| Иван Аргиров - политология трети курс (2006-2007), Пловдивски университет " Паисий Хилендарски " | ||
Каква България трябва да създадем ?
|
||
Въпросът относно това каква да бъде България е едновременно емоционален, но и рационален. Според мен не може да се даде еднозначен отговор, който отговор да е строго и рамково формулиран. За да се правят каквито и да е предложения и да се изказват мнения относно бъдещето на България, е необходимо да се направи кратък анализ на сегашната действителност. Каква е днес България? Такава каквато искаме да бъде ли е? Това ли е България на мечтите ни? Българинът искаше да види държавата си просперираща и благоденстваща, но за съжаление реалността се оказа друга. Днес „царуват” законите на джунглата. Въпреки че сме членове на ЕС убийставата на мафиотски босове и на свързани с тях хора от политическия ешалон се разразяват с нова сила. Корупцията по високите етажи на властта е особено актуална и деморализира обществото. През последните години дори сред голяма част от българите се засили мнението, че най-добрият вариант за развитието на държавата ни е „управление със силна ръка”, което може да стане чрез Президентска република. Това виждане на част от гражданите се свързва с различни причини, като една от най-важните е именно неуспешната борба с корупцията, ненаказаността и „ширещата” се организирана престъпност. Българинът е склонен да се поддава на различни „гръмки и величави” позиции и идеи поради факта, че народът ни се чувства несигурен и унизен във собствената си държава. Но историята и традицията не само на България, но и на континентална Европа, свързва обикновено съсредоточаването на властта в ръцете на един човек с авторитаризма. А досега не се е случвало диктатор да може да реши трайно проблемите на обществото. Наред с всичко това Църквата, която трябва да помага за укрепване на духа и ценностите в обществото, се е отдръпнала и се е превърнала само в един безмълвен наблюдател. Тя дори на моменти скандализира с дейноста на някои от своите висши духовни лица. Раздават се архонтски звания на личности от сенчестия бизнес. Такава личност е именно съдържателят на стриптийз клубове Слави Бинев, който всъщност е избран от българския народ за евродепутат. Този факт е сам по себе си не само политически, но и обществено отблъскващ. Създава се впечатление, че парите са заместител на всичко, а хората, които ги притежават в по-големи количества, могат дори да бъдат обезсмъртени. В тази насока резонни са думите на Конрад Аденауер : „ Материалистическия светоглед обезличава човека, превръща го в част от една чудовищна същност”. По-голямата част от културата, която се създава в България е доста посредствена и повърхностна. Тази култура не възпитава, а напротив – дори развращава нравите. Чалгата се установи като норма. Шоуто стана част не само от общественото съзнание, но и се настани трайно в държавните институции. В резултат българинът се превърна в апатичен наблюдател, който не се интересува от нищо. Всъщност трябва да се отбележи, че народът ни е готов на протест или на бунт само, когато е материално, но не и духовно унизен и засегнат. Тази констатация считам, че сама по себе си е дълбоко драматична. В България победител се оказа не нравствено чистият и морален човек, а материалният и аморален тип. Всичко описано до тук е антипод на тази България, в която искам да съм достоен гражданин. Нужно е да призная, че въпреки да съм отвратен от случващото се, не се отказвам, като смятам, че мога да допренеса да се случи промяна. Необходимо е да създадем държава, в която законът и правилата да са водещи. Всеки да получава независимо от статуса си съответното наказание при неспазване на същите тези закони. Институциите е нужно да се превърнат в съзидател на доброто и правилно управление. Трябва да се направи крачка към максимално намаляване на политическата корупция, която развращава обществото. Жизнено важно е да се отдели внимание за възпитанието на подрастващите в дух на солидарност и гражданска отговорност. Нужно е да се инвестира в младите хора, защото те са бъдещето и надеждата за по-доброто развитие на държавата. Трябва да има приемставеност и уважение между поколенията. Днес фундамента на съвременната държава са хората. Именно в тази насока християнската религия може да допренесе за създаване на разбирателство и доброжелателност сред обществото. Грижата за възрастните, инвалидите и други проблемни групи е задължително да бъде системна и целенасочена. Чалгата трябва да отсъпи пред сериозна и неразвращаваща музика. Културата се нуждае от цялостно възраждане, защото днес тя не сплотява и не възпитава, а по-скоро отекчава с празнословието и салонния си стил. В резултат на всичко това нормалността трябва да се върне в дневния ред на обществото ни. В заключение считам за необходимо да се добави обстоятелството, че за да създадем България, с която да се гордеем, зависи изцяло от всеки един от нас. Аз съм готов да помогна, а вие ...
|
|
Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼
Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd. All rights reserved.
|