Кирил Киров - политология трети курс (2006-2007), Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Мечтата за България

Да мечтае - това е може би най-характерната черта на българския народ. С една мечта започва преселението на старите българи от азиатските степи към Европа, тя е последвана от мечтата за създаването на младата държава, от тази за обединяването на всички славяни в границите на Византия и приемането им в границите на все по-силната България.

Колкото по-голяма става държавата, толкова по-големи стават и мечтите за нея. Така княз Борис започва да мечтае за българска азбука, а Симеон за България на 3 морета и дори превземането на Константинопол. В един момент изглежда, че всяко нещо, което си пожелае България се случва и то в най-кратък срок. С редица спадове и възходи тази тенденция се запазва до падането на България под турско робство.

Тогава, в един тъмен период, заедно с държавата изчезват и спомените за нея, а мечтата заспива в сърцата на хората за стотици години. Нейното събуждане довежда до възраждането на България. През този период мечтата приема формата на Национално освободително движение, което след Освобождението се превръща в мечта за съединението на младата държава, за нейното утвърждаване на световната карта, мечтата се превръща в саможертва по времето на Балканските и Световните войни.

И така около 1300 г след създаването на България мечтата за нея има 2 основни характеристики, а именно, че се сбъдва с повече или по-малко препятствия и че е общонационална, т.е. тя е в сърцето на всеки един българин, без значение какво е социалното му положение, а в ранните години и без значение от етноса.

След Втората световна война България става комунистическа държава. През този период мечтата за нея не умира, но може би за първи път българският народ не е единен. Докато една част вярва в развитието на комунизма и мечтае за социалната държава, в която всички са равни, друга част от българското общество не чувства удовлетвореност и не вижда свободата, за която да мечтае.

След 1989 г започва едно роене на мечти. Тези, които са мечтали за свобода и демокрация не я намират, мечтите на българина вече не се сбъдват. Част от хората мечтаят за връщане назад, което е невъзможно, други продължават да вярват и да мечтаят за промяна. Появяват се и нови мечти – членството ни в НАТО и в ЕС, мечтата за пътуване без визи в целия свят.

В един момент обаче на всички трябва да стане ясно, че мечтите за България няма да се сбъдват до момента, в който те не станат отново общонационални, ориентирани към развитието и просперитета на цялата държава, а не към краткосрочните лични интереси на всеки един от нас и до момента, в който не започнем да работим за осъществяването на тази единна мечта, както са правели това древните ханове, царе и по-новите революционери!

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼