Гергана Тенекеджиева
Борис Георгиев Тенекеджиев
Дядо ми Борис Георгиев Тенекеджиев е роден през далечната 1911 г. в град Сливен, аз не го познавам лично, тъй като е починал преди да се родя, а това което ще напиша, знам от баща ми.
Родът ни е от рода на войводата Хаджи Димитър, който е имал сестра Щиляна, тя е родила четири сина и две дъщери. Синът й Васил имал наследник на име Герги, който пък имал трима сина Борис, Люцкан и Васил.
Борис е моят дядо, който е отраснал в Сливен. Завършил е мъжката гимназия „Добри Чинтулов”. Бил е спортист и музикант, свирил е в духовата музика на училищното дружество „Юнак” и е играл футбол в отбора на града „Хаджи Димитър”. През онези години спортистите са играели за чест, без да получават възнаграждения, ходили са пеша до град Ямбол, който е на 28 км от Сливен, за да играят футбол.
Дядо ми е бил любознателен човек и е един от най-бързите машинописци на града, затова и го взели на работа в съда. По–късно минава на работа в щаба на трета дивизия, без да има военно образование.
През 1935 г. сключва брак с баба ми Мария, която е завършила Пловдивския педагогически университет.
Започва Втората световна война. След присъединяването на България към Антихитлеристката коалиция дядо ми заминава за фронта. Тъй като е бил в щаба на 3-та дивизия в непосредствени военни действия не е вземал участие, но е преминал целия път на военните стълкновения, на които е бил пряк свидетел. Най–ярко са се запечатали в съзнанието му боевете при Страцин и река Драва в Унгария, където българските военни са проявили невероятен героизъм. Разказвал е с каква любов ги е посрещнало населението в Сърбия и Унгария – като освободители от хитлеристка окупация.
Дивизиите стигат до Алпите в Австрия, където се срещат със съюзничиските английски войски, с който си уговарят футболен мач.
След завръщането от фронта той продължил да работи в щаба на дивизията, след напускането на военна служба е ръководел звеното по чистота в града, където се е пенсионирал. Почива на 64 г . възраст в родния си град.
