НИКОЛАЙЧО ИЛИ ЕДИН НОВ МИТ ЗА КРЪСТОВ
Въпреки някои съвпадения на имената, както героите, и цялата история са измислица на автора.
Авторът
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Отец Онуфрий сам на поляната. В дъното на единия ъгъл на сцената се вижда едвам стърчащо над земята параклисче, а още по-далеч се вижда кръстът. Отец Онуфрий въври с шиш в ръка и събира боклуци от поляната.
отец Онуфрий: Щом свърши празника, натоварват се на коли и рейсове, заминават си, а след себе си остават кочина. И аз трябва да чистя. Днес пак ще се изсипе много народ, а още не съм свършил. Към десет ще започнат да идват най-ревностните поклонници, феновете на Кръстов, както е модерно сега да се казва.
Стар съм, кръстът ме боли, кръвното ми и то е високо, но трябва да чистя, защото ако не го правя, само след няколко празника тук ще е зарито с боклуци като в някой софийски комплекс и ще престанат да идват. А и греховно е това свято място да бъде така усрано.
Христиени сме били. Да ме прости Господ, но ние българите сме просто и мръсно племе, затънало до гуша в грехове и боклуци.
Идват на върха да пречистят душата си, да се молят на Бога за чудодейно лечение, а замърсяват всичко наоколо.
Казано е: на свято място да не се яде блажно, алкохол да не се пие и никакъв секс да не се прави. А какво намирам, кокали, обелки от салами, мазни хартии и празни бутилки. Господи, какво ли не пият тези неверници, а и колко изпиват. Само с парите от празните бутилки, ако можех да ги върна в някой изкупвателен пункт, мога нов храм да съградя на мястото на това килнато параклисче.
Бедни били. Що храна и пиене докарват на върха, ум да ти зайде. А в църквата подхвърлят по 200 лева, рядко ще срещнеш 500-левка.
(Забучва нещо на шиша.) Ето, отново презерватив. Повечето като ги гледам - пенсионери. Очукани от живота, влачат крака, все за болежките си разправят, ама стане ли тъмно, навират се в храстите.
После се сърдят, че чудото не станало, ишиасът им не се оправил. Тая така не става. Както казват братята сърби, хем това там, а пък душата в рая. Щом си дошъл да молиш Бога за помощ, съобразявай се с него, а не с нагона си.
Я стига толкова. Трябва да си почина преди да са нахлули поклонниците, щото през нощта пак работа и търчене ме чакат.
(Сяда на грубо скована пейка и се замисля.)
отец Онуфрий: Кажи ми Господи, с какво съгреших, та на стари години ми се падна тази орис. Да ти служа сред тези чукари, да събирам боклуците на миряните, да се свирам в това параклисче, да зъзна високо в планината и да си говоря сам, далеч от дом и семейство.
Не ламтя за висок сан, но можеше да ми дадеш една църква в града с десетина вярващи бабички, с по две-три погребения седмично и по една сватба месечно. Да си пия кротко ракията след вечерната служба в кварталната кръчма и да спя до попадията всяка вечер. А ме наказа Господи, всяка седмица да пътувам от града в раздрънкани автобуси, седем километра да изкачвам пеша до този забутан връх на тази възраст, да разговарям с всякакви откачени личности, които вярват, че като преспят една нощ тука и ще се излекуват, да изнасям служба пред хилядно папство и да му чистя после боклуците.
А понякога, като се заредят празник сред празник, къде да пътувам на стари години. Спя на онова протъркано миндерче в онази влажна землянка, наречена параклис. През пролуките по стените и покрива нахлува леденият планински вятър, болят ме старите кокали и псувам патриарха, владиката и да извиняваш, но понякога и тебе, та и пресветата дева. Но най-често - владиката.
Той ме натири тука, защото съм говорил на вярващите, че има извънземни и НЛО. "Върви на онзи връх - каза - да си общуваш с всякакви неидентифицирани обекти и смахнати субекти."
Господи, ти който си създал нас земните и извънземните, как може да издигаш в сан разни невежи типове, които нито преди са чели в-к "Орбита", нито сега "Психо", а мен образования да ме натирваш в гората. И после се чудиш защо хората правили това и онова и не следвали закона божи. Ами какъвто господът, такива са му и хората.
брат Йордан: Не скверни името господне, отче Онуфрий. Не скверни Него, който те е дарил с превелика милост, която е проявявал само към пресветите отшелници, да му служиш на това пусто място. Словоблуден пияница и неверник си ти, а не божи служител!
(Отец Онуфрий скача силно уплашен и вижда в другия край на сцената да стои монах.)
отец Онуфрий: Брате, не обръщай внимание на брътвежите ми. Словоблудец съм и склерозирал старец, но нямам грешни помисли в душата си и ако псувам господа, то е лоша привичка от общуването с невежите селяни, навик порочен, но смисъл в думите си не влагам.
Набира смелост и тръгва да види монаха по-отблизо. Спира се изумен.
отец Онуфрий: Леле, колега, какво е станало с тебе? Бос, с разкъсано расо и засъхнала кръв по главата. В геената огнена да горят разбойниците, посегнали на божи човек. Много се навъдиха в последните години, по селата и по планините вече тръгнаха. Влизай бързо в църквичката. Имам топли дрехи, вълнени чорапи и едни стари галоши трябва да се намерят. Влизай.
брат Йордан: Аз на разбойниците простих, защото бяха низши духом и не знаеха що вършат. Но на свещеник скверните думи не прощавам.
(Изведнъж се появява и Дафинка и казва с благ глас):
Дафинка: Щом ти предлага подслон и помощ, значи е добър човек. Не го кори за думи.
(Появява се и генералът):
Генералът: Думите са важни и всеки трябва да отговаря за казаното от него. Когато човек служи на една идея, може и да не е вярна, той трябва да говори според идеята и да слуша началниците си, които за това и са началници, защото по-добре и по-точно са способни да формулират идеята, да я облекат в думи и да я приложат в живота.
отец Онуфрий: Вие пък откъде се взехте? С тия хубави летни дрехи да се качите до върха, значи сте с кола, а шум не чух. Ще измръзнете бе хора, така ли се ходи в планина.
брат Йордан: Нито те ще измръзнат, нито аз, а и раните не ме болят, защото сме духове.
отец Онуфрий: Какво?
Тримата заедно: Духове сме. Духове на мъртъвци. Бог не прие душите ни и ги изпрати тук.
отец Онуфрий: Я не ме баламосвайте.
Тримата заедно: Ела и прекарай ръка през нас. Ще усетиш че няма нищо друго освен въздух.
Генералът: Може би, малко под налягане.
Дафинка: Да отче, духове сме, но ти не се плаши. Духовете нищо не могат да сторят.
брат Йордан: Аз бродя като дух по тия места от 40 години, този е отскоро, а дамата е едва от седмица. Навярно на Бог му писна от хленченето ти, че си сам в тази пустош и ти даде дарбата да ни виждаш и разговаряш с нас, а може и да те наказва със същото, защото не приемаш със смирение и радост отшелническата си орис.
Силно разтрепераният отец: Познах те! (Сочи жената): Ти идва тук и разговаря с мен. После се смеси с тълпата. И после след час може би или два, чух писъци. Някой дойде и ми каза:"Отче, една жена се обеси." Хукнах към мястото, където вече се трупаха любопитните и те видях. Висеше ей на онова дърво. Много неща съм видял на този свят, ама обесен човек, не бях виждал. Страшна гледка, наистина. Седмица мина оттогава, а аз всяка вечер кошмари сънувам.
Такава бъркотия настана. Няколко мъже те свалиха и те положиха на поляната. Единият от тях се опита да ти прави изкуствено дишане. Наоколо хората викаха:"Има ли доктор?" Дотърча един възрастен доктор, премери ти пулса, погледна те и каза:"Няма смисъл от изкуствено дишане. Мъртва е!" Бабите оплаквачки наоколо завиха та и тези от поклонниците, от по-далечната поляна разбраха какво се е случило и хукнаха да зяпат. Струпа се огромна тълпа и се наложи по-яките мъже да направят кордон за да удържат любопитните. Чудех се какво да сторя, тук и телефон няма. В тебе нямаше никакви документи и не знаехме коя си, що си и защо точно тука си посегнала на живота си. Помолих един познат от близките села да отиде с колата си до града и да повика полицията. Съгласи се човекът и тръгна.
Дафинка: Да, здравата ми опипа гърдите, докато търсеше документите.
отец Онуфрий: Пепел ти на устата, госпожо. Помолиха ме като стар човек и свещеник да претърся тялото, а в пазвата ти бръкнах не от грешни помисли, ами защото знам, че някои булки там си държат парите и документите.
И ако искаш да знаеш, ти би трябвало да ми се извиниш за неприятностите, които ми създаде. Богомолците си заминаха, уплашени от станалото. Празникът се провали. Един лев не оставиха в църквата, но на мен не ми беше и до пари. Стоях ужасен от случилото се и се молех Бог да прости греха ти на самоубийца. Едва на смрачаване дойде колата на полицията заедно с една линейка. Разпитваха ме. Разказах им за нашия разговор, но нищо повече не можех да им кажа. И до ден днешен нищо повече не знам за тебе.
Когато ти разговаря с мен на поляната, аз тутакси забравих какво ме пита, защото вярващите непрекъснато ме дърпат да споделят с мен болките си и да ми задават всякакви шантави въпроси. Но докато чаках полицията се сетих. Странен въпрос ми зададе ти, жено.
Дафинка: Има ли прошка и покаяние?
отец Онуфрий: Щом има искрено покаяние, има и истинска прошка - ти отговорих.
Дафинка: А Бог наистина ли е всепрощаващ?
отец Онуфрий: Да - казах - всеблаг и всепрощаващ.
Дафинка: А дали е простил и на Юда?
отец Онуфрий: А бе всепрощаващ, ама на Юда може и да не е простил. Все пак за сина му е ставал въпрос - отговорих ти първо на шега и после сериозно добавих - щом е всепрощаващ, значи и на Юда е простил. - И ти отмина.
Истина е. Дух си, ако лекарите не са те съживили някак си. Казват че съвременната медицина прави чудеса, ама асеновградската едва ли. Пък и ти пролежа няколко часа на поляната. Беше се вкочанила. Дух си наистина. (Кръсти се.)
брат Йордан: Това за всепрощаващия Бог вярно го каза, но в началото пак изтърси една от своите глупости. Ако аз бях на мястото на владиката щях да те разпопя. Как може православен свещеник на християните да разправя, че тук е заровен кръста христов, което е вярно, но после да ги лъжеш че Христос се явява нощем като светлина, на мюсюлманите да разпряваш, че Аллах се явява като светлина, а на по-младите, че извънземни кацат тук с чиниите си.
отец Онуфрий: Ами то си е вярно. Щом от 40 години си тука, трябва да си ги видял. Идват, кацат и си говорим за политика, вяра и какво ли не. Те изпушват по една цигара “БТ” и си отлитат по тяхната работа. Аз цигарите съм ги отказал преди 20 години, но специално за извънземните пазя в олтаря по две-три кутии. Но напоследък “БТ-то” трудно се намира и май ще трябва да минат на “Виктори”.
брат Йордан: Може да съм ги видял, но според канона извънземни няма и следователно, ако ни се привиждат, те са творение на дявола и не трябва да се разговаря с тях. А ти и политическото положение им разясняваш, и за разкола в църквата им говориш, и за какво ли не още.
Как не те е срам отче, за няколко 200 лева повече, след като си свършил литургията, да търчиш в тъмното зад баира и да светиш с джобно фенерче, за да повярват наивните, че им се явява Бог. Не си отче за това свято място, не си!
отец Онуфрий: Е, това за фенерчето е малко срамно, но хората искат чудо и аз им го давам, защото само с делник не се живее. По расото ти виждам, че си прост монах, значи не си ти, който ще ми кажеш дали съм за това място или не!
(Приближава ядосан до него и изведнъж се стъписва) : Познах те и тебе! Та ти си брат Йорданчо! Великомученико за правата вяра, позволи на недостойния свещеник Онуфрий да коленичи пред теб и измоли прошка за греховете си.
брат Йордан: Бог да те прости, Онуфрие! Стани и вече служи като както повелява канона и си мери думите.
Генералът: Ще полудея с тези религиозни откачалки. Корят се и си прощават един друг, мазохизъм някакъв. Всепрощаващ бил Бог. Глупости. Някой да посегне на сина ми и да му простя ли? Жив ще го опека. И ако има всепрощаващ Бог, защо ни държи на това проветриво място, вместо да ни прости и да се успокоят душите ни?
Не ми е много ясно как така се превърнах в дух, но доколкото съм марксист и материалист, аз решително отхвърлям измислицата за Бога и нашето пребиваване в това особено състояние сигурно има научно обяснение.
С какво ти помогна Бога Йордане, когато реших да те смажа? Дойде ли да те измъкне от дупката, в която те наврях? С какво ти помогна на тебе глупава жено? Приказките за Бога след толкова години пак ти размътиха главата и те докараха до там да се бесиш сама.
Дафинка: Генчо, нямаш право да говориш така! Защото вашият варварски материализъм се провали. Убихте го брата Йорданчо, забранявахте на хората да идват на върха, но неговото дело пребъдна и хората отново идват тук, за да открият Бога. Ето, чува се шум от колите им. Те идват да коленичат смирени пред Него и ти повече не можеш ги спреш.
Генералът: Да, идват, за да пият, плюскат и правят секс по поляните. Това са дребни, прости хора, които не са имали воля и интелект да постигнат нещо в живота си. Маса, тълпа, която не смееше да шушне, докато ние я управлявахме, а сега се е разпасала. И изобщо не вярват във вашия бог, ами като всички дребни хитреци си казват: "А бе дай да се направим на вярващи, щото ако има бог, можем поне от него да изкярим нещо."
(Чува се шум от идващи коли, който все повече нараства.)
отец Онуфрий: Поклонниците идат!
Сцената започва да се пълни с народ. Хората носят раници, чанти, одеала, блъскат се, като всеки се опитва да си осигури по-добро място. Накрая всички са постлали одеалата, нахвърляли са по тях багажа си, след което коленичат, заемат молитвени пози и отправят погледи нагоре към небето.
Всички мълчат, вглъбени в молитвите си.
Духовете стоят отстрани на авансцената и ги наблюдават. Отец Онуфрий също е на авансцената, но точно в средата и също оглежда поклонниците.
Генералът: Да оставим поклонниците да разрешат спора ни. Ти, който си пророк и чудотворец, направи така, че да чуваме молитвите им.
брат Йордан: Само ако дамата пожелае.
Дафинка: Желая, желая.
брат Йордан: О кей! (И вдигайки високо ръката си, щраква с пръсти.
Замрелите в молитвена поза поклонници, изведнъж скачат на крака и ръкомахайки настървено към отец Онуфрий закрещяват в хор.
Поклонниците: Нали не сме били по баира залудо?
Отче, обещал си ни чудо!
Нали не сме били по баира залудо?
Отче, обещал си ни чудо!
(отец Онуфрий с лице към зрителите): Леле дърта главо, май забрави да заредиш нови батерии във фенерчето. Е, и старите ще свършат работа, стига да е по-тъмничко и да не блесне луната.
(Обръща се с лице към поклонниците и с тържествен, театрално-църковен глас изпява)
отец Онуфрий: Ще има чудо миряни (и настрани, казвайки го само на себе си) и дами и господа данъкоплатци, както казва моя приятел Георг. (После пак с тържествен, театрално-църковен глас): Разполагайте се на тези поляни.
Ще има чудо миряни!
Молете се на Бога горещо!
Не забравяйте да оставите
и в църквата по нещо!
Бог вече ви чува!
Споделете с него бедите си!
Изплачете сълзите си!
Разкажете му за мечтите си!
Той ще ви приласкае и опознае.
Той ще ви излекува!
Ще получите духовно просветление
и мисловно прозрение.
Бог с божествено старание,
ще изпълни всяко ваше желание!
Всички отново застиват в старите молитвени пози. След миг тишина, започват да стават отделните групи поклонници и да декламират молитвите си. Щом свършат, отново заемат молитвени пози, а други се изправят.
ХОРЪТ НА ПОМАЦИТЕ
Ля иля е иля'лах
И Мохамед е неговия пророк!
Тук бил нашия Бог,
тук прощавал и изцерявал.
Ще направиме курбан,
както правим по байрам.
Ще му пийнеме ракия и вино червено.
Нищо че е забранено,
но вино върви с варено.
А и много не ни пука.
Ний нали затуй сме тука.
Всичко да ни е простено!
ХОРЪТ НА ЗАСТАРЯВАЩИТЕ БУЛКИ
Ние сме стари и болни,
ние не сме доволни
от шансове пропилeни,
от мъжете ни вечно пияни.
Погрозняхме от битови свади,
а искаме да сме млади,
стройни и здрави.
Искаме Бог да поправи
грешката с нас що направи.
(истерично)
Искаме млади поклонници
тук да ни станат любовници!
МОНОЛОГ НА ОТЧАЯНА ДЕВОЙКА
Под светлината ти божествена,
ще стана ли отново девствена?
ХОРЪТ НА СЛЕПИТЕ
Боже,
как може.
Ние сме слепи.
Какви съдби нелепи.
Ние не сме съгрешили.
Пред теб сме били натопени,
преди да сме били родени.
Боже помилвай очите ни.
Покажи, че не си ни забравил.
Нека виждаме до края на дните си,
светът, който ти се направил.
ХОРЪТ НА НЕИЗЛЕЧИМО БОЛНИТЕ
Боже, болни сме неизлечимо.
Всеки от нас е навярно обречен.
На теб не ти пука, защото си вечен
А можеш да направиш нещо значимо.
Дай ни малко надежда.
Нашата малка, последна надежда
Боже, в теб се оглежда.
Няма да пушим и пием!
Няма да лъжем и крием,
да се гордеем, да се подмазваме,
Твойте закони ще спазваме!
вече сме тръгнали по местата сакрални.
Ние сме уникални, ние сме уникални!
Боже, не се преструвай,
че не го забелязваш!
Именно нас излекувай!
Излекувай ни бързо, ако може безплатно,
а ние ще множим твойта слава стократно.
ХОРЪТ НА НЕМИТЕ
Много неми, онемели
тук сме се събрали.
Искаме да проговорим.
Нас ни лъжат и насилват,
нас ни изнасилват,
ние си мълчим. Що да сторим,
щом не можем да говорим?
Искаме да проговорим!
Писна ни да ни съветват другите.
Вътре в нас напират думите.
Искаме да преподаваме,
шумно да се забавляваме,
искаме да пеем
и на глас да плачем и се смеем.
Искаме да кажем на жените:
"Вече вие ще мълчите!"
Искаме да кажем на мъжете си:
"Я, бърборковци, вървете си!"
Искаме да влезем в парламента
на момента!
ХОРЪТ НА УБИЙЦИТЕ (баси)
С ножове, брадви, пушки, пищови и тънки въженца,
ний сме убийци на мъже, на жени и невръстни детенца.
Поръчкови, за дрога, за власт,
в алкохолен бяс,
заради жени неверни,
всеки от нас по някой зачерни.
Но съвестта не ни дава покой.
В душите ни смут и вой!
Прибери ни Боже в ада,
само съвестта да не страда!
ХОРА НА АЛКОХОЛИЦИТЕ
С пиенето прекаляваме.
Седнем ли на маса се забравяме.
Всичко пропиваме
и тъй се прикриваме
от този скапан живот.
Всеки от нас се превръща в скот.
Падаме, лазиме, спим в изстрезвително,
но да забравиш е тъй изкусително.
Излекувай ни Боже от бедата втечнена
дори и за няколко дена!
ХОРА НА ЗАВИСТНИЦИТЕ
Ние все завиждаме.
Себе си не виждаме,
другите обиждаме.
Завистта ни изсушава,
завистта ни принуждава
да плетеме доноси и клюки,
в правото да търсиме пролуки,
другият да натопиме,
да му спретнем лошо име.
Ала даже и тогава
завистта не преминава.
Господи направи ни богати!
Дай ни коли и палати!
Подмлади ни, направи ни красиви,
великодушни, добри и игриви!
Другите да ни завиждат,
себе си да ненавиждат!
ХОРЪТ НА ЛАКОМНИЦИТЕ
Ние сме дебели, вечно все ядем.
Станем ли, в хладилника се врем.
През деня се тъпчем с каквото ни попадне.
Сандвичи набиваме по пладне.
Вечер истински преяждаме
и със всичко си угаждаме.
Нощем нервно будим се в кревата.
От вечерята остана май салата.
Но салата само, остави я,
и консерва месна се отваря.
Всеки ден едно и също се повтаря.
Страдаме от лакомия.
Мили боже, прогони я!
ХОРЪТ НА ОБРАТНИТЕ
Ние сме хомосексуалисти
лесбийки, воаьори, содомити, нудисти.
Наследници на изгорените в Гомор и Содом -
оттогава се скитаме без дом.
Като евреите прокълнати.
Нито риби, нито пернати.
Господи не бъди жесток
като древен,
източен Бог.
Бъди модерен!
Стани малко по-любопитен,
по-травеститен.
Вникни и в нашите желания,
и ние сме твои създания.
Не искаме да бъдем нормални.
Приеми ни обратни,
неприятни, скандални
и ни прости.
След като са си казали молитвите, всички отново застиват в молитвени пози. Настъпва пълно мълчание. Всички светлини изгасват и в тъмното зазвучава литургията.
Отец Онуфрий вади фенерчето и започва да го размахва над главите на поклонниците. Дълги лъчове светлина се кръстосват високо над тях.
Атмосферата е призрачна, феерична и изпълнена с магията на православната музика. Музиката бавно замлъква и в момента, когато свърши, сцената отново се облива в светлина.
Поклонниците бурно наскачват, награбват багажите си, събират се плътно в хор и декламират:
Поклонниците: Ние видяхме видение
и получихме изцеление.
Чувстваме се новородени,
по-добри, по-възвишени.
Господи, благодарим,
но трябва да си вървим!
При тебе сме толкова щастливи,
а долу ни чакат дните ни сиви
и сигурно пак ще грешим.
Но вече ний знаем пътя към тебе
и твоя пожертвал се син
и сигурно пак ще се върнем
отново да се променим.
Боже, благодарим!
После всички се разбягват от сцената. Чуват се шумове от тръгващи коли. Шумът постепенно заглъхва и на сцената отново са само отец Онуфрий и тримата духове.
Генералът: Видяхте ли вашите "вярващи" за какво само се молят. Отрепки, измет, педерасти и престъпници. Това ли са възвишените ви люде, намерили пътя към бога?
Дафинка: Ами да. Човек е слабо и грешно същество, затова се нуждае от подкрепата на една по-висша и добра сила. И какво лошо имаше в молбите им. Те се молеха за любов, здраве, да се избавят от пороците си. Това е прекрасно.
брат Йордан: Повечето хора наистина са грешни и слаби. Затова Христос е създал църквата и монашеската служба. Ние просветените и преодолели изкушенията, отдадените на Бога, да им помогнем за да намерят истинския път към спасението и да изкупваме греховете им като се молим за тях.
отец Онуфрий: Човекът затова е човек, за да върши грешни неща, но да съзнава, че това, което прави е грях и да се покае пред Бога. А пък Бог съществува за да му прости. Тук аз откривам още едно, освен вече известните доказателства за съществуването на Бога. Тази теза развих пред един от извънземните и той беше дълбоко впечатлен от нея. Въпреки, че той е обикновен астронавт и си призна, че не разбира много от теории, но обеща, когато се върне на планетата си да сподели идеята ми с някой от техните по-известни теолози.
Човек греши и Бог му е необходим за да му прощава, но и Бог е зависим от човека, защото има на кого да прощава. Бог и човек са взаимнообвързани в една диалектика на грехопрощението. Да вземем например, тези убийци, които се молеха тук преди малко...
Мутрите изведнъж изкачат на сцената и изревават:
- Ти откъде знаеш, че сме убийци?
Отец Онуфрий ги зяпа с широко отворена уста, изплашен, без да може да каже и дума. Докато убийците блъскат отеца и му крещят:"Казвай, кой ти каза, че сме убийци?"чува се шум от кола. След миг но сцената се появява Николай - млад мъж, облечен като типичен мафиотски бос. Зад него вървят двама мъже в костюми с черни куфарчета в ръка и интелигентни физиономии.
Николай: Пуснете стареца!
Мутрите пускат отец Онуфрий.
Мутрите: Шефе, той ни нарече убийци и ние го питаме, кой му е казал, че сме такива?
Дафинка: Николайчо, детето ми! Благодаря ти Господи, че пак го виждам.
Генералът: Възмъжал е. Станал е истински началник.
отец Онуфрий: Не говорих на тях. Аз просто...излагах на глас една теологична хипотеза.
Николай: Не е нужно някой да му е казвал. Достатъчно е да ви погледне физиономиите. Седни, отче, и извинявай, че хората ми са се разгорещили, но както виждаш, колкото са яки, толкова са и тъпи и единственото, което знаят е да бият. Дошъл съм да те питам нещо и ако ми отговориш честно и почтено, няма от какво да се страхуваш. Косъм няма да падне от брадата ти и момчетата ми ще те пазят.
Миналата седмица на това място са обесили една жена. Разбрах, че тук ти се разпореждаш, така че няма начин да не знаеш много неща за случая.
отец Онуфрий: Обесили са? Няма такова нещо. Тя горката сама е сложила край на живота си.
Николай: Глупости. Майка ми никога не би посегнала на живота си. Убили са я, отче и аз се досещам кои са били. Да знаеш, че и ти си сред заподозрените. Много е вероятно да са те подкупили или сплашили, а най-вероятното и едното и другото. От тебе искам да ми разкажеш всичко, както е било и ако си признаеш чистосърдечно, няма да те обеся. Но ако ме излъжеш, ще бъдеш първият, а после всички виновни за смъртта на майка ми ще увиснат на същия клон. Чувате ли момчета? Ще ги доведем тук и ще ги обесим един по един на същия клон.
Мутрите: Дадено шефе! Голям купон ще стане.
Николай: Е, отче, да чуем признанията ти, че нямаме време.
Дафинка: Колко ме обича синът ми. Готов е да отмъщава за мен!
отец Онуфрий: Стига с това глупаво възторгване, ами му кажи, че си се самоубила!
Дафинка: Отче, той не може да ме чуе. Дух съм.
Николай: На кого говориш? Слушай, не се опитвай да се правиш на луд, няма да мине!
отец Онуфрий: Кълна се в Христа, в светия дух и в дева Мария, нищо не знам. Бях на другия край на поляната, когато един мъж дойде при мене и ми каза, че до аязмото една жена се обесила. Когато отидох на мястото, хората ми разказаха, че всички са били на опашката за вода. Един от чакащите извърнал глава за да види, колко хора чакат и в периферията на зрението му се мярнало, че нещо виси на дървото. Погледнал, видял, че е жена и се развикал. Дървото е в ниското. Заобиколено е с храсти и отстрани се не вижда. А майката ти си носила и стол. Взела го от параклиса. Покачила се е, вързала е въжето, но дори и да я видял някой, не е й обърнал внимание, защото тука жените като си намислят нещо, което желаят да се сбъдне, връзват парцалче по клоните. Синко, прочети медицинския протокол и заключението на следствието. Нямало е следи на насилие по тялото на горката ти майка. По въжето намериха само нейни отпечатъци, а по стола само нейни и мои.
Николай: И твои?
отец Онуфрий: Ами нали столът си е мой.
Николай: Жал ми е, отче, за тебе, защото си стар човек и божи служител, но ти сам си избираш. Лъжеш, отче. Една дума вярна не си казал и не мисли, че с клетви и кръстене ще ме накараш да ти повярвам. Не си въобразявай, че другите ще дойдат да те спасят. Давам ти последна възможност. Ако и този път не ми кажеш истината с тебе е свършено.
Отец Онуфрий се отпуска на пейката, разперва безпомощно ръце и мълчи.
Николай: Докторе, ела да прегледаш стареца.
Докторът: Ходил ли си скоро на преглед? Не си. А трябва по-често да ходиш, защото си стар и дебел и сигурно имаш най-малко, високо кръвно. Е, сега печелиш безплатен преглед. Съблечи се до кръста.
Докторът преглежда обстойно отец Онуфрий.
Докторът: Шефе, старецът е пред инфаркт. На никакво мъчение няма да издържи. Най-вероятно е след малко сам да се гътне.
Николай: Лошо. На мен ми трябват признания. Докторе, имаш ли лекарства? Ще можеш ли да му помогнеш? Не искам старецът да умира сега.
Докторът: Имам. Мисля, че ще го закрепя. Садисте, бягай и донеси вода.
Първа мутра: - Ква стана тя? Вместо да му светя маслото ще му нося вода. (Смее се на шегата си, но другите не му отговарят.)
Лекарят дава лекарства на отец Онуфрий, намества го да легне на пейката и всички чакат стареца да се оправи.
Генералът: Умен е синът ми. Стратег и тактик, така както аз съм го учил. Умира майка му. Няма значение всъщност, дали са я убили или глупачката сама се е обесила. Важното е, че това е идеалният момент да се обвини конкуренцията и тя да бъде разгромена. Другите групировки няма да се намесят, защото ще решат, че историята е мътна и може би Николай има право да мъсти за майка си. Убита в планината до някакъв параклис, на стотици километри от града, в който живее, попът направил признания, че са го подкупили, твърде много съмнителни неща за да се вярва на версията за самоубийство. Браво на момчето ми! Добре го е измислил. Само това кречетало Онуфрий да не пукне, защото ще му развали плана.
Отец Онуфрий се съвзема и макар и с мъка сяда на пейката.
Николай: Болен си и не ставаш за мъчения. Но слушай какво ще направим. Ще те вържем за пейката да не ти хрумне с това болно сърце да хукнеш по баира надолу и ще те оставим да размислиш няколко часа. През това време ние ще отидем до кръчмата в селото, че момчетата са гладни и жадни. Размисли на тишина и спокойствие. И помни, върнем ли се, прошка няма да има!
Николай и хората му тръгват, а отец Онуфрий набира сили да извика:
- Момчета, като ще се мре донесете ми поне една стограмка от кръчмата. Ще си я платя!
Мутрите: Я виж, ербап старец бил попът! - и развеселени напускат сцената.