РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ ПО ОСТА

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ ПО ОСТА „ДЯСНО” – „ЛЯВО”

Ирина Скакова

Политическото деление на “ляво” и “дясно”, макар и родено от континенталната европейска политическа практика, е навлязло и в първоизточника на съвременната демокрация – англосаксонските страни и днес е в повсеместна употреба.Същевременно неяснотата какво се крие под тези определения и неразборията в употребата им са толкова големи, че човек неволно си задава въпроса дали “ляво” и “дясно” не са просто удобни опаковки, в които всеки може до сложи собствените си прагматични цели.

Според традиционното разбиране за „дясно“, то е носител на консервативен дух и традиционни ценности, включително идеята за нацията, разбирана чрез апотеоза на нейното величие. В социален план „дясното“ определено изразява интересите на богатите, които се виждат като квинтесенция на предприемчивост и съзидателен труд.

Съответно „центърът“ е с претенциите да бъде волният дух, т.е. либерализма, погледнат от кулата на историята на онова „трето съсловие, което се опълчва срещу косността на феодализма и неговите ограждения пред социалната мобилност на активната и динамична обществена личност. В този смисъл той има амбицията да бъде ако не прогресивен, то поне „прогресистки“, т.е. носител е на движение във вярна обществена посока. В социален смисъл центризмът се опира на т.нар. „средни слоеве“, т.е. служащи, интелектуалци, свободни професии и т.н.

Съгласно споменатата традиция, дошла още от Великата Френска революция от 1789-1794 год., „лявото“ изразява в най-голяма степен активността, динамиката, промяната в името на масата, на мнозинствното от хората на труда. Поради тази причина то е ориентирано към най-онеправданите социални класи и групи в класово-антагонистичното общество, каквото е днес България – работниците, селяните бедняци, студентството и други.

Но така е според традицията, която макар и със световен авторитет, май че не работи у нас...

„Днес, традиционното противопоставяне дясно/ляво е оспорвано повече от когато и да било, поляризацията на политическата вселена е по-крайно от когато и да било; двата края на политическото пространство водят по-сурова от когато и да било борба; така че тази антагонистична двойка е по-актуална от когато и да било” (Норберто Боббио). През последните години в България обаче разделението дясно-ляво има коренно различно измерение. Трудно е да се открие противопоставяне между идеите или дейността на десните и левите партии. Ако техните имена не съдържаха понятията „дясно”, „ляво”, „социалистическо”, „демократическо’ и т.н., разположението им на политическата абсциса с полюси „дясно” и „ляво” щеше да бъде сложна задача. Много по-отчетливо е тяхното приближаване към центъра, размиването на границите им и уеднаквяването на същностните им ядра.

Увлечена от желанието си да изглежда по европейски, БСП започна да излъчва предимно десни послания. С това тя като че ли загърби традиционно мислещите социалисти и комунисти, което доведе до очертаване две крила (дясно и ляво) в БСП. Изводът, който се налага е, че БСП не е двойствена, а е многопланова и доста гъвкава по отношение на политическото си говорене. Съществува обаче сериозен проблем в изработването на имидж на тази партия. И той се крие в липсата на усещане за мяра при подкрепата на своите или атаката срещу “врага”. Преекспонирането на подкрепи, там където това не е нужно (гражданските и професионални комитети зад Първанов) или впрягането на цялата държавна машина (институции и медии) срещу опонентите (кампанията срещу Костов) са неумение за контрол над механизмите на властта под влияние на прекомерно силно желание за власт или неовладяна емоция - отсъствие на достатъчен професионализъм при изработването на поведенческа и имидж-мейкърска стратегия.

Големият проблем на десните партии не е просто запазване на присъствието им в политическото пространство,а по-скоро е комуникацията с потенциалните им избиратели и привърженици. Десният избирател страда от разочарование след “големите надежди” и от липсата на видима перспектива за връщане във властта. Политиканстването или политика за самата политика е като че ли отминал етап от поведението и мисленето на българина. Все повече заработват стари стереотипи, свързани с търсенето на пътища и средства за справяне с реалността, което не включва губене на време по на пръв поглед умозрителни и предварително загубени каузи. Прагматичността взема връх над ценностното говорене за ляво и дясно, комунизъм и антикомунизъм, което поставя сериозни въпроси пред политиката на представените в парламента основни десни партии - ДСБ и СДС. Убедителното съчетаване на ценностно говорене, типично за ДСБ и прагматичното търсене на по-бърз път към властта СДС е трудна задача, за което се иска професионално изработване на послания и политическо поведение. Задачата обаче не би била неразрешима ако и десните лидери не страдаха от описаното в по-горния отговор заболяване. Изграждането на система за изработване на политики и послания, както и предаването им чрез политическите говорители, което не се свежда просто до буквосъчетанието PR, е начина за разрешаване на проблема. Това не би изглеждало нереалистично ако се забелязваха сигнали за осъзнаване на подобна потребност.

Центърът е естественият стремеж на всяка система към балансираност. Юнг в края на живота си формулира идеята за “космическата” личност, която може да възприема света, да разрешава проблемите си, да общува, да мисли и да изразява емоциите си в съответствие с изискванията на конкретната ситуация и човека в нея, т.е.целта на развитието е в усвояването на цялата палитра от възможни поведения. Идеята е твърде идеална за да бъде реална, но тя показва естествения стремеж към център, към баланс. Но, за да се постигне, е необходимо предварително ясно осъзнаване на особеностите, т.е. на крайностите ни в предпочитанията, за да ги контролираме и за да правим осъзнат избор. Пренесен този пример от психологията в политиката показва, че центърът може да се реализира само, ако открояващо сме преминали през дясното и лявото, само когато и двете са били достатъчно добре развити като предпочитания и политическа традиция.

Това обаче не е случаят у нас. Дисбалансираността на политическия спектър – традиционна левица и относително нова, без традиции десница, не предполага реално съществуващ здрав център. Винаги, при достигане на традиционно силно ляво и дясно, центъра вероятно ще се разпада и ще се привлича от двата полюса в политиката.

Процесът ще продължи до момента, до който левите ще почнат да търсят решенията на десните без обаче да се наричат “център” и обратно, и това няма да звучи неприлично.

Бойко Борисов успява да съчетае две в едно, т.е. два образа, които са еднакво харесвани от българина (с уговорката, че не могат да се правят крайни обобщения). Първият образ е този на бореца, срещу когото са се изправили всички партии и институции, а вторият образ е на човек, който говори с езика на средно статистическия българин, който политиканства на чаша ракия, в съчетание даже с неизпълнените му обещания, защото те са част от представата за нас самите. Използвайки негативизма към всичко политическо, формацията ГЕРБ съчетава три важни за успех в дадения момент елемента – антиидеологична – програжданска; антиполитическо говорене – личностно (споделящо) говорене; и събиране на лидери от местната власт, т.е. хора, които се свързват със справяне с конкретните проблеми по места, а не с недолюбваната псевдонационална политика. Борисов и ГЕРБ имат интерес от овладяване на слабото за сега дясно, защото там има празно пространство и защото естествения процес на развитие изисква оформянето на силен, традиционен, десен избирател.

Настъпват ли радикални промени в левицата и десницата в България? Отговор на този въпрос предстои да получим през следващите 2-3 години. През това време ще са минали три вида избори -за евродепутати, за местна власт и за народни представители в българския парламент. Тези избори до голяма степен ще определят бъдещето на политическите субекти вляво и вдясно. Вече текат сериозни процеси на преструктуриране на партийно-политическата ни система.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼