СТУДЕНТСКИ ФОРУМ
(2007-2008)
пролет
автори
без редактор
автори
без редактор
Иванка Иванова - политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008
Кърджалийци и ДПС – минало, настояще, бъдеще
Особеното териториално разположение на Кърджалийския район и историческият факт, че в него съжителстват две етнически общности – българска и турска, го ситуират като регион с особена важност както в вътрешнополитически, така и във външнополитически аспект. Несъмнено през последното десетилетие са настъпили важни промени в политическия, икономическия, социалния, културния, битовия живот на кърджалийци. Промените са фактор, който не може да бъде игнориран особено когато се правят опити за прогрес на дадено общество, опити, които непосредствено оказват влияние върху връзките и взаимоотношенията между самите хора в него. В резултат на това социалните отношения, създаденият социален ред и действие променят границите и насоките на своите измерения, създават се условия за социална промяна. И тук идва въпросът за това дали се е подобрило ежедневието на хората, живеещи в Кърджалийския регион в резултат на тези промени, дали е осигурено бъдещето им?
За да отговорим на този въпрос, трябва да споменем и още един фактор, играещ решаваща роля и оказващ особено влияние върху отношенията между българи и турци в региона – Движение за права и свободи.
ДПС е специфична политическа партия в българския политически живот, имаща исторически корени в периода отпреди 1989г., тя се появява след легитимирането на демокрацията и политическия плурализъм, но и в известна степен като протестна формация на основното етническо малцинство в страната – турците, много от тях, изповядващи исляма като религия. Протестният елемент при формирането на ДПС бе резултат от антихуманната политика на комунистическия режим през 80-те години. Чрез политика на репресии и насилствено експулсиране в Турция комунистическият режим наруши етническия мир в страната и предизвика остра негативна реакция сред турците.
Въпреки че от гледна точка на социалната си база ДПС е предимно етническа партия, в идейната си еволюция то се стреми да се утвърди като общонационална партия с либерално-демократична програма и ценности.
Те са основани на „базовата либерална ценностна система на Европа”.
Несъмнен принос за успеха на ДПС е, че се ползва с „привилегията” да разчита на един „твърд” и силно дисциплиниран електорат, който в годините след 1989 г. му осигурява достатъчно гласове за парламентарно представителство. За разлика от останалите партии гласоподавателите на ДПС са със силна регионална концентрация (предимно в Югоизточна и Североизточна България), където има компактно турско и българо-мохамеданско население. Това е също така електорат с минимална мобилност и флуктуация. „Силните” региони на ДПС са Кърджали, Разград, Търговище, Силистра, Шумен и Благоевград. От данните проличава, че социалната база и гласоподавателите на ДПС са сред турското население, българомохамеданите, слабообразованите, социално слабите и селското население, ангажирано със земеделски труд. Подобна социална база предполага елитарна партия, в която доминират образованите ръководители, следвани от „послушна” електорална маса. Същевременно социалният профил на партията откроява силно присъствие на „загубилите” от прехода, социално слаби слоеве, които подсилват лявоцентриските и социални компоненти в идеологията и политиката на ДПС. Това до голяма степен ще определя и коалиционната му политика в бъдеще.
На местните избори през октомври 2007 г. Гражданско обединение „За Кърджали” се опита да разбие смазващата машина за гласуване на ДПС. Но без резултат. Причините са много – липса на организация на електората, в сдружението влизат почти всички партии, с изключение на ДПС, ГЕРБ и др. Издигнатите кандидат-кметове с български имена са няколко, а на ДПС е едно име - Хасан Азис. По този начин разпиляването на гласовете със сигурност работи в полза на ДПС, което е монолитно. Все пак не бива да се пренебрегва опитът да се победи тоталитарния подход за печелене на избори на ДПС с демократична формула на гражданско обединение.
Успехът ще дойде, когато се намери нов подход, за да се разрешат проблемите на всички етноси в Кърджали. Автобусите от Турция няма да са определящи, ако хората излязат да гласуват, т.е. въпрос е на гражданска и избирателна активност и позиция на всеки един от жителите на града, който иска и знае, че може да помогне общината да се развива с по-високи темпове, съответстващи на съвременните изисквания. По този начин градът да стане по-привлекателен за младите хора и те да се реализират в него. Резултатите от изборите за местния вот са отражение на реалното отношение на жителите на Кърджали към местната власт. Една добра община се нуждае от съвременно и професионално управление.
Къджали през последните години е под контрола на една политическа сила. ДПС е партия с респектираща организация. Щом друга политическа сила се опита да пробие политическия й монопол в района на Кърджали, веднага се превръща в националистическа, а дейността й – водеща до конфронтация и етническо противопоставяне. Това е много удобна теза за ДПС от началото на 90-те години. Крайно време е тази партия да спре да се крие зад българските турци, а те от своя страна да помислят какво става в Източните Родопи. Манипулацията е временна, трябва все повече да се променя мисленето на хората в посока коя партия и личност се грижи истински за тези онеправдани хора от села и махали за подобряване на техния живот и жизнен стандарт. Турците в Кърджали трябва да осъзнаят, че техните интереси могат да бъдат защитавани и от кмет, принадлежащ към друга политическа партия. Една от основните задачи на Ахмед Доган беше разбиването на етническия характер на партията и привличането на хора от различни етноси и вероизповедания, от различни социални слоеве – политика, безспорно, която превърна ДПС в модерна европейска партия. Но това не се случи. Хората на Доган се откъснаха от реалните проблеми на хората и се заинтересуваха от личното си материално благополучие. Затова те искат и ще се борят етническото разделение в нашия район да продължи да съществува и то да води до етнически вот – това е най-верният път към продължаване на тяхното управление.
Реалността обаче изисква алтернатива на ДПС- управлението. За да бъде успешно новото управление, то трябва да поставя на първо място приоритетите и интересите на Кърджали. В никакъв случай да не се игнорира турският етнос или да се противопоставят българи на турци, от това печели само ДПС. Именно то е бариерата, която разделя хората и спира развитието на града. Най-важното е да не се прекрачва границата на взаимоотношения на толерантност и търпимост, дори и на близост между хората в Кърджалийско са продиктувани от столетия съвместен живот. Обединяването, а не разединяването ги прави по-силни – формула, неосъзната от мнозина сред тях.
автори
без редактор
автори
без редактор
автори
без редактор
автори
без редактор
автори
без редактор
автори
без редактор
Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼
Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved.