Мечтата за България - какква България трябва да създадем

Александър Александров - политология трети курс (2006/2007), Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

МЕЧТАТА ЗА БЪЛГАРИЯ - КАКВА БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЪЗДАДЕМ

Ако някой сега ме попита дали се чувствам европеец от България, сигурно бих му отговорил отрицателно.

На 22 години съм и още не съм усетил полъха на европейското. И някак си все по-балканско се чувствам, защото сигурно съм заобиколен от хора с балкански нрави.

Стоя пред кабинета на личната си лекарка, а тя първо ме кара да платя потребителската такса и чак тогава ме пита какви са оплакванията ми. И всичко свършва с едно написване на рецепта, а болката в мен остава. И чакам да мине от само себе си. Вървя и си мисля, че тази болка не е само моя, а е и болка на цялото здравеоопазване в Европейска България. Стискам зъби и продължавам.

Стигам до лъскавия хипермаркет, за да напазарувам, преди да стигна до малката си стая в студентското общежитие. Влизам в магазина и първото, към което посягам, е хлябът. Оказва се, че бил от два дни. Няма друг. И го взимам.

Отивам към щанда за киселото мляко и забелязвам, че срокът му на годност е изтекъл преди три дни. Продавачката отсреща с усмивка ме пита дали искам от него. Отвратих се.

Насочих се към щанда за колбаси. И си купих салам. Поне за студентски сандвич да става. Когато се прибрах, със съквартиранта ми разбрахме, че и саламът има вкус на старо. И нищо европейско не ми предложиха, а пък вече уж сме в Европа. Стана ми жалко.

И си зададох въпроса защо живея в такава България, може ли тя да се промени.

Дълго мислих, но не успях да начертая в главата си вярната схема за бъдещето.

Май доста мошеници и лъжци днес трупат капитали в България и печелят от гърба на обикновения данъкоплатец.

Та дори и докторите го правят. Тези, които имали най-хуманната професия, а именно - да спасяват човешки живот. Само в разказите на българските класици пишеше, че животът няма цена. Не така обаче мислят реформаторите в здравеопазването. Колкото повече страдаш, толкова по-печаливш си за един доктор и той все повече болести открива в теб.

Да, но това не ми харесва. И трябва да се промени. Не само заради мен, но и заради всички нас.

Защото тези доктори преглеждат голямата част от населението и уж се грижат за него.

Не ми допада и търговско-печалбарският хъс да се трупат обороти от продажбата на развалени храни и опасни за консумация. И това го има.

Не ми харесва и таксиметровият шофьор, включил касовия си апарат с устройството за изкуствено завишаване на сметката. Все пошли и хитри балкански трикове, които слагат негативен отпечатък на вече европейския ни образ.

Не искам да живея в такава България.

Аз искам тя да е друга.

Не само за мен, а и за поколението, което идва след мен. А това зависи от всички нас.

И ако един ден стане, моите мечти ще се реализират. Ще разчитам на професионално и добро медицинско обслужване, ще пътувам в чисти влакове, ще пазарувам без притеснение за това, което консумирам, ще имам и някой лев за почивка, ще мога да видя и съседните страни, станали отдавна членки на Европейския съюз, ще мога да купя и подарък на приятелката си, ще мога и още....

За да мога и аз, ще трябва да могат и други хора. Знам, че трудно се променя светът, даденият мироглед, изградената партийна структура и строго функциониращият държавен апарат. Най-вече икономическите механизми на държавата трябва да се свържат, за да заработи ефективно икономиката ни. Да бъде благоприятна бизнес средата за повече външни инвеститори, да рекламираме природните и исторически забележителности на страната ни, да успяваме да убеждаваме, да използваме дипломацията, да притискаме престъпността и да се обединяваме, и понякога май трябва и да сме по-добри един към друг и не трябва да забравяме, че националната ни идентичност може да разчупи света и да покаже, че и нас ни има не само на Европейската, но и на световната карта.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼