Политическа култура и християнска същност

Иван Аргиров, трети курс, политология

Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат

при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

Ще ги познаете по плодовете им.

(Матея 7,8)

В началото на прехода мнозинството от българските граждани бяха сигурни, че само за няколко години обстановката в страната след 1989 г. ще се подобри и ще настъпи очакваното благоденствие. Вече 17 години промени и съпътстващите ни социални и икономически проблеми не донесоха нужното удовлетворение на хората. Получи се разрив в диалога между политици и избиратели. Липсата на доверие за това, как гражданинът да контролира управлението и да участва в процеса на вземане на решения, се засилва. В резултат на всичко това електоратът се отдръпна от правото си да гласува.

Кризата на политическото в България се задълбочава след всеки следващ избор. По-голямата част от хората се чувстват изолирани от актуалния дневен ред на обществото. След краха на близо половин век комунизъм българският народ не успя да разбере, че е носител на най-святото и ценно нещо, дарено му от Бог – свободната воля. А следователно отказът от свободната воля и желанието за подчинение е своеобразно отрицание на Бога. Ако човек не е свободен духом, той става роб на своите слабости и пороци и тогава заради произвола на другите се лишава от собствените си права. Повечето от българите не търсят себе си и място си сред останалите, а търсят някакъв спасител или мeсия. Такъв месия беше Симеон Сакскобурготски, такъв месия видяха във Волен Сидеров, такъв месия е за тях Бойко Борисов. Българите забравят, че единствено Господ–Бог е единственият Спасител, който е способен да наказва или помилва чадата си.

Нашият народ, стаил дълбоко своя еретизъм, търси политическата си същност чрез чувствата и желанията си. За нас политическият разум е някъде там, но ние не желаем да го стигнем. Този разум не ни трябва, защото той е носител на отговорности. А да си отговорен е трудна задача. Затова българинът избира по-лесния и по-бърз път, който път впоследствие обаче се оказва нереалистичен, а дори и утопичен.

Не смятам обаче, че изключително неблагоприятното положение, в което се намираме, е следствие само от действията на българските граждани. Политическата класа като олицетворение на властта носи своята отговорност за състоянието на държавата. По-голямата част от тази класа е доста тесногръда и себична. Тя не съзнава, че трябва да отговаря за действията или бездействията си не само пред управлявания от нея народ, но и пред Бог. Пред Бог, защото “Създателят е този, който пожела да увенчае човека с власт и го издигна по положение по-високо от Ангелското”(Псалм 8).

Трайната връзка, която е установена между политическото управление и християнството, не се съзнава от по-голямата част от политиците ни, защото са рожби на секуларизираната държава. Комунистическото безбожие лишава човека от всякакво достойнство и обезличава неговата духовна същност. Атеистичният нихилизъм не разбира тайната на Голгота и смисъла на страданията. В резултат на това управляващата класа не вижда за необходимо и перспективно решаването на проблемите от чисто хуманен аспект. А такива са проблемите, свързани със здравеопазването, образованието, грижата за старите хора, инвалидите и крайно нуждаещите се. Човешката личност се обезценява. Същевременно оттук се подменя и смисълът на живота и се поражда неопределимо раздвоение в съзнанието, което може да причини много страдания. А за християнството човешкото достойнство е най-висша ценност, която обединява творческите способности на личността.

Реформите, които се провеждат, се извършват повърхностно и некомпетентно. Така се създава чувството, че новите закони и правилници, които се приемат, са с цел единствено да се достави удоволствие на ЕС и НАТО. Само се копира, а не се европеизира. Политиците не възприемат новите ценности в съзвучие с традициите на българското общество. По този начин тези нови ценности не стават част от нашата идентичност. А за християнството именно традицията на всяка една общност представлява нейната колективна памет, която носи в себе си живото съдържание на миналия, вече въплатен духовен опит, а заедно с това поуки и решения за настоящето и указания за бъдещето.

След 2001 г. с идването на Симеон Сакскобурготски на власт започна процеса на „разложение” на установените морални ценности и възцаряването на салонната култура. Само по себе си този модел представлява разпад на държавността и на обществените устои. Всичко това намира проявление в увеличаване броя на детската престъпност и „загниването” на училищната институция. Държавата вместо в съзидател на доброто и правилно обществено развитие, се е превърнала в крепител на корупцията, лъжата и измамата. Наред с това основните християнски норми, които намират политическа проекция в принципите на демокрацията се „подкопават”. А такива са принципите като: отговорната свобода, органическата солидарност и справедливостта, разбирана като отдаване на всекиго дължимото.

Такава в общи линии е доминантата на политическата ситуация в България.

2/28/2007

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼