Адолф Хитлер с
истинска фамилия Шикългрубер е роден в Браунау, Австрия, на 20
април 1889 год. Самоубива се на 30 април 1945 год., в Берлин,
в подземен бункер, след като руските, американските и английски
войски са окупирали цяла Германия.
Хитлер е лидер на
Националсоциалистическата партия на Германия, наследник на Германската
работническа партия.
Роден е в
семейството на чиновник. Още по време на Първата световна
война той е привърженик на идеите на националистически и
антисемитски теории, освен това подкрепя източни окултни
науки, като проповядва наличието на древна арийска нация и
приемствеността и от германците. През 1913 г., в Мюнхен служи
като ефрейтор в немската армия. В 1919 г. е един от
организаторите, а от 1920 г. е водач на
Националсоциалистическата работническа партия на Германия.
Провъзгласен е за фюрер (т. е. водач; лидер) заради
популистките и много близки сред населението идеи за
реваншизъм след поражението на Германия в Първата
световна война и подписания Версайски договор от 1919 г.,
който налага забрана върху въоръжаването и промишлеността й.
Хитлер иска и получава подкрепата на водещи тогава в икономиката фирми, като обещава възход и пазари и засилване и
господство на германските капитали.
През 1923
г. с подкрепата на част от военните и ген. Лудендорф прави
опит за държавен преврат в град Мюнхен, започнал със събрание
в местна бирария. Метежът е потушен и Хитлер попада в затвора,
където пише прочутата си книга “Моята борба”.
На 30 януари 1933 г.
президентът на Германия Хинденбург, под натиск на военните и
набиращия сили немски капитал, назначава напълно легално Хитлер
за райхсканцлер. След смъртта на Хинденбург, през 1934 г.,
Хитлер обединява премиерския и президентски постове, обявява
се за райхсфюрер и налага тотална диктатура в законодателната
и изпълнителна власт на Германия.
Цел на фюрера и на
Националсоциалистическата партия на Германия е възраждане на
немската нация и държава. Прочистването й от евреи и други
"непълноценни раси", "жизнено пространство" за чистите арийци
и постигане на световно господство, икономика под държавен
контрол, милитаризъм и реваншизъм. Нацизмът отхвърля
демокрацията, парламентаризма, партийния плурализъм, комунизма
и марксизма. Защитава шовинизма и антихуманизма, издига култ
към водача, претендира за тотален контрол над нацията.
Пропагандната политика на фашизма е подчинена на идеологията
за величието и непобедимостта на германците, като главна
заслуга за това имат идеите на Хитлер за наследството
от арийците и предопределеността му като техен изпълнител и
водач. Съпартийците на Хитлер създават младежки съюз (“Хитлер
югенд”), СС отряди, прогонват в концентрационни лагери евреи,
цигани и различни от германците народности,
където експериментират върху тях и ги избиват. Чрез т. н.
Ауто-дафе-та се изгаря културното наследство на Германия,
което се различава от идеологията на фашизма.
Министърът на пропагандата Гьобелс изказва “крилата фраза”:
“Една лъжа, повторена сто пъти, става истина”. Еуфорията от
пропагандирането идеите на Хитлер,
спомага за успехите на Германия в завладяването на територии,
с цел просперитет на германския народ.
През 1936
– 1939 г. Германия участва в гражданската война в Испания и
помага на друг фашистки диктатор Франко. През 1938 г.
присъединява насилствено Австрия (т. н.
Аншлус), което е началото на нацистката експанзия в Централна
Европа. Под претекст, че защитава т. н. Судетски немци, през
1938-39 г. окупира Чехословакия. През септември 1939 г. напада
и окупира Полша, въпреки защитата й от
Великобритания. Това е и началото на Втората световна война.
През 1940 г. подчинява Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и
Франция. През 1941 г. на 22 юни напада СССР, въпреки подписан
договор за ненападение.
Хитлер винаги се е стремял да завладее територии на Изток от
Германия, от където според вярванията му, произлиза чистата,
арийска германска нация. Адолф Хитлер е идеолог на
нацизма. Диктатор, който изисква цялостно подчиняване на
обществения и икономически живот на държавата на интересите на
войната, чрез агресия и антихуманност. Той е главният
вдъхновител за избухва
нето на Втората
световна война и носи най-голямата отговорност за масовото
изтребление на милиони мирни хора, военнопленници, за
чудовищни престъпления в окупираните страни
и особено във временно завзетите територии на бившия Съветски
съюз. Хитлер е главният виновник за поражението на Германия,
за забавянето на икономическото и развитие след това, за
разделянето и на ФРГ и ГДР, за разделянето и на германския
народ.
