Кою  Димов Колев

 (1891-1995)    

Прадядо ми Кою по време на Първата световна война

Прадядо ми Кою е роден на 6 юни 1891 г. в село Сеймени, Великотърновска област. Малко селце с 18 къщи и население по онова време от около 100 души. Той е второ дете на Димо и Дона Драгошинови. Има още двама братя Кольо и Иван и сестра Неда. На 14 декември 1911 г. се жени за Куна Пенчева от село Дъскарите, Великотърновски окръг. На 12 януари 1912 г. е повикан да се яви на редовна военна служба. През есента на същата година започва Балканската война и той е в трета армия под командването на ген. Радко Димитриев.

Пряк участник е в боевете при Люле-Бургас и при Бунар-Хисар. По време на войната се разболява от холера. Едновременно с това шрапнел убива коня му и при падането си чупи и краката. Лазешком успява да се добере до едно дере, където по думите му пил вода като за последно. Вследствие на което започнал да повръща и заедно с водата от тялото му излизат и бацилите на холерата.

По това време тази болест върлува с голяма сила и взима много жертви. "Палихме цели села в Турция, за да се отървем от холерата", ми разказваше той. Не помнеше колко дни е спал край това дере, след като го намират, е откаран в лечебница и след като се излекува, е върнат отново на служба.

Пряк участник е и в Първата световна война, като се сражава срещу съюзническите войски в Беломорска Тракия и Македония.  Носител е на медал за храброст, връчен му от престолонаследника княз Борис Търновски.

В периода 1912-1918 г. е бил в отпуск едва 20 дни. Освободен е от военна служба в началото на 1919 г.

Същата година му се ражда дъщеря Слава. Има общо шест деца, като баба ми е една от най-малките, родена през 1928 г.

В периода 1919-1944 г. е едър земевладелец и търговец.

Той е и един от организаторите на кампанията на Никола Мушанов през 1931 г. Братът на Никола Мушанов, Стойчо Мушанов, бъдещ вътрешен министър на България, му е гостувал неведнъж.

След 9 септември 1944 г. имотите му са одържавени. Въпреки това остава в с. Сеимени до 1966 г. През същата тази година се преселва в Стара Загора, където живее с прабаба ми при баба и дядо.

Той беше невероятно добър човек, живял повече от век. Бе пряк участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и свидетел на Септемврийското въстание от 1923 г., преврата от 1934 г., Втората световна война, 9 септември 1944 г., както и на 10 ноември 1989 г.             

     Прадядо ми на 100 г.

Почина от старост на 20 февруари 1995 г.