Стефан Стамболов е роденна 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872), която не
завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, Отец
Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на
Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876).
Самболов още го наричат ‘’българския
Бисмарк”, той взема дейно участие не само в революционния живот, но по-късно и в Формирането на следосвобожденска България.
През 1875 г. съвместно със
Христо Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Стамболов е сред най-заслужилите и
популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното
събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична
политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на
6 юли 1895 г.
Все още мненията и коментарите относно
тази бележита личност са противоречиви.Някои автори го упрекват заради неговата “твърда ръка “ , с която е действал, но въпреки това Стамболов е един от видните български политици, заслужаваш преклонение.
С падането на Стамболов от власт един
западен политик споделя , че от българската политическа сцена си отива един нешлифован диамант. |
