“О, ти неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин…”-попитал е през далечния 18 в.,познатият на всички нас, Паисий Хилендарски. За съжаление, обаче, никой не му е дал отговор.

Като най-вероятната причина за това е била, че никой не е знаел същността на това определение. Макар и след цели 3 века, все още, май никой не е проумял истинския смисъл на това понятие. Причината , обаче, не е в хората, а по-скоро в непрестанната масирана атака върху нашето съзнание от непрекъснато използващите се в медийното и публичното пространство изрази като “българин”, “българско”, “българщина” , и пр. В това няма нищо лошо или нередно, неправилното е в това, че често тези думи се използват с невярно значение и в неподходящ контекст.

Сигурна съм, че ако анкетираме една извадка от 100 души, живеещи на територията на РБ и им зададем относително простия въпрос “какво е да си българин”, поне едно 80% от тях биха ни отговорили, че българин е човек с българско гражданство. Е, да, това може и да е написано в учебниците по право, но лично за мен е глупаво понятието българин да се отъждествява единствено с личните ни документи, и по-точно с онзи раздел от тях, озаглавен “гражданство”.

Защото да си българин не означава просто да живееш тук, а да не можеш...,не, не, по-скоро да не искаш да живееш другаде. И не защото в България ти е по-лесно да живееш, а защото чувстваш онази притегателна сила, която те закотвя като “кораб за пристанище” и не ти позволява да отплуваш другаде.

Защото да си българин значи да обичаш България, но не на думи, а на дела, не сляпо и безрезервно, а с ясното съзнание, че можеш да направиш и ти нещо за нея, не само да чакаш наготово и да я упрекваш и презираш, защото тя нищо не е направила за теб.

И после съвсем лицемерно да заявяваш наляво и надясно какъв родолюбец и утвърден патриот си. И още по-зле-да си вярваш. И така с “бурно проповядвания си национализъм” да отпрашиш безсъвестно в чужбина и да чакаш тук нещата да се оправят от само себ е си.

Ама това няма да стане, защото ние хората сме като птици с едно счупено крило и трябва дружно да се прегърнем, за да полетим. Това най-накрая трябва да го осъзнаем.