Десните партии след местните избори

За мен наскоро проведените местни избори в България поставиха три основни проблема, разбира се, те не са единствените проблеми, но може би за мен бяха най-крещящи.

Първият, и може би най-страшен, е купуването на гласове, което вече се превръща в практика, и липсата на инициатива за решаването му.

Вторият проблем, което е тясно свързан с първия, е мутризирането на изборите и заявените претенции от бизнеса, който изигра също решаваща роля в конкретните избори.

Последният проблем е малко по-различен и за мен той е свързан с това, че вотът не беше в никакъв случай мажоритарен, с много малко изключения /Мартин Заимов в София/.

Хората не познават тези, които избраха, и не защото кадидатите не се опитваха по всякакъв начин да им се набият на очи, ами просто липсваше какъвто и да е интерес за влагане на мисъл в акта на избор от страна на избирателя. Следователно най-много от тази апатия спечели и политическата сила, която беше заложила на т.нар. тиха кампания или по-точно такава липсваше. Това е добре познат похват в областта на политическия PR, когато си на върха на вълната на общественото одобрение, да не си насилваш късмета, както се казва, и да останеш по-тих от тревата.

Тази практика проработи за г-н Първанов по време на изборната камания за втория му президентски мандат и бе възприета от ГЕРБ като най-подходяща за местните избори.

Що се отнася до същината на моята тема, а именно десните партии след местните избори, то по този въпрос се изляха много коментари, стойностни и не дотам, в последно време.

Прави впечатление, че по въпроса се изказва абсолютно всеки, който се добере до публична сцена, с голямо удоволствие се забиват все повече пирони в ковчега на автентичното дясно. Определям го като автентично, за да не бъде сбъркано с псевдо дясното, което с много мъки се опитва да получи легитимация тези дни, това няма как да се случи, защото отдалеч прозират недостатъците на евтиния фалшификат.

Т. нар. криза, в която, казват, се намира дясното, за мен е просто част от закономерния ход на историята, един труден, но животоспасяващ момент, през който трябва да се премине, за да се еволюира. Естественият подбор, който протича в момента при десните партии, ще помогне за изчезването от политическата сцена на слабите и безпринципни образувания и ще останат само тези, които са носители на десните ценности, разбира се, с новите идеи и новите лица, които те трябва да заявят.

На много места в страната, коалицията на местно ниво между десните партии не успя да се осъществи, причина за това бяха личните борби за власт и нежеланието да се направи компромис с личните интереси дори в името на повече спечелени гласове.

Там, където коалицията успя, резултатите бяха по-добри, но тук като пример в никакъв случай не бива да се дава София.

Там добрият резултат на Мартин Заимов приписвам единствено на неговата достойна и изключително харизматична личност, така че не би могло да се каже дали партийната обвързаност по-скоро не му попречи, отколкото да му помогне.

Очевидно е, че повечето малки и хамелеонски десни партии, като Новото време, Гергьовден и др. няма да получат място в следващия парламент, това може би ще изиграе добра услуга на останалите в дясното пространство и те ще успеят да стигнат по-лесно до някакъв вид обновление и сътрудничество помежду си.