СТУДЕНТСКИ ФОРУМ
(2007-2008)
автори
без редактор
автори
без редактор
Василена Кавалджиева - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008
Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е една от крупните фигури в българската лирика. Той ярко изразява тенденциите в литературата ни през периода от началото на XX век, внася нови идеи и мотиви, разкрива с дълбока искреност обаянието на своята благородна личност, събрала в себе си трагедията, нерадостите и бляновете на времето.
Димчо Дебелянов не е като Христо Ботев глашатай на революционните идеи на епохата, не е като Иван Вазов летописец на народните борби и страдания, не е като Пенчо Славейков начинател на нова насока в изкуството, нито като Пейо Яворов могъщ проницател в конфликтите на човешката душа. Той не е от вождовете - нито по амбиции, нито по особеностите на поезията си. Но той е от големите ни поети - истина, която вече е станала безспорна.
Малко са поетите в българската литература, толкова обаятелни като Димчо Дебелянов. Неговите възторжени химни за любовта, неговите задушевни елегии за човешката нерадост ни покоряват още в ранни ученически години и стават неразделна част от духовния ни и естетически свят за цял живот. От стиховете му се излъчват светла красота, възвишено благородство и хуманност, които властно увличат към висините на човешката мечта. Дебелянов е обаятелен едновременно и с ярката си лирика, и с привлекателната си личност, и с трагичната си жизнена съдба. Самият му живот е една елегична поема, а лирката му - поетическо претворяване на този живот. Може би тъкмо това създава около него своеобразен романтичен ореол, който отпраща чувствата и въображението към някакъв свят далечен, нереален и непостижим. Всъщност той е бил твърде земен, твърде обикновен и реален. Времето само е отвеяло сивия прах на ежедневието, легендата е засилила някои романтични черти в живота и образа му.
Поетическата образност в стиховете на Дебелянов е в много отношения условна и романтично-приповдигната - качества, които лесно и твърде често водят до пустозвънка фразеология и маниерност. А той съумява да избегне и едното, и другото. Езикът му е условен, но точен; тонът, особено в ранната лирика, е приповдигнат, но безизкуствен.
Едно от вътрешните достойнства на лириката на Дебелянов това е благородството. Мечтата като светъл лъч пронизва всичките му стихове. Неугасимият устрем към човешки съвършенен свят, дълбоко нравствен и очистен от безобразното, непрекъснато го издига високо над житейската суета, над дребнавото, егоистичното и пошлото. И Дебелянов неудържимо ни влече към този свят на възвишени идеи и чувства, на красиви полети и духовни съзерцания.
автори
без редактор
автори
без редактор
автори
без редактор
автори
без редактор
автори
без редактор
автори
без редактор
Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼
Copyright ©1997-2007 OMDA Ltd. All rights reserved.