Иванка Иванова - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Пею Петков Бараков

мостът Игото                                                                     

БИОГРАФИЯ

Моят прадядо Пею Петков Бараков е роден на 19 септември 1898 г. в гр.  Габрово. Завършил е механотехникума „Д-р Никола Василиади” в града (Професионална техническа гимназия ), който си запазва името досега.

За времето си той е бил емблематична личност. С много сила, воля и упоритост е основал фабрика „Независимост” за добив и производство на дървен материал, от който са се правили мебели. Бил е и предприемач, набирал е хора за построяване на редица паметници на културата. Един от тях е мостът „Игото”, намиращ се  в центъра на Габрово, над река Янтра.  Наричан е още от габровци - старият водопровод, който в миналото е служил за водоснабдяване на града от Балкана. Този мост представлява скулптурна композиция от 4 фигури – творби на великия български скулптор Любомир Далчев (брат на поета Атанас Далчев) от 1936 г.; фигурата на Рачо Ковача – основателя на Габрово; фигурата на ревящ лъв, символ на разбунтувалия се срещу робството възроден български дух; фигурата на окованата във вериги майка България и фигурата на българина, успял да разкъса оковите с цената на върховно усилие. Пею Бараков е познавал редица известни личности на своето време. Една от тях е скулпторът Любомир Далчев, за когото споменах по-горе.

       Моят прадядо е преживял и двете свeтовни войни. Въпреки, че не е участвал пряко в тях, те са оставили отпечатък върху неговото съзнание и битие.  По време на Първата световна война прадядо ми и неговите родители, братята и сестрите му са живеели изключително бедно и трудно. Още повече положението на хората се усложнява след войната. България преживява втора национална катастрофа -  изгубени са много територии, които са предадени на съседите. Инфлацията непрекъснато расте и стопанството е в упадък.

    По време на тъмния период 1944-1948г. обстановката в България е била страшна, свързана с кървави и срамни събития, за който почти няма документация. След 9 септември 1944г. за около 4-5 г. БКП овладява цялата политическа и икономическа власт в България. Този процес е улеснен от Ялтенското споразумение, по което след ВСВ България остава в сферата на влияние на Съветския съюз, както и установяването на „диктатура на пролетариата”. През този период протича национализацията на едрата градска частна собственост (фабрики, работилници, търговски обекти, жилища), колективизация, т.е. насилственото коопериране на милионите дребни земеделски производители; тотален политически контрол върху цялата върховна дейност, унищожаване на вярата  и църквата и конфискация на имотите й, както и много други измерения на тоталитарната власт. Разбира се случващото се през този период се е отразило негативно и на живота на моя прадядо. Той е бил принуден да напусне фабриката. Но благодарение на неговия опит, доброта, знания, умения, упоритост той продължава да прави това, което е искал и можел. Той работи като строителен техник до пенсионирането си. Под негово ръководство има много построени жилищни блокове в град Габрово.

  Прадядо Пею е баща на моята баба Ганка. Освен баба ми той и неговата жена прабаба Мария имат още три деца. Прадядо Пею умира на 8 февруари 1976 г. на 78 години в Габрово.