Никола Перин

 

Дьо Гол е бил „европеец" още преди 60 години, в самото начало на Четвъртата Република, в много по-различна от нашата политическа ситуация. Време, в което е било важно запазване на европейското военно-политическо положение след победата на Франция.

Още през 1948г, той счита, че „на Франция трябва да се пада дългът и достойнството да бъде ключова фигура" в Европа.

По това време, Германия е съсипана от войната, а и окупирана от Съветската зона; Италия също е една от победените страни. Франция, в замяна на това, окупирала части от Германия и Австрия и бидейки постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, е една от двете най-могъщи колониални империи на Планетата.

Дъо Гол е бил европеец още през 1945 г., както и Наполеон, когато триумфира след битките при Аустерлиц и Йена през 1805, както и Луи XIV, когато е бил кандидат за кралския трон.

След войната, дьоголска Европа е била една нова френска империя, покровител на Западна Европа.

 

*

 

Когато идва отново на власт през 1958 г., подобна хегемогия може би предвидима преди десет години, вече е невъзможна, но Дьо Гол все още се надява да упражни влияние върху шестте страни членки на новосъздадената Европейска общност. Той смята че може да ги убеди в своята гледна точка, като по този начин наложи вижданията си в международните преговори.

Дьо Гол участва в приемането на Римския договор, като налага да бъде разширена клаузата в областта на земеделието.

Да припомним, че Франция по това време притежава значителна власт в новородена Европа: тя представлява почти една четвърт от населението на съюза; френскията език е говорим в три от 6-те страни членки, като той е единственият работен език; тя е единствената ядрена сила, с могъща сфера на влияние - в Африка и света; има силен икономически растеж и несравним политически авторитет.

В същото време: Германия, петнадесет години след войната, все още не е обединена и остава политическо джудже; Англия не е член на Европейската общност, нито скандинавските страни, нито Ирландия...В такъв случай, можем да си представим Европа като френска Европа или Европа, която не ще бъде нищо друго освен Франция.

Нужно е да се отбележи обаче, че ако Дьо Гол вижда Франция начело на еврообединението, неговите партньори не са на това мнение: Холандия спира плана Фуше; Германия и всички останали страни членки остават обезверени и подчинени безропотно на САЩ. Мечтата на Дьо Гол никога няма да стане реалност. Следователно той ще трябва да намали претенциите си и да преосмисли последствията.

И така, Дьо Гол предприема нова политическа линия на френско-съветско сътрудничество, на „разбирателство и сътрудничество" с Източна Европа, глобални инициативи в Южна Америка, Азия, Квебек...

И не съжалява, защото тази политика на независимост и необвързаност помага на Франция да бъде значима в Европа и по света.

През 1966г, давайки си равносметка за двете следвани политики – европейската и световната, Дьо Гол споделя с Алън Пейрефит: „Вижте, нищо не може да се сравни с националната независимост. Не трябва да съжаляваме, че нашите партньори отблъснаха плана Фуше. Ако трябваше да дискутираме предварително с нашите партньори, без да включвам в това число англичаните, преди да сме предприели външнополитическа политика, никога не бихме могли да постигем успех. Ние бяхме пренебрегвани всеки път. (...) Не, не, нищо не е по-ценно от това да бъдем независими. Трябва да се борим срещу федерализма и всяка една заплаха за нашия суверенитет, да се борим безспир"

 

*

 

Никога Дьо Гол не възприема Европа, такава, каквато е била тя в очите на Жан Моне, каквато е била създадена от Жак Делор с Маастрихт, каквато е тя днес. Той не приема „обединението на народите” и му противопоставя „съглашението на държавите”, на суверенните държави, които не са под покровителството на технокрацията.

Такава е била визията му още от 50-те години, също така неговите предложения от началото на 60-те години по отношение на плана Фуше.

Това е толкова вярно, че дори и да потвърждава неговата привързаност към европейската идея, се съчетава с  критиката му на теоретиците на една наднационална Европа. Затова Дъо Гол се бори срещу проекта на Европейската общност за отбрана и така той е отхвърлен през 1954 г. Ето защо чрез „политиката на празния стол” и „компромисът с Люксенбург” през 1965 г. той възстановява закона за единодушие при гласуване и преориентира договора от Рим към така наречената днес „междуправителствена" система.

И така, очевидно, Дьо Гол би гласувал „НЕ" на референдум относно меморандума за приемането на европейска конституция, каквото направиха впрочем и 55% от французите през 2005 г. И виждайки как ЕС днес ограничава суверенитета и „запушва устата на Франция", можем да си зададем въпроса дали генерал Дьо Гол не би зотворил вратата на Съюза, както на Нато през 1966 г. ....