Николай Димитров

Маргарет Хилда Тачър е родена през 1925 година в Грантам, Англия. Завършва химия в университета в Оксфорд, след което от 1947 до 1951 работи като експериментален химик. Екипа с който тя работи открива така наречения “мек лед”. В последствие учи право и работи временно като адвокат. Става член на консервативната партия в Англия и през 1950г. за първи път се явява на избори, а 1959 година е избрана за депутат от окръг Finchley северен Лондон, в долната камара на британския парламент. През 1961 е избрана за парламентарен секретар в министерството на социалното осигуряване.

По-сериозното и появяване на политическата сцена става през 1970 година когато става министър на културата и науките в кабинета на Едуард Хийт. Въпреки че е в партията на консерваторите и кабинета също, Маргарет Тачър още тогава започва да се проявява не като консерватор, а по-скоро с ярко изразени неолиберални възгледи. Най-значимото нещо, с което се запомня мандата и на министър е това, че отменя безплатното мляко в началните училища, с което предизвиква вълна от протести в цяла Англия.

Една година след като консерваторите губят изборите през 1974, Желязната Лейди (който свой прякор, въпреки че много харесва, тя все още не го знае, защото той е от един коментар на радио Москва през 1976г.) е избрана за председател на консерваторите, след като побеждава във вътрешнопартиините избори досегашният премиер Едуард Хийт.

На следващите парламентарни избори на 4ти май 1979г. нейната партия печели мнозинство и Маргарет Тачър е избрана за първата жена – министър-председател на Англия. Управлението и продължава цели 11 години – до 22ри ноември 1990г.

Изказването “Ние знаем, че когато държавата прави всичко за вас, тя може да го прави само отнемайки ви всичко” тя прави в интервю за списание “Religion and Liberty” през 1992г. Дали това е било нейното мнение също и през периода на управление? За да разберем трябва внимателно да разгледаме основните идеологически основи на политиката и , както и неините действия през този период.

Идеологическите основи, които в последствие са наречени “Тачеризъм” , както вече споменах, могат да се класифицират към неолиберализма. Най-важните елементи са: ниските данъци, приватизиране на държавните предприятия и цялостно намаляне на ролята на държавата, силно ограничаване на социалните грижи и помощи. Тя предпочита свободната пазарна икономика пред социалната и монетарната икономическа политика пред фискалната. Почти по подобен начин са нещата и в САЩ по същото време, но там този вид политика е наречена “Reagonomics” на името на президента Рейгън.

Според неолибералните разбирания, не е задължение на държавата да взима ролята на предприемач. По време на управлението си, Тачър привтизира най-големите държавни фирми в Англия, като например British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways, а също така и някои по-малки, не работещи на национално ниво, но също толкова важни – фирми за водоснабдяване и канализация, електричество и други. Това силно намалява влиянието на държавата. Но за да направи фирмите интересни за инвеститорите рязко намалява данъците, като за да се получи равновесие в държавната хазна също толкова рязко намалява и социалните помощи и услуги. Принципа е повече от ясен – по-ниски данъци – повече печалба – повече работни места – по-малка нужда от социални помощи. Трябва да се отбележи, че пътят и да постигне това не е “осеян с рози” и тя трябва да се бори с много вътрешнопартиини проблеми и проблеми с обществото, кулминация на които е стачката на миньорите през 1984/1985г. която трае почти година. С твърдата си политика правителството успява да се наложи, но не и без помощта на общественото мнение, което все по-малко подкрепя ставащия все по-радикален лидер на стачката Артур Скаргил. Важна за това е била и т.н. “Зима на недоволството” през 1978/1979г, спомена за която е имал все още сериозно влияние върху съзнанието на хората. След тази победа, Тачър е имала зелена светлина за провеждане на други реформи, засягащи основно синдикатите. Премахва се задължителното членуване в синдикати на работниците на много предприятия, забранява се стачния комитет “Flying Pickets”, който не е бил обвързан със стачкуващите предприятия.

Икономическите резултати от нейната вътрешна политика са впечатляващи. Въпреки силнонарастналата безработица в началото на управлението и (3 млн. души през 1982г), която е резултат основно на монетарната политика за борба с високата инфлация, (“Съществува обратнопропорционална зависимост между инфлация и безработица” A.W. Phillips) в края на мандата и през 1990г безработицата е намалена наполовина, икономическият спад е спрян и британската икономика регистрира повишение с 27% за целия период на управление.

Всички тези факти потвърждават направеното от нея изказване, доказвайки за пореден път, че частната инициатива е най-добрия начин за икономическо развитие. Достатъчно е само да направим сравнение на начина на живот и икономическите показатели на социалистическите държави, които имат точно обратната икономическа политика – държавата е единствения собственик, но със всеобхващаща социална програма. Тоест отнема всичко от хората, след което се грижи за тях.

Въпреки всички успехи, управлението на Маргарет Тачър оставя много различни мнения у различните политици и наблюдатели. Достатъчно доказателство за това е, че за 2 години – 2002 и 2003 при две различни проучвания на общественото мнение първо е на 16то място за стоте най-велики британци за всички времена, а на следващата година е на 3то място за стоте най-лоши.

Въпреки това, има много неща, които нашите политици днес могат и трябва да научат от нея.