчарите или домашните им не са дошли на каркъма да си я съберат и претеглят. Търговецът-еринарин, който по-рано е купил кехайската ерина, ако живее в близко село, дохожда на каркъма, натъпква в свои харари кехайската ерина, претеглюва я, приима я от кехаята и я закарва в селото си. Ония овчари, на които ерината от своите овце не им е нужна, също я продават на търговеца, разбира се, със същата цена, с каквато е продадена и купена кехайовата ерина. В случай, че ерината не е продадена, или пък еринарът не е дошъл да я приеме на каркъма, кехаята я натоварва на конете си я закарва в селото си.
Гизльо. След 2—3 деня от остригване шилетата се изпращат в полето на гизльо. Овчарите, които ще вървят с шилетата, отиват в село да се видят с домашните и си земат сбогом от тях. Отиването посред лято в Енидженекото пекливо и задушно поле е много фатално за родопските овчари, затова изпращането на последните, когато отиват с шилетата на гизльо, е много по-тържествено и по-трогателно, отколкото изпращането през есента със старите овце, когато времето вече се е захладило. Особено майките са много тъжни, и тъжността се увеличава, ако при другите изпращачи и изпращайки се намира някоя майка с черна кърпа, която жали за загинал вече неин син — овчар в Енидженското поле. При изпращането на гизльо овчарите пеят следната песен:
Стою майци си думаше:
— Дойде ли време, мале ле,
Стою нах поле да иде,
С шилетата на гизльо.
Майка Стоюму думаше:
— Душло е, сину, и ние.
Полену кажет пекливу,
Пекливу още морливу,
Вудонаму е зехирли,
Легна щиш, разболе са щиш,
Нйема кой да та пуглйода
И вудица да ти пудаде.
Стою майка си ни слуша,
Нарами шелан на раму
И тьонка пушка приз раму,
Пуйó си дрьебни шилета,
Замами верни кучета.
Пóслед гу майка следеше
И желну си му думаше:
— Ага ми подиш, сину лю,
В равнуну поле широку,
Нимой са вода напива,
Нимой легна та заспа
Пуд дорву, сину, на сенка.
Стою си майка ни слуша,
Какво му майка думаше:
Распусна дрьебни шилета
Низ равну поле широку,
Че легна Стою та заспа.
Пуд адно дорву високу.
Ага са Стою разбуди,
Тьошка гу болест нальегна.
Стою акташем думаше:
—Акташе, мои йолдаше,
Мен ми е лошо станалу,
Лоша ме глава забуле.
Майци ми да нарочете,
Да прави майка що прави,
Нащьèне дьèне да прави,
Да си ма майка завтаса,
Чи са със душа разделем.
Зачю гу майка, прочю гу,
Згуди са майка, че торна
Нах равну поле широку,
Нащьèне дьèне правеше,
Дано си Стоя завтаса.
Ага е таму утишла,
Стою пуд дорву лижеше
И са сас душе делеше.
Стою майци си думаше:
— Прущавай, майко, прущавай,
Чи си та, майчо, ни слушах,
Какво ми ти зарочеше,
Aга си, майчо, торнувах
С дребни шилета на гизльо.
Прущавай, майчо, прущавай,
Чи си ма, майчо, хранила,
Хранила още кутила,
Стою ще тува загине,
Пут сува дорву високу.
Още си дума думаше
Стою са с душе раздели.
Шилетата като пристигнат в полето, установяват се на същата къшла, на която са били старите овце през миналата зима или пък на нова, ако повечето овце са кехайски, и кехаята е променил старата си къшла. Пасенето на шилетата в полето, докато пристигнат старите овце, е много трудно. Понеже дене е много горещо и задушно, то шилетата се пасат през цялата нощ. Дене през най-горещите часове стадото почива на сянка. Къде икиндия, когато се захлади, овчарите вдигат шилетата да пасат. След три часа от захождането на слънцето, т. е. след 4—5 часа пасене стадото се опира да полижи (почине) половин час и после пак става да пасе. Второто пасене се продължава до голяма прогима, т. е. докато слънцето захване силно да пече. Тогаз овчарите свъртат шилетата под някое дърво на сянка. Само през най-горещите часове овчарят има възможност да си почине и поспи.
До пристигането на старите овце, овчарите се хранят е качамак, мляко (от манзарите), оцет, дини и други зеленчуци. Сирене и месо не могат да ядат поради голямата горещина. Климатът в Енидженско поле лете е много лош; затова мнозина овчари се разболяват и умират. Но за това по-подробно ще говорим в друг отдел на настоящето описание. Сега да се повърнем на планината при старите овце.
Стрижене сагмала, йоза и спиране боркането на мандрата. Около Голяма богородица сагмалът и йозът се стригат за ерина. Последната се нарежда и разправя, както и шилешката ерина. Един ден преди Голяма богородица мандраджиите по заповед на кехаята и според приетата наредба престават да бъркат млякото, т. е. спират да правят масло и бито сирене. От тоя ден напосле мандраджиите са свободни и могат да си отиват в селата. Кехаята задържа на мандрата само баш мандраджията, за да свърши по-нататъшните работи, които са вече намалели поради скуцването на овцете (намаляване млякото) и спирането да се прави масло и сирене. От Голяма богородица до тръгването на сагмала и йоза за полето, всичкият пресник, който се надоява от овцете, се прави брано мляко. Последното, след като приври (прикипи), се сипва (налива) в големи вълнени торби и се закарва в кехайскага къща за храна на кехайовото семейство. След Малка богородица (8 септемврия) мандрата се напуща, и старите стада (сагмалът и йозът) поотделно се отправят за полето. Сагмалджиите и йозчиите овчари се изпращат от домашните им, както и шилетарите. Кехаята, след като си нареди домашните работи в село, също отива след овцете да нареди къшлата и стъкми стадата за през цялата идеща зима. Тогава той закарва и останалия максул (наема) на агата.
От деня, когато сагмалът пристигне на къшлата, до деня, в които сагмалът се остави да се дои, млякото е на агата, но само от неговите овце. Млякото се прави пресно (яхлия) сирене и се занася в аговската къща. Припадаещата се част мляко на кехайските и овчарските овце също се прави сирене, което кехаята продава и подарява на приятели, забити и други аги.
Окладисване и уславяне овчари. На Димитровден и през следните 2—3 деня овцете се окладисват. Отделянето и преброяването овцете на всеки овцевъдец (ага, кехая и овчари) става чрез сечемек. Нормалната годишна загуба (умрели, окрадени, изедени, загубени и изпасени овце) е 10 на сто от цялото количество. Ако загубата е по-малка от 10%, агата и кехаята са много благодарни и похваляват овчарите. Агата е благодарен и на кехаята. Но ако загубата е по-голяма от 10%, и за това не е имало някоя непреодолима сила, агата мъмре кехаята, а последният се принуждава от своя страна да мъмре овчарите или пък да не условва виновните за следната година. В случай пък, че две-три години наред се яви загуба не по-малка от 15 на сто, и то без да е имало непреодолима сила (мор, гръм, размирици и пр.), агата остава недоволен от кехаята си и го сменява с друг, но няма право да иска загубата от виновния. Овчарите през течение на годината имат право да заколят и изедат 5% както от аговските, така и от кехайските овце, но с условие другата загуба (умрелите, загубени, окрадени и изпасени брави) да не надминава 5% от цялото количество, т. е. цялата загуба да е пак 10%. Ако при пасенето на овцете овчарите забележат, че същинската загуба не ще надмине 5% те по-чьостиш колят брави за себе си, но ако забележат, че загубата ще е повече от 5%, те по-редчиш вършат това. Овчарите не колят произволно и когато щат овцете, но по определения от кехаята ред. Също и бравите се определят. От определените аговски брави кехаята има право да заколи няколко брава за себе си и да нагости гостите на къшлата и мандрата. С по-малко думи казано, 10% от овцете през течение на една година се изваждат за загуба и храна, без да имат право стопаните да питат и търсят, колко брави са изгубени и колко са заколени и изедени от овчарите. Но за повече от 10% загуба всеки има право да търси сметка.
След окладисване на овцете агата или кехаята условва овчарите и одаджиите и натъкмява всичко, каквото е потребно на къшлата. След това агата и кехаята си причистват годишните сметки. Кехаята също си урежда сметките с всички овчари. Ако някой овчар се е наситил на агата и кехаята или пък последните са се наситили на овчаря и не желаят да го условят за напред, последният, след като си земе хесапя (уреди сметката), отлъчва си овцете и търси друг кехая. В случай, че не успее да се услови изново овчар, намесва овцете си с други на някоя къшла и плаща за тях отлахак, а той търси друга работа (обикновено одаджия). Но ако исподен овчар има повече от 150 овце, той чьостиш постъпва и другояче. Именно той цяла зима пасе овцете си гезекте, т. е. прекарва ги пасещим почти през всички къшли в Енидженско поле, без да плати нито една пара отлахак, като се излага на всички природни стихии и постоянно има спречквания и разправии с кехаи и овчари, през чиито къшли минува с овцете си.