Народност и патриотизъм. - Среднородопските овчари имат смутно понятие за своето произхождение и cтapoтo 6ългарско царство. Те вярват, че в много далечно време Родопите, Енидженското поле и другите околни земи са били Казълъ-алмо. За Рим-папа се говори и вярва, че бил извънредно едър и вечно живял, т. е. не умирал. От старост Рим папа не могъл да си повдига клепките на очите, та когато искал да гльода светос, заповядвал да му повдигат клепките с вила.
Когато Рим папа се оттеглил в Казълъ-алма "в Уруменли" (а следователно и в Родопите), зели да съдят други царе: Джин евис, горци и 6олгаре. Кой е съградил Мюсюллине калеси и Бурукале[1] между родопските овчари има препирня. Едни казват, че тия калета ги е градил Рим папа, а други оспоряват това и твърдят, че са градени от Джин евис. Има и една тpeтa, впрочем малка партия, която се напъва да доказва, че калетата са градени от Крали Марко и цар Костадина. Овчарите са убедени, че Крали Марко и цар Костадин са български царе. Когато турците дошли в Уруменли, цар Костадин се борил много години с тях, ала най-сетне жена му, която била гъркиня, сторила муртатлък (предателство) и турците разбили цар Костадина и му превзели царщината. Овчарите се надяват, че когато на Рим папа мине сардньона (той бил сърдит на християните в Уруменли), Мускофян ще зоме изия от Рим папа и ще пруподи турците нах Шем (от гдето били дошли) и тув ще стане пак христенску царству. Мускофа аднож духодал ду Силистра и другуш до Едрине, ала са ворнал назад, оти Рим папа е още сардит и ни е дал да са исподат турцете.[2]
Родопските овчари съзнават, че са българи и че не са един минлет с горцине (гърците), макар вераса да е адно. Към гърците се отнасят презритeлно, но не и враждебно. Овчарите са скроили много смешни пословици и приказки за гърците и чйостиш ги подмятат. За турците казват, че са "морсна вера", но не питаят така умраза към тях, както другите българи. Впрочем това лесно се обяснява. Турците особено юруците всякога са покровителствували нашите родопчани и са имали пълно доверие в тях. Освен това юруците и другите аги със своите стада са създали среднородопското овцевъдство и са подобрили поминъка на родопското християнско население. Прочее, не е чудно, че овчарите толкова не мразят истинските турци. Друг е въпросът, ако говорим за помаците. Овчарите знаят, че помаците някога са били българи-християни. Умразата между овчари християни и помаuи толкова се е закоренила, щото не е възможно да се унищожи. Ако на мандрите и къшлите има и по малко мохамедански овце, стопаните на последните редчиш прусодюват (дават заповед) за нещо. Християните ги мачкат и не им позволяват да траханисат (бъбрят). Християните винаги се обръщат към помаците с презрителната дума "ахрен" (молчи бе ахрен! Вие aку бехте кумаш, та нищехте си прумени верата).
Борбата за политическото възраждане на българския народ не е докоснала среднородопските овчари, защото те не са се намесили в нея. Наистина, овчарите са съзнавали, че са българи, но само до там са се спрели. Според техните понятия войводите са просто юнаци, които заслужават почит и уважение. Но каква цел гонят тия войводи и юнашките им дружини, за родопските овчари е безразлично. Те знаят, че Родопските планини са тяхна бащиния и че наоколо в съседните земи живеят и други българи, но интересите им не са свързани с последните. Даже нещо повече. Родопските овчари не обичат толкова съседните българи, особено тия в Пловдивското поле, които презрително наричат "шопи". Кой знае дали е така, но ний мислим, че тук се крие една много отдавнашна омраза. Знае се от историята, че Родопските планини през време на старото българско царство са се управлявали почти независимо от някои князе и боляри и че разни князе, войводи и боляри, незадоволени от българските царе, са бягали в Родопите. Дали не са останали някакви следи у родопските овчари от тия отдавнашни незадоволствия? Впрочем тоя въпрос изисква изучаване.
По черковния въпрос родопските овчари са били съвсем равнодушни и не са следили изхода на борбата. Изключение правят само неколцина по-развити кехаи. Черковно-училищните работи са се управлявали и уреждали от другите съсловия (абаджии, бакърджии, зидари, търговци и пр.). Книжовността и учението според понятието на родопските овчари са излишни и неполезни работи. Те са просто извори на лъжи и дяволии. - "Светос ще прупадне ут ученисе". Видиш ли учен чилек, бегай, тъй казват родопските овчари.
[1] Мосинопол (развалини при Гюмюрджиня) и Перитор (развалини при Буругьол).
[2] Това вярваха и мислеха овчарите до Руско-турската война.