Митко Недев - политология трети курс (2007-2008), Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "
Вили Бранд
1913-1992
Вили Бранд е роден на 18.12.1913 като Херберт Карл Фрам в Любек. По това време неговата майка, продавачка в магазин, е на 19 години. Още шестнадесетгодишен той става член на движението Работническа младеж (SAJ). Малко по-късно постъпва и в Немската социалдемократическа партия (SPD), но през 1931 се насочва към Социалистическата работническа партия, която се отделя от SPD и става председател на младежката организация в Любек. След завършване на средното си образование Вили Бранд започва работа като стажант в търговска фирма.
Като реакция на идването на власт на националсоциалистите SAP става нелегална. Фрам приема псевдонима Вили Бранд и успява през април 1933 г. да избяга от Травенмюнде първо в Дания, а след това и в Норвегия. В Осло той работи като журналист и продължава да е политически ангажиран. През 1936 г. Бранд се укрива в продължение на няколко месеца при една от военните групи на SAP в Берлин. Година по-късно по време на Испанската гражданска война той е изпратен като кореспондент на един от вестниците на SAP (SAP-Auslandszeitung ) в Барселона и в резултат на това през 1938 г. му е отнето и немското гражданство. Две години по-късно, след окупацията на Норвегия и Дания Вили Бранд е пленен от немската армия, но не е разпознат като германец и успява да избяга в Швеция, а през 1940 г. получава и норвежко гражданство от норвежкото правителство в изгнание в Лондон.
В Стокхолм Бранд се занимава отново с журналистическа дейност, основава през 1942 г. шведо-норвежко пресбюро и отново постъпва в изгнанническата организация на SPD. След края на войната (1945) той първоначално се завръща в Осло, но още през октомври отпътува за Германия, откъдето отразява Нюрнбергския процес за норвежките вестници. През 1946 г. Вили Бранд заминава за Берлин (с норвежки дипломатически паспорт) и започва да работи като пресаташе на Норвежката военна мисия. Година по-късно се отказва от норвежкото си гражданство и приема отново немското под името Вили Бранд. През януари 1948 г. поема ръководството на бюрото за връзки с обществеността към партийния съвет на SPD, а през 1949 г. е избран за депутат в Бундестага както и за окръжен председател в Берлин-Вилмерсдорф. Година по-късно Вили Бранд става член на Берлинския сенат, а на 11.01.1955 г. е избран единодушно за негов председател.
След смъртта на Зухр, на 03.10.1957 г., Бранд е избран за кмет на Берлин и изпълнява тази длъжност от 1958 г. до 1963 г. като освен това е и председател на берлинската SPD. По време на неговото управление се случват редица много важни събития като ултиматума на Хрушчов (1958), построяването на Берлинската стена (1961) и Кубинската криза (1962). Той се противопоставя решително на съветските експанзионистки стремежи, но същевременно избягва конфронтацията чрез тъй наречената “политика на малките крачки”, чийто първи резултат е споразумението за преминаване с пропуски на гражданите на Берлин от двете страни на “стената”. Първоначално Вили Бранд продължава да управлява съвместно с христяндемократите (CDU), но през 1963 г. образува нова коалиция с Либералната партия (FDP). В периода 1957-63 г. той е и председател на Събранието на общините. От 1958 г. Бранд е член на Управителния съвет на SPD, от 1962 г. заместник-председател и по-късно през същата година е избран за председател на партията, длъжност, която заема до 1987 г. През 1961 г. и 1965 г. той е издигнат за кандидат за канцлер , но и двата опита завършват с неуспех.
В края на 1966 г., в резултат на спор за бъдещия бюджет, управляващата коалиция между CDU и FDP се разпада, министрите от Либералната партия напускат кабинета и християндемократът Курт Георг Киезингер съставя тъй наречената “Голяма коалиция” между SPD и CDU. Вили Бранд напуска Берлин и заема длъжността вицеканцлер и министър на външните работи в новото правителство. На следващите избори (1969) победител са социалдемократите и те образуват нова коалиция с либералите, начело на която застава Бранд, който е избран и за канцлер на ФРГ. Това е и възможността за бившия берлински кмет да продължи да осъществява своята “източна политика”, която е започнал по време на управлението си в Берлин, чийто основен принцип гласи :”промяна чрез сближаване”.
През декември 1970 г Бранд е обявен за почетен гражданин на Берлин и три месеца след подписването на Договора за Берлин между четирите окупационни сили - СССР, САЩ, Франция и Великобритания (септември 1971г .), получава в Осло Нобеловата награда за мир за неговата “политика на сближаване и охлаждане”.
В началото на май 1974 г. Вили Бранд подава оставка, след като един от неговите най-близки политически съветници е арестуван за шпионаж в полза на ГДР. През ноември 1976 г. бившият канцлер е избран за председател на Социалистическия интернационал в Женева, а през декември същата година поема председателството на формираната от Световната банка Комисия Север-Юг. В последвалите години Вили Бранд се посвещава на решаването на проблемите в бедните и развиващите се страни, като негови основни цели са постигането на световен мир и социално равенство, както и спазването на човешките права. През 1987 г. той е избран и за почетен председател на своята партия.
Падането на Берлинската стена и Обединението на Германия за бившия бундесканцлер са едно късно потвърждение на неговата политика. Вили Бранд почива на 08.10.1992 г .в град Ункел от рак на дебелото черво.
|
|
Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼
Copyright ©1997-2008 OMDA Ltd. All rights reserved. |
