Васил Дечов

 

МАНДРИ

 

Стъкмяване чобанлъци. Всички овце, които са били на зимовище в Пловдивско и Енидженско поле, до 15 май се завръщат на планините и в пасбищата на се­лата, отдето са стопаните им. След три-четиридневна почивка и след обикновените разпитвания, хвалби и оплаквания, кои овце как са прекарали зимата, ке­хаи, стопани и овчари почнуват да се здумуват (сго­варят), как да наредят мандрите за през лятото. Най-първо стъкмяват чобанлъците. Един чобанлък се състои от един овчар и от 250 до 350 овце. Ако стапанинът има 150 свои овце, и овчарът му 50, то за да си дотъкми чобанлъка, требат му още 50 или 100 чужди овце. Такива лесно се намират, защото мнозина имат по 10—15 или 50 овце, но нямат овчари. На чобанлък-сайбията по-понася да прибере овцете на един човек, но ако неговите брави не дотъкмяват чобанлъка, той прибира овцете още на 4—5 души. Общоприетите ус­ловия за прибиране чужди овце в един чобанлък са тези: 1) Овчарът зима лятната си заплата (шилетата) от всички стопани, които имат овце в чобанлъка, но съ­размерно с количеството на бравите им. 2) Чобанлък-сайбията храни овчаря и кучетата и кърми (с обарка) всички овце; но в замена на това торът е негов. 3) Всеки стопанин прибира напълно приходите от овцете си, с изключение на тора. 4) Стопаните, когато при­бират приходите, сами си плащат на мандраджиите и сами ходят да си зимат пресника, когато се разлъчат овцете. 5) Чобанлък-сайбиите са длъжни да градят за своя сметка мандрата и дукатя и да доставят потреб­ните мандренски принадлежности. 6) Когато се стри­жат овцете за ярина, всички стопани дават хак на каркъмжиите съразмерно с овцете им. 7) Чобанлък-сайбията представя всички стопани пред другите чобанлък-сайбии, пред властите и пр., но само за работи, които имат свръзка с овцете им. От това се изключва бегликът; за него всеки стопанин си се грижи отделно.

Често чобанлък-сайбията и стопаните сключват по­между си и отделни условия. Например: чобанлък-сай­бията отстъпва част от тора на някой от другите сто­пани, а в замяна на това последните са длъжни, до­като овцете тем торят, да хранят овчаря и кучетата и да дават кърмило на овцете. Торът се пресмята на вечери.

Разпределяне на мандрите. Когато всички чобанлъци се стъкмят и се определи числото им, стопаните се събират пред черквата, джамията или в някоя ли­вада, за да определят числото на мандрите и де ще се турят. Като се свърши това, определя се районът на всяка мандра, т. е. кои билюци (стада) на кои планини ще пасат. След това първенците-стопани питат другите чобанлък-сайбии кой на коя мандра ще иде със своя чобанлък. Последните казват де желаят да бъдат, а един от първенците брои на теспих (броеница) или на пръстите си, по колко чобанлъци и овце се падат на мандра. Ако някоя мандра се притоваря (претрупва) с много чобанлъци, а пашата е малка, захващат се преговори и кандърдисвания (увещания), кой чобан­лък да отстъпи от претоварената мандра. Но понеже всеки чобанлък-сайбия желае да е на оная мандра, дето му са нивите за торене, то рядко се случва, за­интересуваният чобанлък-сайбия да отстъпи и отиде на друга мандра, която не е претоварена. Ако на една мандра сагмалът е 500—600 брави, тя (мандрата) не е претоварена, но ако сагмалът й надмине 1000 брави, претоварена е. На големите планини често турят и по две мандри. При стъкмяването на мандрите и разде­лянето на пашата, повече се слушат думите и се приима мнението на ония стопани, които имат готови ка­менни мандри и по два чобанлъка. Когато всичко, що се отнася до мандрите и пашата, се уреди и удобри, чобанлък-сайбиите на всяка отделна мандра се сго­варят помежду си, кой ден да отбиват и предаят и на чия нива по-преди да се тури мандрата. Ако мандрата (сградата) е готова, чобанлък-сайбиите се не грижат за друго, освен да изделят по 20—30 жьорди за дукатя и стъкмят мандренските прибори; но ако няма готова сграда, чобанлък-сайбиите задружно уградат такъва.

Курбан. Стопаните, които са присъствували на съ­бранието, преди да се разотидат, определят деня и средствата за общия пролетешен курбан (жертвопри­ношение). Курбанът се коли и яде пред черквата, джа­мията или вън от селото на някое старо оброчище (ста­ровремска развалена черквица, извор, старо дърво и пр.). Предначинатели и устроители на курбана са ов­цевъдците, но устройването му става от името на всички селяни. Всеки стопанин дава по нещо за курбана. Един дава брав, друг хляб, кармо и пр. Но има села, в които курбанските разноски се изплащат от черковните или джамийските приходи. С принасяне жертва (колене курбан) стопаните мислят, че умилостивяват Бога, и се надяват, че той че чува (варди) овце, посеви и всичкото друго селско имане от болести, смърт, град и други беди. Курбанът се приготвя така. На определения ден (обикновено 3—4 дена преди Костадинов ден), определените ахчии (готвачи) накладат огън и заколват няколко брави на оброчището, черквата или джа­мията; после одират закланите брави, сдробяват ме­сото в големи казани и го готвят с ориз или кармо (сизмьо, трошен орис). Докато ястието ври, селяните (само мъжете) един по един се събират на мястото и наклекват около казаните с кешкека (ястията). Когато се съберат достатъчно гладни селени, и ястието уври и поистини, готвачите поканват всекиго да остави сахана или купата си (която донася от къщи) близу до казаните. Като се съберат и наредат всички съдове, един от готвачите нагрибва с голяма дървена лъжица или с кипчьо ястие от казана и го разсипва в купите. Щом се напълнят всички купи, стопаните им ги зади­гат и отиват та сядат на една обща трапеза да ядат. Но преди да започнат да ядат, свещеникът прочита някаква молитва и прикадява с тамян трапезата. Ако курбанът е помашки, т. е. мухамедански, моллите преди да захванат да ядат пошушнуват молком някакви мо­литви и казват „бисмилляхи". След като ое наядат всички, които са на трапезата, ако е останало още ястие, разпраща се по къщята да го изядат ония болни и сиромаси, които не са могли да участвуват на об­щата трапеза.

Щом се изяде курбанът, в селото се не виждат вече кехаи, чобанлък-сайбии, овчари и дърводелци. Всички се разпиляват по планините да дялат жьорди, да гра­дят и стягат мандри и пр. Жените пък се разтарчеват (разтичват) да изпарват и мият каци, ведра, харкоми и да приготвят торби, цедаци и пр. Ония семейства, които притежават повече от 100 овце, от 15 до 22 май, т. е. до предой, са притрупани с много неотложими ов­чарски работи; но след предой грижите за овцете са по-малки.

Градене мандри. Мандрите в средните Родопи са два вида: каменни и дървени. Първите са дълготрайни, а вторите малотрайни. Всеки чобанлък-сайбия, който има свои 100—150 брави и нива, мандра-ери, не по-малка от 10 декара, е мераклия да си сгради тикалница (постоянна каменна мандра), която да служи и за курулук (сушина) на хора и добитък, когато се работи нивата и се прибират посевите. Тикалницата е дълга 10—12 метра, широка 4—5 метра и висока 2—2.5 метра. Стените й са направени от сух (без вар или пръст) каменен зид, дебел 60 см. Покривът е дървен, тристранен или четиристранен. Сградата е покрита с тънки каменни тикли (плочи) и затова се нарича тикалница. Понеже мандрите в средните Родопи се пра­вят на полегато или стръмно място, то едната дълга стена е вкопана наполовина в земята, за да подпира пръстта изотгорна страна. На другата (противоположната) дълга страна, която е предното широко лице на сградата, има голямо отверстие, прилично на много широка врата. Това отверстие се покрива (затваря) с прави дялани дъски (талпи), от които 5—6 са много по-дебели, с широки дупки на тях. През тия дупки са проврени токмаците, с които се бърка млякото. Вратата се намира на едната тясна страна. Тя се затваря със сковани бичени дъски. На същата страна е и оджаклъкът (баджата). На дългата стена, която подпира пръстта, има широка ракла, в която турят паници, лъ­жици и пр. Из вътрешната страна, край другата дълга стена със затвореното дъсчено отверстие, има изкопана четвъртита лочка (трап, ров), дълга 3—4 метра, дълбока 40—50 см и широка 80 см. Стените на лочката са подградени със сух зид или са подпрени с дървета и талпи. На дъното също се турят широки талпи. Тая лочка се казва думузлук (свинска лочка). В думузлука се на­реждат бъркалните каци всяка една под особен токмак. На късата стена, която се намира срещу вратата, и на дъгата, която се намира срещу токмаците и домузлука, има забити (забучени) хоризонтално къси, но дебели колчета. На тия колчета се турят широки елови или борикови талпи. Така закрепените хоризонтално до сте­ните талпи се наричат пишкюн (полица). Ако пишкюнът е много широк, той е подпрян с прави колове, за­бучени в земята и заковани на горните си краища в гредите на оградата. От двете страни на огнището има възправени и забучени в земята две еднакво големи и дебели тикли. Те служат вместо голяма пристьо (пирюстия). Огънят се наклажда между тиклите, а върху тях се туря големият казан с млякото. Подът на ман­драта е заравньен (изравнен) и постлан с елови кори.

Тикалницата се построява на нивата, край някоя малка горичка или гилгьо (купчина подкастрени дър­вета) и близу до някой извор или поточе. Върху сгра­дата мястото се изравня и подгражда с обли низки каменни (сухи) зидове. Подравненото и подградено място служи за харман.

Една каменна мандра, дълга 10 метра и широка 5 метра, струва 600—700 гроша. Ако стопанинът сам си приготви дървения материал и камъните, то за ман­драта няма да похарчи готови пари повече от 500 гроша.

Споменахме по-горе, че ако има готова каменна мандра, чобанлък-сайбиите се не грижат толкова, ко­гато наближи отбив и предой, но ако няма такава, те задружно градят нова дървена сграда зa мандра, която не е дълготрайна. По-рано те се споразумяват, на коя нива да се тури мандрата. Обикновено мандрите от на­чало, т. е. по предой, се установяват на по-ниските и по-топли места, а къде 15-и юния се вдигат на по-ви­соки места. Лете овцете-сагмал дуйот (пускат) много мляко само при умерена температура. Голямага жега, честите дъждове и острият студ не понасят на сагмала. При едно чувствително променение на темпера­турата овцете (сагмала) скуцват, т. е. намаляват мля­кото. Мандрите се местят още и за това, за да се раз­реди торът, т. е. поне половината от чобанлък-сайбиите да си наторят нивите с тора от сагмала. Във всеки слу­чай мандрата не може да се мести на повече от две места.

Дървената мандра се гради на такова място, на каквото и каменната, т. е. на завет и близу до вода. Работниците най-първо изравнят мястото и досурнуват (довлачват) дърветата. Сетне отбелязват на изравне­ното място четирите ъгъла (кюшетата) на сградата и поставят на определените точки големи камъни. Ако мандрата ще е 10 метра дълга и 5 метра широка, дър­ветата се разсичат на равни части, но така, че дърве­тата за късите страни да бъдат по 5.5 метра, а за дъл­гите по 12 и повече метра. Краищата на приготвените обли дървета се всичат (врязват) по малко от двете противоположни страни, т. е. правят на тях половин жлябове. След това работниците захващат да сключват мандрата, като гледат да няма големи междини (аралъци) между дърветата. До 1,5 или до 2 метра висо­чина късите дървета са еднакви на дължина, а от това стените стават напълно отвесни (перпендикулярни) към уравненото място; но оттам нагоре дърветата на къ­сите страни се оставят постепенно по-къси, докато на върха съвсем се изгубят. Дърветата на дългите стени се складат (струпват) без прекъсване на постепенно скъсяваните къси дървета, докато последните две дълги дървета от противоположните дълги стени се срещат на върха. Така се образува покривът, който по всичко прилича на покривите, наречени калкан. Понеже ман­драта е дълга 12 метра, а дългите дървета са 15 и по­вече метра, то върховете им стърчат много навън и образуват един вид широка стряха или сайвант. Мандрата и широката стряха са покрити с елови кори, дълги по 10—15 метра и широка 60—70 см. Корите се приготвят така: Работникът отсича ела с малко редки и тънки клоне и я окастря. Сетне прави един разрез на кората по цялата й дължина и я обелва така, както се одира кожата на говедо. Обелените кори се свиват на валяци като бали (топове) аба и се закарват на мандрата с мулета. Извън корите на покрива са притиснати с на­пречни дълги жьорди, а около основите на сградата са изкопани окопи, за да се утича дъждовната вода. Вхо­дът на дървената мандра се не затваря с врата, но мандраджиите, когато ще идат да доят овцете, препречват на него шал или чул, за да не влизат вътре кучета и други животни. Вътрешната обстановка на дървената мандра е такава, каквато е и на каменната, с изключение на оджака, който е направен вън от широката стреха и близу до горната дълга стена.

Една нова дървена сграда за мандра струва 300 гроша. За съграждането й помагат безплатно всички чобанлък-сайбии и лица, чиито овце ще бъдат през лятото на мандрата. След преместване на мандрата или разлъчване на овцете, сградата остава собственост на стопанина, в чиято нива е построена. Покривката (корите) на сградата се разрушава в течение на една година, а дървеният скелет, ако е изложен постоянно на дъжд и сняг, изгнива в разстояние на 5—6 години..

Мандренски принадлежности. На една селска ман­дра с 1000 овце сагмал са потребни следните неща:

1) Голям меден и калайдисан казан, висок 60 см и широк в диаметър 1 м и 30 см с дебели даржела (халки). В него се възваря матана (за да се съсири) и се измива маслото. Струва.......................    500 гроша

2) Голяма харания (по-малък казан). Замества го­лемия казан, когато скуцат овцете и когато земат да доят по-малко   мляко...........       150 гроша

3) Харкума   за   варение   пресник   мляко, ушмар, каша и пр. .....................  15 гроша

4) Пет баркални каци, от елови дъски, обли, дъл­боки по 1.5 метър и широки в диаметър 50 см, стег­нати с железни или дървени обрачи. В тия каци сип­ват,  подсирват  и  бъркат пресника.   Едната  каца 35 гроша,   а   петте  за..........................  175 гроша

5) Една масльова каца, обла, дълбока 1,5 метра, широка 70 см. В нея се сипва прясно и неизмито масло  ............................................................  25 гроша

6) Каца от елови дъски, дълбока 1,5 метра и широка в диаметър 65 см, опасана с железни или дървени обрачи. В нея капе сурватката, която се уцеда
(изцежда)   от   сиренето.................................25 гроша

7) Ведро мера от хвойнови дъски, дълбоко 40 см и широко в диаметър 40 см, стегнато с железни обрачи и прикачен за него усукан (завинтен) ръбат железан кулп (държалка). Поима (смества) 12 оки пресник.   Служи   за   премерване  млякото..................       ......................................................................15 гроша

8) Петнадесет (15) ведра от хвойнови дъски, дъл­боки по 40 см и широки в диаметър 40 см с железни кулпове и стегнати с железни или дървени обрачи. С тях носят вода и доят в тях млякото. Всяко струва 12 гр., а  всички..........................   180 гроша

9)  Кутел от дървена ворга (издаднина, наращение, дървена паница с дръжка (опашка) също дървена, по­има 1,5 ока пресник. Служи за мерене млякото.......................................... ...........      7 гроша

10) Четвъртник от дървена ворга, дървена паница с дръжка. Поима (събира, смества се) 150 драма пресник. Служи  за  мерене млякото.........     2 гроша

11) Лажица, дървена паничка с дръжка, поима 19 драма пресник. Служи за мерене млякото   ....   ......................................................   1 грош

12) Корито за сирене, сандък от бичените елови дъски с развратени (разчепнати) навън стени, дълго 2 метра, дълбоко 60 см и широко на дъното 60 см, а отгоре 90 см. В него раздробяват и насоляват урдата и сиренето, когато го таптот (тъпчат) в мехове и каци ..........................................................   20 гроша

13) Ведро от хвойнови дъски, дълбоко 40 см и ши­роко в диаметър 40 см с дървени обрачи и без кулп. Вместо кулп има завързана връв за две издадени на­вън дъски с дупки на тях. В него се подквасва мляко за храна на мандраджиите и овчарите...........    9 гроша

14) Ведро от хвойнови дъски, дълбоко 40 см и широко 40 см с дървени обрачи и с връв, вместо с

кулп. В него се утроява и приготвя маята за сиренето      ........................................................................6 гроша

15) Пет дървени паници, изкопани от дървена ворга. В тях сипват мляко, каша и пр., когато се хра­нят овчари и  мандраджии.  Едната  струва 6,  а  5-те ............................................................   30 гроша

16) 15 дървени лъжици за ядене ..9 гроша

17) Голяма лелка, съд с дръжка от особен род тиква, наречена „кратуна", която расте в Енидженско. С нея се нагрибва вода, матан и пресник   .........................  2 гроша

18) Малка лелка. Служи за същата цел, за каквато  и  голямата       .................1 грош

19) Тенекиен  шепшек за  вода     .....1 грош

20) Чюмлек (каваноз, гърне) с мешинена запушалка (капак). В него се държи мая неутроена и приготвена     .................    1 грош

21) Маилник, мех от сурова кожа. Заместя чомлека.  Ония  стопани,  които  са  надоили  много пресник и имат нужда от много мая, последната държат в него .................................................    3 гроша

22) Корито за кучетата, изкопано от цял дървен труп, дълго 2 метра, дълбоко 30 см и широко 35 см. В   него  се  налива   (сипва)   цвик  да  лочат  кучетата  .......................................................    6 гроша

23) Решетка, дървена голяма лъжица, грубо на­правена, с много дупки, пробити на дъното. С нея изваждат маслото от бъркалните каци и го сипват в маслената каца. Дупките на дъното са пробити, за да

се прецежда матана през тях.......     6 гроша

24) Угрипка, много малка желязна лопатка с ши­роко острило. С нея усторгуват (изтъргуват) наварата от казана, харанията и харкомата..........................................             1 грош

25) Селско дърво, лост, дълъг 3 метра, с изтън­чени краища. Него провират през даржелата (халките) на казана, когато последният пък поставят на

огъня,  или  го  отмахват оттам.. ..............0,5 гроша

26) Люпатка дървена. С нея боркат (разбъркват) матана и сурватката, когато врят на огъня, за да се не навари казанат или харанията ..0,5 гроша

27) Баркачка, валчесто дървено лостче, дълго 70 см и дебело в диаметър 5 см. С него убъркват качамака, когато се увари    ..................0,5 гроша

28) Пет чюрилки (бутала). Кръг от делани букови дъски, широк в диаметър колкото бъркалните каци и дебел 5 см. На края има 4—5 дупки, широки в диа­метър 4 см. В средата на кръга и перпендикулярно към него е вкачен (забучен) дървен и валчест лост, дълъг 2 метра и широк в диаметър 5—6 см. Свободният край на лоста е спитен (сплескан) и на сплескаността има пробита дупка, широка в диаметър 3 см. Това е чюрилката. Тя се поставя  в кацата. Едната

чюрилка  струва  6,   а   5-те...... ...............30 гроша

29) Дървена мотика. Мандраджията отива в го­рата и отсича един клон, дебел в диаметър 3—5 см, но така секнува с брадвата, че заедно с клона да се

отсече и част от стъблото. Като се предяла и углади,
зима форма на мотика. С нея се разбърква маслото,
когато се мие.............................. ............       1 грош

30) Дорвена мотика, същата направа. С нея се изтеглува жарта от огъня, когато е силен, а пък трябва да се топли нещо на полуизгаснал огън...1 грош

31) Пет тукмаци, лост от елово дърво, дълъг 3 метра, дебел на единия край 20 см, а на другия 5 см. На него има пробити две дупки, едната 5 см широка, а другата 50 см дълга и 5 см широка. За него се впряга чюрилката. Единият струва 3, а 5-те

............................................................ ......   15 гроша

32) Рабош, прът от елово дърво, плоско изделан, дълъг 2—3 метра, дебел на единия край 3 см, а на другия 1 см. На него се нарязва количеството на млякото, което има да зимат стопаните......0,5 гроша

33) Обрач. Тънък, свит на колело прът. Колелото се сбира и разпуша, и се връзва с връвчица. Поставя се вътре в цедилката на горния й край да я държи разтегната, когато сипват в нея урдата, за да се процеди цвикът       ...............0,5 гроша

34) Мьенгемя, две борикови или елови дъски, дъл­ги по 1,5 метър, широки 50—60 см и дебели 4—5 см. Едната дъска се поставя на земята, а върху нея се слага ченделя (торба) с урда. Върху ченделята се поставя втората дъска, а върху дъската тежки камъни. Това е менгемето, с което се изцежда урдата от цвика       ....................................................   3 гроша

35) Бакрач, кривулица от елово дърво, прилично на ръкописната турска цифра две. По-дебелият край е заострен, а по-тънкият малко назъбен. Дебелият край се забива в земята край огъня, а тънкият стои почти хоризонтално над огъня. На него се закача харкомата, когато в нея се вари пресник, качамак и пр.   ....................................................................0,5 гроша

36) Пишкюн, две или три делани или бичени елови дъски, дълги по 2 метра и широки по 30—40 см. На едната или двете стени на мандрата се заковат дър­вени кукалки, а над тях се поставят дъските. Това е пишкюнът. На тях се поставят (турят) чендели сирене да  съхне, паници, лъжици  и пр. 

....................................................................................3 гроша

37) Водач (кобилица), крив и як елов клон, дълъг 1,5 метър, дебел 4—5 см и нарязан на двата края. На него прикачат ведрата, когато носят вода и донасят  пресника  от  дукатя.......... 1 грош

38) Елова суха кора, дълга 80 см и широка 70 см. С нея се захлупя кацата с маслото..... 0,5 гроша

39) Обикновена брадва за сечене дърва и дялане други   мандренски   неща.........       30 гроша

40) Желязна мотика, в острилото широка 10 см. С нея се изкопава и подравнява мандрата и домузлукът ......................................        4 гроша

41) Тесла дюлгерска,   с   която  придялват някои дървени  неща        ...........     10 гроша

42) Трион дърводелчески. С него срязват и отрязват  каквото   им   трябва     ............     8 гроша

43) Свредило голямо. С него пробиват дупките на токмаците и се навъртат дупки за въвиране кукалки       ....................................................   5 гроша

44) Две по-малки свредилца за пробиване дупки. Двете за .............................          5 гроша

45) Ножици. С тях подстригват надрисканите овце и остригват кожите, в които натъпкват маслото и сиренето        .........       12 гроша

46) Тапкач,  валчест лост от елово дърво, дълъг 80 см и дебел 10 см. На единия край има естествена пряка и къса дръжка. С него натъпкват сиренето в меховете.................................. 0,5 гроша

47) Пет цедилки, вълнени, рядко натъкани торби дълги 1 метър и широки 70 см. В тях турят и нали­ват новото сирене и урдата да се изцедят от сурватката и цвика.  Едната струва   10 гроша, а  петте    .................................................................50 гроша

48) Цедак, рядко тъкано, вълнено, ленено или ко­нопено платно, дълго 1 метър и широко 70 см. То се туря върху каците и ведрата, когато се сипва (налива)  в тях пресник, за да се прецедят космите и

другите сушки............................ ......     3 гроша

49) Мех  за   мляко  от  извадена   (ущавена) овча кожа        ..................................      5 гроша

50) Парцали, които мандраджиите и овчарите ту­рят отпред на коленете и скутовете си, да се не оцапват, когато доят ............              2 гроша

51) Елови кори,  с които мандраджиите постилат мандрата ......  3 гроша

52) Нож от елова дъсчица, с който се реже сиренето    ............    0 гроша

                                       -------------------------------------

Всичко   за....................................1385 гроша

Казана, харанията и харкомата изработват медникарите (казанджиите) в гр. Устово (Ахъ-Челебийока кааза).

Каците и ведрата изработват родопските кацари, а железните им части, циганите-ковачи.

Паниците, кутела, четвъртника, лъжицата (мерките) и решетката изработват особени майстори — овчари и мандраджии.

Коритата за сирене сковават дюлгерите и дограма­джиите.

Брадвата, желязната мотика и всички други же­лезни неща коват местните цигани-ковачи.

Теслата, свределът и ножниците изработват особени майстори-ковачи.

Коритото за кучетата, чюрилките, токмаците и всич­ки други дребни дървени неща ги изработват мандра­джиите и стопаните на овцете, и то повечето на самата мандра през време на отбив и предой.

Всеки стопанин, който е стъкмил чобанлък, е длъ­жен да достави на мандрата поне една бъркална каца и 1—2 ведра. Останалите прибори се събират от всички кой каквото има.

Казанът се зима под наем. Той трябва да бъде до­бре калайдисан. Когато скуцат овцете и стане малко млякото притежателят на казана, ако не иска да му гори съдът с варене в него малко мляко, длъжен е да го замени с голяма харания, също добре калайдисана. Наемът на казана и харанията се изплащат в натура, т е. с мляко и съразмерно с количеството на сагмала. Например, ако сагмалът е 1000 брави, за казана ще се даде 10 мери (ведра) мляко (мярата поима 12 оки), а ако сагмалът е 800 брави, ще се даде 8 мери. Мля­кото за наема се нарязва на общия рабош и наема­телят си го зима, както и стопаните, когато му дойде ред. Ако някой стопанин или чобанлък-сайбия има свой казан, непременно се наима неговият, но ако никой от стопаните, които имат овце на мандрата, няма соб­ствен казан, то се наима такъв от когото и да било. Мандраджийският казан е доходен (с приход) съд. Ку­пува се за 400—500 гроша, а всяка година се взима за него наем средно 8 мери или 76 оки мляко, което струва 76 гроша. Като се извадят 26 гроша за калайдисване, остава чист доход 50 гроша или 10% от стой­ността на казана. Харанията се не туря в сметката, защото тя замества казана не от нужда на мандрата, но да не гори, т. е. стопанинът да спести калайдисването му за втората година.

Докато излезе всичкото мляко на мандрата, т. е. до разлъчване овцете, другите мандренски прибори като каци, ведра и пр. губят (изхабяват се) по 3% от стойността си. Значи, капиталът, вложен в тях, се по­гасява в течение на 33 години, но ако се употребят само на мандрата. Торбите и меховете се изхабяват в много по-скоро време.

Съвсем дребните и малоценни неща се оставят в мандрата, когато се разлъчат овцете. Оставят се впрег­нати и токмаците, които служат още за много години, ако някой ги не съсече за дърва.

За да се запазят за много години каците, ведрата, чюрилките, и пр., не бива да се оставят да ги грее слънцето или пък да се поледа в тях вода.

Дукать. Кошарата, в която се вкарват овцете, когато се доят, се нарича дукать. Той се мести всяка седмица, но не много надалеч от мандрата. Дукатът се гради така: чобанлък-сайбиите, чиито чобанлъци ще бъдат през лятото на мандрата, се разпореждат да се издя­лат за тяхна сметка нужното количество жьорди и коле. Жьордите са тесни дялани дъски, дълги по 50—100 педи (10—20 метра), дебели 4—5 см и широки на единия край 15—20 см, а на другия 4—5 см. Те се дялат от тънки, но дълги елови и борикови дървета. Колете са обли, съвсем прави или малко криви къ­сове (парчета) от елови издънки или клоне. Дълги са 2 метра и дебели в диаметър 5 см. На единия край са подшилени (заострени). Освен жьордите и колете, за направа на дукатя са потребни и витви (тънки жи­лави клончета от млади ели). Като се приготви ма­териалът, работниците-стопани премерват с крачки ка­къв ще бъде размерът на дукатя и отбелязват с жьор­ди на земята линиите, върху които ще се градят пле­товете. След това набиват по един чифт коле нараздалеч по 2 метра, но така, че поставените на земята жьорди да останат между чифтовете коле. Като на­бият всички колове, турят под жьордите до всеки чифт коле по едно камънче, за да се навдигнат малко жьор­дите, т. е. да се не допират до земята и гният. След това на всеки чифт коле завиват по една витва, а върху витвите турят летву (хоризонтално) други жьор­ди. Навиването витви и турянето нови жьорди се про­дължава, докато плетът стане висок до 1,5 или 2 метра. Плетовете из външна страна се подпират със сохи (ко­лове на единия край подострени за забиване в земята, а на другия естествено раздвоени (чатал) за вкачване в плета). Ако наблизу има едри камъни, плетовете из­вън се затискат и с такива. Дукатьт по формата си е неправилен многоъгълник, съставен от квадрат, трапезоид и правоъгълник.^[1] Големината му зависи от коли­чеството на сагмала. Трапезоидът е най-голямата, а правоъгълникът най-малката част на дукатя. Всички части се съединяват и образуват многоъгълника (це­лия дукать) така: на най-късата страна на трапезоида се залепя квадратът, но така, че основите и на двете части да се схождат и образуват една дълга права линия, т. е. да съставят обща основа. Върху квадрата се залепя правоъгълникът, но така, че горната му дълга успоредна страна да е на една права линия с по-късата успоредна страна на трапезоида. Така съ­единени трите части, между трапезоида, от една страна, и четвъроъгълника и квадрата, от друга, се образува един остър ъгъл с връх надолу към основата на целия дукать.

На по-късата успоредна страна на трапезоида има порта (врата), която се затваря с тесни талпи, забити в земята и привързани за плета от двете страни на вратата. Талпите се наричат портеници. Между осно­вата на дукатя и самия връх на ъгълъ, образуван меж­ду неуспоредната страна на трапезоида и квадрата, има друга врата на вартелешка, която се затваря с талпи, оковани и заковани за една ос, долният край на която се опира в глъбнат забит в земята трупал (късче дърво), а горният е проврян през една витва, която се държи о един кол от плета. Там, дето се съе­диняват успоредните страни на квадрата и правоъгъл­ника, няма плет, а вместо него е препречено от единия до другия край обло, не толкова дебело дърво. Пер­пендикулярно към дървото от горната му страна са забити в земята коле. Между последните има празни пролуги (междини), наречени строги, широки по 50—60 см. Из горна страна до колете между прологите са ту­рени големи камъни, които служат за столове на мандраджиите, когато доят овцете. Из долна страна на забитите коле между прологите има направени от къси жьордки плетчета — триъгълници с основи към колете, а с върхове надолу към основите на квадрата. Тия три­ъгълници се казват разпорки. На горната успоредна страна на правоъгълника до самия ъгъл има малка вратца с дъсчено капаче. За последното е завързан дълъг прът, който достига до столовете (забитите коле). Прътът се прилепя и закача о плета, който стои отвесно (перпендикулярно)   към  препреченото дърво, т. е. към наредените столове. Малката вратца се на­рича домуз капъсъ (свинска врата).^[2]

Един дукать, в който се побират 1000 овце сагмал, струва (с материала и един път граден) 100 гроша. Той се гради първия път безплатно от всички стопани, които имат овци на мандрата; но след разлочване или преместване на мандрата чобанлък-сайбиите си разде­лят и прибират жьордите, които са тяхна собственост. Жьордите са набележени (дамгосани), за да се знае кои, колко и чии са. Дамгата се прави с брадва, т. е. на жьордите се правят особени белези с насичане. Жьордите, когато постоянно стоят на плетовете и са изложени на дъжд и сняг, траят не повече от 10 години.

Отбив. Когато се съгради или подреди (ако е го­това) мандрата и се направи дукатьт, чобанлък-сайбиите заръчват на овчарите си да докарат овцете им на мандрата, за да ги отбият и смесят. Отбиването става около Костадиновден, един-два деня по-напред или по-късно. Преди отбив овчарите добре пасат ов­цете, за да надоят на предой много пресник. Дори ня­кои тамахкери и враговити стопани предните два деня до отбив хранят овцете си с баркуш от летничево (ръ­жено, от лятна ръж) брашно, от която храна сагмалъкът през следните два дни пуща много мляко. Ако другите стопани усетят тая дяволия на бъдещите си съдружници, силно негодуват, но нищо не могат да направят, защото виновниците им отговарят с думите: „И вие да сте си нахранили еце (добре) овцете." Преди да захванат да отбиват и разлъчват, чобанлък-сайбиите определят кои овчари ще пасат сагмала и кои йоза и шилетата. Опитните и стари овчари винаги се назначават да пасат сагмала и шилетата.

Отбиването се извършва така: из външна страна на котарата (квадрата) се прави привременен плет, успо­реден с неуспоредната страна на кошарата (трапецоида). Единият край на тоя плет се свършва тъкмо на средата на малката вратца, през която мандраджиите изнасят пресника. От разделянето на вратцата образу­ват се три прологи, от които едната води към малката котара, а другите навън от кошарката. Близу до прологите на един чифт коле е закрепена дълга елова вейка с малко клоне на върха. Вейката стърчи от пле­товете нагоре около 2—3 метра и се вижда отдалече. Тя се казва пряпор или „байряче" и се поставя да не урочасват и да са здрави овцете. Плетовете и прологите, които са предназначени за отлъчване отделните видове брави, се казват „сечемек". Като се приготви сечемекът, овчарите вкарват поотделно чобанлъците в междината, образувана от привременния плет и пле­та на котарата, и ги напинат (напъват) къде прологите. Един опитен и внимателен овчар по-рано се е спрял тъкмо в средата на прологите, като е опрял гърба си о ръба (края) на единия плет, а двете си ръце на другите два плета. Овчарят с лицето си е обърнат към овцете в междината и внимателно гледа в предните редове овце, които идат към прологите. Ко­гато овчарите силно подкарат овцете към прологите, отделни брави натискат краката на овчаря, който е на прологите. Ако най-първият брав е ягне, овчарят прибира лявата си нога, а от това негово действие единият пролог се отваря и ягнето влиза в котарите и оттам в кошарата. Ако след ягнето иде стара овца, овчарят протяга лявата си нога, да запуши първия пролог, и същевременно прибира дясната, за да отвори втория пролог, през който старата овца излиза навън. По тоя начин се отлъчват (отделят) всички ягнета от старите овце.

Веднага след отлъчването на ягнетата овчарите, които са определени да ги пасат, отграждат голямата дукатска врата, преброяват новообразуваното стадо и го напóдат далеч от дукатя и мандрата. Ягнетата отначало не вървят и много блеят, но силният вик на овчари и стопани и бóбутет (гърмежите) от пищовите ги сплашват и заставят да вървят, накъдето ги карат овчарите. Ягнетата след отбиването (отлъчването от майките им) се наричат шилета. С последните смесват и най-големите овни, които носят най-големите звънци. Шилетата без предводители — овни със звънци, биха се разгубили още през първата седмица от отбиването им; ето защо овчари и стопани на повечко овце държат по няколко овни, които не принасят друга видима го­дишна полза, освен 1—2 оки вълна. След отдалечава­нето на шилетата в сечемека вкарват старите брави, за да отлъчат йоза от сагмала по същия начин, както и шилетата.

Между отбив и предой. Когато се свърши отбивьт и стадата се разпратьот да пасат, чобанлък-сайбиите, които се считат вече за окончателно сдружени, сядат на хармана върху мандрата да си починат, да разпре­делят тора от йоза и сагмала и да сторят тертип, т. е. да нагласят какво ще правят за предоя, който ще стане на другия ден. Освен това, чобанлък-сайбиите оконча­телно определят юрията, т. е. докъде ще се простира пашата на отделните стада, ако тоя въпрос по-рано не е бил решен. Торът се разпределя тъй: ония чобанлък-сайбии, които имат ниви близу и около мандрата, ще ги торят с тора от сагмала, а ония, на които ни­вите се намират, дето е пашата на йоза, ще ги торят с тора от последния. Торът се смята на седмици. Оня чобанлък-сайбия, комуто лижьот (лежат, торят) било сагмалът или йозът, е длъжен през време на торенето да кърми цялото стадо (сагмала или йоза), да храни кучетата и да мести дукатя за своя сметка. Торът от шилетата се не дири, защото овчарите са свободни да ги свортат ноще, дето им е по-удобно. За шилетата се събира кърмило от всичките чобанлък-сайбии.

Предой без курбан не става. Затова насядалите на хармана върху мандрата чобанлък-сайбии се питат един друг кой има брав за продан. Ония чобанлък-сийбии, които са намислили да дадат свой брав за курбан, още при отбиването (отлъчването) са наме­сили в сагмала определените за продан брави. След дълги или къси — това вече зависи от силната или слабата конкуренция — преговори най-сетне бравът се пазарява и се прави разпореждане да се купи от село и донесе на мандрата потребното количество ориз или кармо. Като се отбие и тая грижа, чобанлък-сайбиите стават и се разшътват, едни в мандрата, други в ду­катя, за да постегнат и наредят едно друго. Привечер сагмалджиите докарват овцете за доене. Тъй като на другия ден ще е предой и издоеното мляко ще се мери, за да се види всяка овца колко мляко дава на ден, преди да се предоят, се издояват до капка. Но за да не стане някоя дяволия, доенето преди предоя се подлага съ­щевременно и на проверка, и то ето как. Върху сто­ловете за доене се поставят втори и трети редове при­временни столове. На първите (най-долните) редове сто­лове сядат овчарите (сагмалджиите) и чобанлък-сай­биите; на втория ред столове сядат стопаните, които имат по-малко овце, а на третия —които имат съвсем малко овце и други незаинтересовани лица. Овцете, до­бре разбъркани, като излизат от голямата кошара, пър­во ги издояват лицата, които са на първия ред столове, и после ги пущат в малката котара между първия и втория ред столове. Тук издоените овце повторно сами се разбъркват. Лицата, които стоят на втория ред столове, хващат издоените овце и след като ги прицъркат (повторно издоят), пущат ги в котарата между тях и третия ред столове, дето овцете трети път сами се разбъркват; и най-сетне лицата, които стоят на третия ред столове, за последен път прицъркат доените вече два пъти овце и ги пущат навън. Прицъркването се извършва да не би някой овчар или стопанин, като е доил своя овца, да я оставил недобре издоена, та на другия ден (на предой) да му надои много мляко.

Надоеното пред предой мляко се прави прясно (яхлъ) сирене и на другия ден, т. е. на предой, се слага на общата трапеза заедно с курбана.

Предой. Предояването на овцете в Средните Родопи е истински празник не само за кехаи, овчари и други стопани на овце, но и за всички техни сродници. Всички стопани, които имат по някаква овца, отиват на мандрата на предой. По-видните овцевъди завеж­дат на мандрата почти цялото си семейство, а по дреб­ните отиват сами, без да канят някого; но по-едричките им деца, без да питат бащите си, най-рано се озова­ват на мандрата. Чобанлък-сайбийските жени се обли­чат в нови и чисти дрехи и яздат на коне и мулета, самарите на които са окичени със сини халища, ша­рени торби и зелени клоне от слива. В торбите има домашна храна, шише ракия и други неща. Обикно­вено за предой стопанките правят клин (млин — един вид баница), който ое слага на общата курбанска тра­пеза. Стопаните, които имат малко овце и нямат на мандрата свои съдове, носят малки ведърца или бели харкомички, на които имат опасани мартенички (три­цветна тънка връв) с по една глава чеснов лук на тях. Мартенички с вързан на тях чеснов лук има и на някои ведра и каци, които са занесени по-рано на мандрата. Зелените овощни клоне с чесновия лук се носят и окач­ват на ведрата за здраве на сагмала и за да не урочасват овцете. Когато жените и другите гости при­стигнат на мандрата, мъжете им — чобанлък-сайбии, ги отбранват от кучетата, свалят вещите от конете и от­бират някое равно и сгодно място за настаняване на децата, т. е. семейството. Чобанлък-сайбийските жени, след като приметот (сметат) избраното място с някой старгач, постилат халища и чулове и сядат на тях да си починат. Ако мандрата (сградата) е сущава и запустена, някои от по-пъргавите жени, след като си по­чинат, стават и се разшътват в мандрата и около нея. Едни от тях метат, други мият ведра и каци, а трети стикат огъня. В това време едни от многобройните деца се разпиляват из околните борикови горици да белят молзга (мъзга) и търсят пилещи гнезда, а други (по-големките) сноват нагоре-надолу около мандрата и дукатя и помагат на родителите си да натъкмят всичко, каквото трябва за предояването на овцете. Всички гости, деца непременно носят със себе си по едно ножче и една лъжица, а много бедните и тия, които имат болни родители или братя в село, носят и по една купа или саханче. В това време, когато малсайбиите стъкмяват съдове, столове и други по­требни неща за предояване, определените готвачи дро­бят месо, мият черва и пр., сиреч те готвят курбана. Около тях се въртят няколко жени, за да им помагат. Около мандрата има голямо оживление, придружено с детски смехове, женски бръщолевения, кучешко лаяне, малсайбийски заповеди, дрънкане на казани, ведра и пр.

Къде 3—4 часа по турски сутринта овчарите до­карват сагмала за предояване. Стопани и деца се затърчават да помагат при вкарването им в дукатя. Около столовете се натрупват ведра, бели харкомички, каци и пр. По заповед на един чобанлък-сайбия всички, които имат на мандрата сагмал овце, зимат съдовете си и наседват на трите реда столове. Ако по­следните са недостатъчни, веднага стъкмяват и други от камъни, дървета, празни ведра и пр. Ония стопани, които имат най-много сагмал, сядат на най-долния ред столове, а ония, на които сагмалът е по-малко — на втория, третия и четвъртия ред. В случай че някой стопанин сам не може да дои, поставя овчаря си или друго доверено лице да му предои овцете. Така постъпят и ония стопани, които имат много овце сагмал, а сами не могат да си ги предоят.

Когато всички се натъкмят на столовете, карачери, деца и други гости влизат в кошарата и котарата, за да подават овцете на доичерите. В това време един чобанлък-сайбия минава покрай всички насядали доичери и им проверява съдовете, да не би в някой от тях да има вода. В случай че в някой съд се намери макар и няколко капки вода, чобанлък-сайбията нахлупва съда на земята и докато не укапе добре, т. е. докато се не излее и последната капка вода на зе­мята, не обрата го.

Доичерите, преди да захванат да предояват овцете, пущат във ведрото или харкомичката някаква сребър­на вещ (пара, пръстен и пр.) и казват: „Хайде да я хаирлия. Госпуд (помаците аллах) да наспурева и намнужева." Освен това, един чобанлък-сайбия, който има много сагмал, хваща една беличеста (с много бял образ) овца, навира й на единия пън сребърен пръ­стен и през него издоява млякото. Това се прави овцете да не фатат мараз, т. е. да се не заразяват от прилепчиви болести, като шеп (шап), префаркница и пр.

Всеки дои своите овце. Ако се случи да мине през строгата чужда овца, доичерят я подава на притежа­теля й, ако той се намира на същия ред столове, а ако се намира на втория и третия ред, пуща я да мине свободно, за да си я улови притежателят й, когато мине през строгите на другите столове. Издояването на чужда овца е невъзможно, защото доичерите, които стоят близу един до друг, взаимно и скришно се контро­лират. В случай на янглъшлък вдига се голяма врява, и оня, който е издоил чужда овца, навлича презрението на всички стопани независимо от разправията с прите­жателя на янглъш издоената овца. Освен това, всички притежатели знаят по колко овце имат за предояване, та ако при свършването на предояването някому изля­зат ноксан (по-малко) овце, вдига врява до бога и докато не намери удовлетворение, не мирясва. В слу­чай че се не открие виновникът, чобанлък-сайбиите, когато става меренето, скуцват по мъничко от млякото на всички, които имат много овце, и наваксват загу­бата на увредения си съдружник.

През време на предояването запретено е да се до­нася вода около доичерите. Това се прави да не би ня­кой да налее в млякото си вода с цел да стане по-много и отпосле да измами мерачите. Ако някой доичер направи дяволия, т. е. успее да налее вода в мля­кото, и тая дяволия се открие, другите доичери му из­ливат млякото и отпосле кесене му определят колко ведра мляко да заеме от мандрата за неговите овце сагмал.

Когато се свърши предояването, доичерите стават от столовете и изнасят издоеното мляко вън от дукатя. По заповед на един чобанлък-сайбия стопаните слагат пълните съдове на определеното място за мерене и определят лицата, които ще мерят, пресмятат и наряз­ват млякото.

Меренето става тъй: от определените неколцина ме­рачи единият държи ведрото (мярата), другият кутела, третият четвъртника, четвъртият лъжицата, петият един привременен рабош, а шестият има при себе си на разположение няколко празни ведра.^[3] Млякото се мери поред, като се захване от най-многото и се свършва с най-малкото. Когато мерачът, който държи ведрото (мярата), извиква, че е готов, стопанинът, който по предположение и наглед е надоил най-много, налива млякото си в празните ведра, а шестият ме­рач го сипва полекичка във ведрото-мера. Щом по­следното се напълни, мерачът извиква: „мяра!", за да чуе мерачът, който държи рабоша и нареже премере­ното мляко; след това първият мерач присипва обратно млякото в съдовете на стопанина. Ако е останало още мляко във ведрата, шестият мерач го налива в кутела и извиква: „кутел!", да се нареже и той на рабоша. Най-сетне, ако е останало още малко мляко във ве­драта, сипва се в четвъртника и лъжицата. Щом се премери и нареже млякото на един стопанин, мерачуе мерачът, който държи рабоша, и нарежда премере-страна начъртава с нож дамгата, която носят овцете на стопанина, комуто е премерено млякото. След това прави рязка околовръз на рабоша, за да се отдели нарязаното мляко и дамгата от следните нарязвания. Когато свърши премерването, мерачът-рабошчия на­бързо изброява колко ведра е надоил всичкият сагмал и внася рабоша в мандрата, а другите стопани остават на мястото си да наредьот премереното и обратно по­върнатото им мляко. Ония, на които млякото е повече от половин мяра, т. е. 4 кутла, правят го прясно (яхлъ) сирене и сетне си го отнисат в село, а ония, на които е по-малко от 4 кутла, занасят си го пресник и в къщи го варят и подквасват за угурт (кисело мляко).

В някои среднородопски села овцете не предояват, а ги фатат кесене, т. е. след отбив стопаните определят по колко оки мляко да вземат на овца. Но това става в ония села, на които всички овце прекарват зимата на едно място. Селски овце, от които едни са прекарали зимата в Енидженско поле, а други в Пловдивско или в селата си (Родопите), не могат да се сравнят по млечността си и следователно не могат да се фатат кесене, когато са на мандра. Освен това, млякото се не фата кесене, когато в някои чобанлъци има кози сагмал, понеже последните пускат (доят) повече пресник от овцете. Когато овцете се не предояват, трудът на стопани и овчари е по-малък, но курбан пак се коли.

Курбан. След премерване и нареждане на млякото първата работа на стопани и гости е да се нахранят, т. е. да изядат курбана. Угощението става тъй, както и на общите селски курбани. Разлика има само в това, че на мандренската трапеза се слагат още клин (баница) и прясно сирене, при това намира се и ракийка. Стопани и стопанки, преди да доближат чашата или шишето до устните си, славят (благопожелават): „Да даде Господ имането да е здраво, та да завторим и потретим" (т. е. овцете да пускат много пресник, та като си земат стопаните скоро млякото, да остане време и за повтаряне). „Амин!" — извикват някои от сътрапезниците. През време на яденето шътат и се разпореж­дат чобанлък-сайбийските жени. Когато всички сътрапезници се нахранят, жените разсипват останалия кешкек в купите и саханите на сирачета и другите бедни гости, за да занесат от мандренската гозба и на бол­ните си майки, братя, лели и пр. 

Веднага след яденето, докато гостите още не са се размахнали (разотишли), на мандрата се открива търг. Ще се продава курбанското мляко и кожите от закланите за курбана овце.

Сметката е такава:

Купени за курбана две брави, по 60 гроша струват.......................................................... 120 гроша

30 оки кармо (трошен ориз), по 2 гроша оката................................................................60 гроша

1 ока   сол................ ...................2 гроша

                                           ----------------------------------

Всичко   182 гроша

Тия разноски се изплащат от прихода на всичкия сагмал и от стойността на кожите. Значи, трябва да се продадат кожите и част от млякото, което ще надоят овцете. Първо се продават кожите. Един чобанлък-сай­бия зима двете кожи и се изпречва пред съдружни­ците си и гостите, като извиква: „Евели мизат (първо­начална цена на двете кожи) пет гроша! Има ли будин (някой) да наддава?" — „Шест гроша", извиква някой. — „Шест гроша", повтаря глашатаят. — „Хареч!" — „Седем! От мен осем!" — „Хареч!" — „Десет!" — „Два­надесет!" — „Дванадесет казаха, има ли още будин да наддава? Хареч!" — „Няма!" — „Дойдехми караря, сти­га толкувъ!" — „Хайде теслим!" Кожите обикновено се продават на търга по 5—6 гроша едната или по 10—12 гроша двете. По същия начин се продава и мля­кото. Ако последното се покачи на търга до един грош оката, то за изплащане на всички разноски ще се даде:

170 оки мляко по 1 грош..........   170 гроша

2 кожи по 6 гроша едната...........12 гроша

                                     ---------------------------------------

Всичко   182 гроша

Ония, които са купили млякото и кожите, са длъжни, като се върнат в село, да заплатят бравите, кармота и солта на лицата, от които са купени. Ако това не сторят в течение на 50—60 дни, т. е. докато излезе ман­драта, кредиторите имат право да си искат парите от всички чобанлък-сайбии, а последните да търсят пла­тените суми от купувачите на кожите и млякото. Ли­цето, което е купило курбанското мляко, ще го земе от мандрата, когато му дойде редът. Всички разноски, които станат по прибирането на курбанското мляко от мандрата, са за сметка на купувача.

Сютчия, овчари, сагмалджии и карачерчета. Къде икиндия всички гости се разпиляват   (разотиват) от мандрата, а остават само чобанлък-сайбиите, за да уредят още някои работи. Първо условват сютчия. По­следният е управител и контрольор на мандрата. Като такъв той върши следните работи:

а)  пасе едно билмьо (част) от сагмала и упътва другите овчари де и как да пасат другите билмье;

б)  дои овцете заедно с другите овчари и мандраджии;

в)  държи в ред мандрата;

г)  внимава да се не разпилява млякото, когато се дои и мери, и да се прави економия при хранене на овчари, мадраджии, гости и кучета;

д)  кани стопаните да си вземат млякото, когато им дойде ред, и

е)  мери издоеното мляко и го нарязва на рабоша.

Сютчията служи от предой до излизане на ман­драта. В негов интерес е да върви всичко в ред, та и той по-скоро да се освободи. В случай че много рано излезе всичкото мляко и стопаните-съдружници заредьот, на сютчията се дава второ възнаграждение. За­платата на сютчията се състои от 30 до 35 ведра (300—400 оки) мляко. Дали голяма или малка ще е заплатата на сютчията, това зависи от личната му способност и опитност и от количеството на всичкия саг­мал. Сютчията се условва по доброволно съгласие. Него хранят поред всички стопани, и то когато последните дохождат на мандрата да си земат млякото.

След като условят сютчията, чобанлък-сайбиите определят и едно малко добавъчно възнаграждение на овчарите-сагмалджии. Това възнаграждение, което се състои от по 1—2 ведра (10—20 оки) мляко на всеки овчар, се нарича рукòбол. Възнаграждението се дава, защото сагмалджиите имат повече работа от другите овчари. Особено доенето за тях е много тягостно, за­щото ги заболеват пръстите на ръцете и им гният дре­хите от пръскане пресник по тях. Чобанлък-сайбиите определят по малко възнаграждение (пак мляко) и на постоянните карачерчета, ако има такива.

Рабош. Като свършат нетърпещите отлагане ра­боти, чобанлък-сайбиите заедно със сютчията прове­ряват привременния рабош и нареждат друг постоянен. На него нарязват поред следуемото се количество мляко, което всеки стопанин има право да получи от мандрата. Стопанинът, който е надоил най-много мляко, се поставя пръв на реда и той е дължен да зима най-напред. Него наричат първо-бач. т. е. пръв на мандрата (бачията). Най-последен на реда е тоя, който е на­доил най-малко мляко. Никой от стопаните не желае изпърво да си земе млякото, защото приборите на ман­драта отначо не са добре натъкмени и чьостиш сире­нето и маслото се пуборкват (развалят). Освен това, през месец май овцете доят редък пресник, от който излиза малко масло. Поради тия ненормалности на първо-бача понякогаж се отпуща едно или най-много две доила повече мляко, отколкото е надоил от своите овце. Подареното доило се не бележи в рабоша.

Млякото на многобройните стопани, които имат по 5, 10, 15 или 20 овце сагмал, се нарича параспор. С това име се наричат и овцете им. Чобанлък-сайбиите не са толкова доволни от параспора, т. е. от много съдружници с по 5, 10 или 20 овце, но търпят, за­щото без параспора не биха могли да съставят чобанлъците си. Също и сютчията не е доволен от много параспор, защото среща доста затруднения, докато се изредят всички на мандрата. При съставянето на окон­чателния рабош чобанлък-сайбиите обръщат най-голямо внимание на параспора, тъй като това мляко е мерено с най-дребните мерки и една погрешка при изчисле­нието би създала неприятни разправии между сют­чията и стопанина, който е надоил, да речем, едно ве­дро, 3 кутла, 5 лъжици. На рабоша след стопанското мляко се нарязва и онова, което ще се даде на сют­чията, овчарите (рукòболе) и за изплащане курбанските разноски.

Като съставят окончателно рабоша, чобанлък-сай­биите го натурмюват (накадяват, надимяват) на огъня и после го предават на сютчията. Надимяването става да не би отпосле да се реже друго нещо на рабоша. Всяка нова резка, направена отпосле, се познава, макар втори и трети път да се накадява рабошът. От мину­тата, когато сютчията приеме рабоша, мандрата е вече под негово управление, т. е. той встъпва в длъжност. Чобанлък-сайбиите престават вече да дават прями за­поведи по управлението на мандрата, но имат право да контролират работите на сютчията. Привечер чо­банлък-сайбиите напущат мандрата с изключение на първо-бача, който остава да си зима млякото.

Стъкмяване на приборите. Сютчията, щом встъпи в длъжност, разпорежда се да се впрьогнат каците в токмаците, тъй като наближава време за доене овцете и приборите за по-нататъшната работа на мандрата тряба да са готови. Впрягането на каците се извършва тъй: токмаците се провират през широките дупки на сохите и за да се скопчат (закрепят) токмаците на сохите, мушкат се (въвират се) чювии (обли дървени клечки, гвоздеи) през преките малки дупки на сохите, но така, че тия чювии да минат през дупките и на ток­маците. Токмаковите дупки са по-широки от преките дупки на сохите, за да може токмакът свободно да се варти (движи). След това по същия начин скопчуват (на вторите дупки) и чюрилката с токмака. Под чюрилките в домузлука се нареждат баркалните каци. Докато още овцете не са дошли за доене, сютчията, първо-бачът и мандраджиите стъкмяват и всички други прибори, потребни за доенето и бъркането на млякото. Всеки прибор на мандрата си има и своето място. Без това работите не биха вървели добре и скоро. Ос­вен това, трябва да се държи и голяма чистота. Ако съ­довете са мръсни, млякото се пубепсува (разваля), а от пубепсано мляко сиренето и маслото ще е лошо и малко. Като дезенфекционно (обеззаразително) средство на съдовете служи хвойната. Мандраджиите испарват (промиват с вряла вода) съдовете, като във всеки съд се турят зелени и сурови клоне от хвойново дърво. Върху тях в съда се налива вряла вода и след това се покрива е шал, торба или друг някой чист парцал. Като постои няколко минути водата в съда, мандраджията го измива добре с хвойновите клоне, изплакнува го с друга чиста гореща вода и го нахлупва да окапе. Железните части на съда предварително се изтриват със суха и намокрена пепел.

Мандрата уредена. След окончателното уреждане на мандрата външната и вътрешната й обстановка е та­кава: да предположим, че мандрата е каменна и че вратата е обърната към юг, а токмаците и домузлукът гледат навън към изток. Заобикаляме мандрата от дясно на ляво и гледаме: на източната дълга стена стърчат навън дебелите части на токмаците, а под тях има дълго дървено корито, пълно с цвик, който иде от домузлука. На коритото са се наредили няколко ку­чета и лочат цвик; около кучетата са разхвърлени дър­вени трески и клоне от хвойнови дървета; клонете са изхвърлени от мандрата, след като са изпарили с тях ведрата. На северната страна недалеч от стената ра­стат три-четири прикарнени (на средата пресечени) ели, а край зида има куп изгнила слама, върху която са се свили на кълбо и дремят няколко кучета. На запад­ната страна е харманът; той е чист, защото на него си почиват мандраджиите и гостите. Върху западната страна на покрива са турени конски самари, оглавте (юлари), чюлове, шалове и параджици (скъсани) кожи, от испасени (наедени от вълк) овце. На южната страна, 5—6 разкрача далеч от стената, има разхвърлени тре­ски и складени елови и борикови чепиви кютюци и сухи чепье (клоне). Те са приготвени за горене на оджаклъка. На един кютюк е зацепена брадва или наджек (малка брадвица). Застояваме се посред мандренската врата и гледаме: от дясната ни страна близу до вратата, край стената и опрян на нея, е възправен казанът, а около него са турени харкомите и бакрачът. Пред казана са изправени две големи каци, а върху всяка от тях виси по една цедилка (торба), пълни със сирене и урда. Сурвакът и цвикът от торбите те­кат в каците. Върху торбите на покривните дървета са закачени и забодени (в междините) угрипката, баркачката за качамака, дървената лопатка, с която разбърк­ват млякото в казана, и дървеният нож, с който ре­жат сиренето. Пред двете каци в домузлука са наре- и с дръжките си са забодени в кутломозите (стрехата) дени баркалните каци. Чюрилките от тях са извадени над капаците. Токмаците са увиснали с дебелите си страни навън, но се държат за осите си. Пред бъркалните каци из вътрешна страна на брега на домузлука са наредени няколко ведра, празни или пълни с вода, на дъното на ведрата (ако са празни) или над во­дата в тях (ако са пълни) стоят ладки и шепшеци, с които се точи вода, матан и пр. Над ведрата пряко на гредите е турено селското. В дъното на ъгъла, който се образува от дългата източна и късата северна страна, стои маслената каца, захлупена с дървена кора, а върху кората е турена решетката. В кутломозите над маслената каца е забодена дървената мотика, с която се мие и бърка маслото. На пишкюните са турени чендели (големи топки по формата на напълнена торба) бито (имансъз) сирене да зрее (съхне) и празни па­ници. Под пишкюните на земята стоят коритото, кожите и качките за тъпкане на сиренето. На ъгъла, който се образува от северната и западната страна, са закачени на дървени кукалки (забити клечки в гре­дите) маилникът и ведърцето с маята. В раклата на западната страна е турено ведрото с мляко и тенекиен шепшек за сипване последното в паниците. В межди­ните на покривните дървета на същата страна са забо­дени рабошът, ножиците и таптачът. В една голяма междина на кутломозите върху зида и над ъгъла е турен такъмът за кафе. Върху оджаклъка в межди­ните на кутломозите са турени няколко трески борна (борина) да съхне. В ъгъла между западната страна и изправените тикли на оджаклъка на земята е пост­лано едно чюлче, на което сяда и спи стопанинът, ко­гато дойде на мандрата да си зима млякото. На гре­дите са приметнати (принесени) и закачени кепи, ша­лове, торби с хляб и пр.

Мандраджии и карачери. Първо-бачът, който е оста­нал на мандрата да си земе млякото, по-рано си е стъкмил и условил мандраджии и карачери. Мандра­джии стават бивши овчари и изпаднали кехаи. Който не се е въртял около овце, не може да бъде добър мандраджия. На една мандра трябват толкова мандра­джии, в колкото каци се бърка млякото, а числото на каците зависи от количеството на сагмала и млечността му.^[4] Изпърво се бърка в повече каци, но през лятото, когато скуцат овцете, бъркането на млякото става в по-малко каци. На един мандраджия се плаща по 6 гроша на ден и се храни с хляб от стопаните и с мляко от мандрата. Млякото, което изидат мандраджиите на отделните стопани, се не мери и не спада от сметките на стопаните. С общо мляко се хранят и всички сто­пани, когато имат работа на мандрата.

Мандренски работи. Всекидневните мандренски ра­боти се вършат по следния ред:

Сутрин на съмнуване овчарите и карачерите, като станат от сън, вкарват овцете в дуката за доене, а мандраджиите пренасят ведрата. Мандраджиите и ов­чарите, като насядат на столовете, карачерите отделят от кошарата и вкарват в голямата котара 60—70 овце, затварят вратата е вартелешката и приближават за­творените в котарата овце до строгите. Доичерите хва­щат една по една овцете и ги доят. Издоените овце стоят във втората (по-малката) котара. Когато послед­ната се напълни, доичерът, който стои на крайния стол до плета, опъва пръта, за да се отвори вратцата, на­речена домуз-капъсъ и излезат овцете навън. След това доичерът затваря отново вратцата и продължава да дои. В случай че някоя овца мине незабелязано през строгите или доичерът я изпусне неиздоена, по­следният зима стоещата до него гега и я хваща, и то чьостиш, без да става от стола. Малката котара е поставена пред голямата с цел да могат по-лесно да се хващат избягалите и недодоени овце. Като се издоят всички затворени в котарата овце, карачерите отварят вратата с вартелешката и вкарват в котарата втора партита овце. Когато се издоят всички овце, доичерите по­топяват двата големи пръста на дясната си ръка в пълното ведро и с няколко капки мляко, което е ос­танало по пръстите им, напръскват земята пред себе си и последната издоена овца, като същевременно смръцват или подсвирнуват с устата си и изговарят думите: „сюрие берекет" (на стадото изобилие). Това се прави да не урочасат овцете и да не скуцват, т. е. да не загубят млякото си. Веднага след извръшването на тоя обред доичерите стават от столовете, закачат пълните ведра на водачите (кобилиците), нарамват нáрамниците и ги носят на мандрата. Доенето се продължина 1,5 часа. Един овчар или мандраджия издоява за 1,5 часа 150 овце. Щом млякото се внесе в мандра, сютчията го премерва и нарязва на свой рабош, а мандраджиите го прецеждат и сипват в бъркалните каци. Една достатъчна част непремерено мляко се ос­тавя за храна на мандраджии, овчари, стопани и го­сти. Мандраджиите, като сипят премеренето мляко, подсирват го и сядат да ядат заедно с овчарите и другите лица, които се намират в мандрата. След ядене овча­рите и сютчията разделят овцете на билмье (части, всяка една от по 250—300 брави) и ги пущат да пасат. В това време мандраджиите се залавят с токмаците да бъркат подсиреното мляко. Бъркането се продължава два часа. През следните два часа мандраджиите възварят матана, цедят сирене и урда, варят и квасят млякото за храна, носят вода, мият ведрата и вършат всички други неотлагаеми работи. До докарване овцете за доене на мандраджиите остават още два часа сво­бодни. През това време те се бръснат, правят царвули, разправят разни овчарски истории, дремат и спят. Къде 7 часа по турски сагмалджиите докарват овцете за доене. Мандраджиите слагат яденето и всички присъствуващи на мандрата бързо се нахранват. След това вкарват овцете в дукатя и доят. Второто доене се про­дължава до 9 часа и след свършването му овчарите изново пускат овцете да пасат, а мандраджиите носят млякото в мандрата и вършат същата работа, каквато са вършили и преди обяд. Стопанинът, който зима млякото си, надзирава мандраджиите и им помага в някои работи. Към 2 часа по турски след вечеря мандраджиите са свободни и лягат да спят. Сагмалджиите също са докарали овцете през дукатя за нощуване. Стопанинът спи на определеното му място (в ъгъла до оджаклъка), мандраджиите насред мандрата, карачерчетата край огъня, а сютчията и овчарите — дето овцете. Последните лежат вън от дукатя на нивата. Ако времето е ясно и топло, някои от мандраджиите спят вън на хармана или под стрехата на мандрата. Когато млякото на един стопанин излезе и дойде ред на друг, първият гощава за своя сметка мандраджии и овчари с ушмар (бял мъж). С това ястие се гощават и приятелите-гости, които биха дошли на мандрата. Някои стопани, които имат повече сагмал и са надоили много ведра мляко, ако не са стиснати (тамахкери), гощават по два и по три пъти мандраджиите и овча­рите с ушмар. Стопани, които имат малко овце и са надоили малко мляко, не са длъжни да варят ушмар на овчарите и мандраджиите. Впрочем варенето и го­щаването с ушмар не е задължително за никой сто­панин, но ако гости и работници на мандрата се не нагостят с любимото мандренско ястие, наречено ушмар, появяват се незадоволствия и мъмрения. Обикновената храна на овчарите-сагмалджии, докато са на мандрата, е хляб и мляко. Ядат и прясно бито сирене, но в много малък размер, защото то не е толкова вкусно. Хляб им доставят чобанлък-сайбиите, у които са овчари, а млякото е от общия сагмал. Кучетата се хранят повечето с цвик, който за нищо друго се не употребява. Ня­кои чобанлък-сайбии и овчари хранят кучетата си, които са на мандрата, и с баркуш, но това става редчиш. Впрочем, кучетата не остават гладни, защото ос­вен цвика, те убират (иззидат) кокалите, трохите и наварата от казана, които се изхвърлят от мандрата.

Средяване на тора и местене на мандрата. Чобанлък-сайбията, комуто сагмалът лежи на нивата, находеща се около мандрата, мести (за своя сметка) ду­катя всяка седмица, едно да се среди торът, а друго да се не подкалват овцете, когато вали дъжд. Когато сагмалът му належи, т. е. когато се натъкми неговият тор, друг чобанлък-сайбия премества дукатя на своята нива, ако тя е близу до мандрата. Около Петровден. когато времето се стопли, ако мандрата е била турена на ниско място, премества се на по-високо, и то ако има готова мандра. Пренасянето на каци, ведра, жьорди и другите мандренски прибори става за сметка на ония чобанлък-сайбии, чиито ниви ще тори сагмалът при новата мандра. С техен труд и разноски се гради и ду­катът. Пренасянето на мандрата става в течение на 2—3 часа, и то тогава, когато мандраджиите са сво­бодни, т. е. от 5 до 7 часа по турски през деня. Ман­драта се премества далече от първата й сграда не по­вече от 15 минути или 1,5 километра. С преместването на мандрата премества се по на високо и юрията (па­шата) на сагмала. Умерено хладният въздух и новата паша благоприятствуват на овцете, а от това те не скуцват много и захващат да ворзуват (набират) месо и лой.

Кога ще излезе всичкото мляко на мандрата — това зависи от много работи и случки. Ако мерките са по-малки и съразмерното зимане не превишава повече от десет, т. е. от едно ведро надоено мляко да се земат 10 ведра, то и мандрата ще излезе скоро. Така също скоро ще излезе, ако тревата е изобилна и сагмалът се пасе добре. Но ако тревата е оскъдна и сагмалът страда от чести потресения, то мандрата ще се зако­пае, т. е. ще закъснее излазянето на всичкото мляко.

Обикновено мандрите излизат от 10 юлия до 15 августа. Ако мандрата излезе къде 10 юлия, съдруж­ниците стопани завтарят, т. е. зимат още мляко, и то съразмерно с надоеното на предой. Допълнителното мляко се определя на сто (с процент). Например ако един стопанин по-рано е зел 10 ведра, сетне при пов­таряне ще земе 1 или 2 ведра (5 или 10 на сто). Като се изредят всички стопани, съдружието се разтурва, т. е. овцете се разлъчват.