Мартин Цветковски - признаването на Косово

Мартин Цветковски - политология трети курс (2007-2008), Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "

КОСОВО

На 17 февруари на извънредно заседание парламентът на Косово гласува историческата декларация, обявяваща южната сръбска област, населена предимно с албанци, за суверенна и демократична страна. С този акт се роди нова държава на Балканите и най-младата държава в света само на 50 километра от границата на България.

Косово е призната от 40 държави от които 19 са страни-членки на ЕС.

Австралия
Австрия
Албания
Афганистан
Белгия
Буркина Фасо
България
Великобритания
Германия
Дания

Естония
Ирландия
Исландия
Италия
Канада
Коста Рика
Латвия
Литва
Лихтенщайн
Люксембург

Маршалови острови
Монако
Науру
Норвегия
Перу
Полша
Сан Марино
Сенегал
Словения
САЩ

Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Хърватия
Швейцария
Швеция
Южна Корея
Япония

Държавите, които категорично се обявиха против признаването на Косово, начело със Сърбия са:

Азербайджан
Алжир
Аржентина
Беларус
Боливия
Босна и Херцеговина
Венецуела

Виетнам
Грузия
Испания
Казахстан
Кипър
Киргизстан
Куба

Лаос
Либия
Молдова
Румъния
Русия
Словакия
Сърбия

Таджикистан
Украйна

Сръбският президент Борис Тадич предупреди, че независимостта на Косово ще разгори отново стари конфликти на Балканите. Той беше поканен да говори на официалната вечеря преди откриването на Конференцията по сигурността в Мюнхен, където sръбският президент призова за възобновяване на преговорите, което да има за цел отстраняване на всички различия. Тадич потвърди, че би се съгласил с обявяването на независимостта, само ако Съветът за сигурност на ООН го подкрепи. Думите му въпреки всичко означават, че Сърбия не е склонна да преговаря за признаването на независимостта на Косово, тъй като в Съвета на ООН са Русия и Китай, които се обявиха твърдо против независимостта на Косово.

Огън в маслото хвърли и коалиционния партньор на Тадич - Войслав Кощуница, който бойкотира сключването на споразумение с ЕС, като се аргументира, че единствената цел на горепосоченото споразумение е да умилостиви сърбите при очертаващата се загуба на Косово.

След обявяването на независимостта на Косово, Сърбия се раздели и с енергийния потенциал на стойност няколко милиарда евро. В Косово има залежи от лигнитни въглища, достатъчни за изграждане на няколко топлоелектроцентрали, чиято мощност би могла да бъде от 5 000 мегавата до 10 000 мегавата. Това, преизчислено в киловати електроенергия, по цена от 6 евроцента, струва между 1,5 млрд. и 3 млрд. евро. От косовските въглища обаче ще се възползват чужди компании и най-вече американски, защото те са в тесния кръг за търга за изграждане на нова топлоцентрала, обявен от ЮНМИК.

Сърбия заплаши да преустанови дипломатическите си отношения с всяка държава, която признае Косово. Ако спази обещанието си този акт ще даде отрицателно въздействие върху българската икономика по следните причини:

- спадане на износа на стоки към Сърбия, която е страна с население от 8 милиона души със сравнително висока покупателна способност.

- намаляване на броя на сръбските туристи по българското Черноморие, което е предпочитаната от тях дестинация

- затрудняване на инвестициите на българските фирми в Сърбия. Очакват се проблеми със сръбската бюрокрация.

- досега българските товарни автомобили използваха транзитните пътища минаващи през Сърбия. При това положение българските транспортни фирми трябва да мислят за нови маршрути през Румъния. Освен това, български компании дори се боят, че Сърбия може напълно да затвори границите за техните автомобили, а сръбските митничари и граничната полиция - да им създават много повече проблеми при преминаването на сръбско-българската граница.

Но все пак най-важният въпрос е как България ще успее да защити гораните, които представляват около 3% от населението на Косово.

От скоро в Интернет е пусната петиция в защита на българите в Косово и за „културна и административна автономия” за защитата на българите в Косово.

Апелът е на Културно-просветно дружество “Огнище”, Културно-просветно дружество “Родолюбец”, Хелзинкски комитет на българите в Сърбия и е отправен до парламента, президента, Външно Министерство, Вътрешно министерство, МОН, Министерството на труда и социалните грижи, политическите партии, сдружения, граждани, медии и др.
„В Косово живеят етнически българи, пазещи от векове идентичност, традиции, език и обичаи. В управляваната от ООН провинция вече са регистрирани две неправителствени организации на българите в Гора и Жупа. Нашите сънародници живеят в условия на непрекъснати провокации. До момента в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения, но нито един извършител не е разкрит. Тенденцията е в най-скоро време под егидата на международната общност да се създаде независимо Косово. Българите в Косово отчаяно търсят помощ от институциите на България за защита на техните човешки права. Българската държава трябва активно и на висок глас да защити правата на българите в Косово”, се казва в писмото.

В него се настоява още Народното събрание да приеме декларация за защита правата на българите в Косово, в която да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово; Българските институции да приемат и осъществят план с конкретни мерки за защита на българите в Косово, който да се изготви прозрачно и с помощта на неправителствени организации; в Драгаш, Косово, да се открие център за културно и икономическо сътрудничество с България.Иска се още улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство за българите от Косово и провеждане на цялостна политика за тяхната стопанска и културна интеграция в България: осигуряване на работни визи при облекчени условия, както и на “зелени карти”, гарантиращи достъп до пазара на труда.

Българите, населяващи западните покрайнини на Сърбия, както и местностите Гора и Жуба в Косово, искат българските институции спешно да приемат и осъществят план за тяхната защита и гарантиране на правата им. По официални данни българите в Гора и Жупа са 15 000. Това заяви Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия, на пресконференция в София. Тя допълни, че горанците имат българско самосъзнание и искат чрез свои избраници да участват в управлението на Косово. Сред исканията, които поставят те пред българските институции, е изграждането на културно-информационен център в Драгаш. Така българите там ще имат възможност да повишат нивото си на владеене на български език и да кандидатстват в български вузове или за работа у нас. Другите искания са за опростяване на процедурите за тях за вземане на българско гражданство, работни визи и за вземане на зелени карти. Зденка Тодорова заяви още, че неправителствени органи

Безработицата в Косово е достигнала стряскащите размери от 44%. Около 47% от населението живее в бедност, а 13% в крайна бедност. Дори да се вземе предвид неофициалната заетост, обстановката не изглежда добра. Всяка година на пазара на труда излизат не по-малко от 30 000 души в работоспособна възраст, но малцина имат избор. Човек трябва само да излезе на улиците в Прищина, за да види реалния ефект от безработицата сред младите хора, сред които обезпокояващата перспектива са социалните безредици.

Въпреки богатство от минерални ресурси, особено в рудодобивния комплекс "Трепча", поне засега липсват чуждестранните инвестиции. Косово получи някои положителни оценки от проучването, спонсорирано от ААМР, според което в Косово бизнес климатът е сред най-приятелските в Източна Европа. Въпреки това чуждестранните преки инвестиции са изключителни ниски, поради нестабилната съдебна система, корупцията, по-високите надници за по-ниско квалифицирана и образована работна ръка отколкото в останалата част на региона и разрушена инфраструктура.

С оглед на очертаващите се стотици милиони загуби при една евентуална изолационна политика на Сърбия към страните признали независимостта на Косово ( в това число и България ), може би трябва българското правителство да се замисли относно инвестиции в инфраструктурата на Косово и особено в производствена инфраструктура: пътища, канали, водохранилища, пристанища, мостове, летища, складове, транспортни съоръжения и др.

Погледнати под друг ъгъл събитията в Косово не са неочаквани и може би са просто продължение на плана на САЩ за световно надмощие. За никого не е тайна, че това е голямата цел на тази държава. Часове след като САЩ обявиха признаването на Косово редица европейски държави – напълно съзнаващи, че признаването на Косово ще дестабилизира района, ще създаде сепаратистки движения и групировки, последваха послушно САЩ. Именно американските емисари не спряха да насърчават косовските лидери към неотстъпчивост по време на дългите преговори със Сърбия и с посредничеството на Тройката (ЕС, Русия, ООН). Въпреки твърденията на другите участници в тези преговори, че те не са безплодни и могат рано или късно да доведат до компромис, диалогът беше прекъснат под натиска на САЩ. Колкото по-дестабилизирана е Европа и колкото по-малко влияние има ЕС, толкова е по-силна САЩ.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼

Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd. All rights reserved.