Човекът е същество, което притежава разум и това е основната му разлика с животното. Разумът му от своя страна е
регулатор на две от съставките, които присъстват в неговата същност. Това са проявленията му веднъж като вълк, друг път като овца. На нивото на разума му те се ограничават в някакви
рамки, специфични за всеки отделен човек и са също така балансирани в степен, характерна за всеки човек.
Следователно човекът притежава и от двете съставки. Може едната да е в повече, другата да е по – малко или пък да
са приблизително еднакви.
Вълчето съдържание, в себе си концентрира това, което определяме като недобро, нехуманно, егоистично, непризнаващо другия. Или желанието да
се навреди на другия. А може да се прояви и като апатия срещу затруднението на другия, нежеланието да му се помогне. Визирайки дълбочината на темата за това, което определяме като
недобро и това, което определяме като добро, смятам, че вълчето съдържание в човека може да има и количество положително в себе си.
Човекът като
„овца” е миролюбивият и покорен. Този, който се води от другите. Но за да оцелее му е необходимо да отглежда в себе си по малко от вълчето в себе си. Ерих Фром казва, че историята на
човека е написана с кръв и хиляди хора са убити заради водачи като Сталин и Хитлер. Те са вълци – водачи на многото овце, които им се подчиняват и убиват за тях. Защото те сами, разбира
се, не биха могли да причинят насилието, което са причинили в тези му мащаби. „Овцата” застава зад вълка, когато за нея той извършва това, което е правилно за нея. И тя би го
подкрепила, убедена в правилността на това, което се случва.
Вълкът – водач може да бъде позитивен, с добра енергия. Например в едно семейство, много често по – слабата страна
се подчинява на по – силната, но когато това е в името на по – доброто. Т.е вълкът е носител на воля за успех, прогрес. Това е добро.
Човекът, който се характеризира с любов към живота и живите същества и се отвръщава от насилието, също притежава в
себе си количество зло. Но то е зло, което може да бъде проявено едва след като е провокирано и то се изразява не в стремеж да навреди, а по – скоро да съхрани себе си. При него доброто
е в повече от злото.
За да бъде повече злото съществува определена причина за това. Или причини, или обстоятелства, които са го породили. Злото съществува в
човека и той е предразположен към него. Един повече, друг по – малко. За да се прояви, то бива провокирано. Когато човекът е в по – голямата част от себе си вълк отколкото овца, при него
вълчата енергия се проявява в по-висока степен като рушаща, а не като вид самозащита. Тогава той може да навреди в най – добрия случай или да нарани или убие – в най лошия.
Не се
съгласявам с мислителите на Ренесанса, които смятат, че трябва да бъдат променени обстоятелствата, които пораждат зло за да се прояви естествената доброта на човека. Лошитията винаги
съпътства човека в неговия живот и го прави по – силен. Ако той е само добър не би могъл да й се противопоставя и да оцелява. Съгласявам се обаче с това, че човекат трябва да бъде
оставен насаме със своите стремления – доброто и злото – като решението е само негово. Т.е смятам, че всеки може да определи за себе си към кое иска повече да се стреми.
