Българските домове

България е разположена на важния кръстопът между Европа и Азия, а днешните български земи са заселени от дълбока древност. Всички народи, живели по тези земи - траки, българи, славяни - оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница. Това е предпоставка голяма част от тези култури да присъстват и днес в нашите домове. Българският дом, разбира се, е специфичен, но по много показатели прилича и на традиционния европейски дом. Първият български дом, който ще разгледам по–детайлно, е разположен в централната част на град Пловдив. Намира се между две от тепетата - Бунарджик и Джендем тепе. Домът обхваща 100m², а изложението е север-юг. Разпредлението на стаите е традиционно - кухня, гостна и две спални помещения. Също така къщата разполага с тавански етаж, избено помещение и приличен двор. Какво представлява кухнята? Тя е неголяма по площ. В нея има всичко необходимо за една домакиня, за да се чувства комфортно и да бъде улеснена в ежедневните си задължения. В дясно от вратата е разположена кухненската мивка с редица шкафове и аксесоари. Към това се включват и съдомиялна машина и хладилник, както и готварска печка. В средата на стаята има правоъгълна маса за хранене с шест стола. Кухненските прибори са разнообразни и в това число влизат сребърен комплект прибори за хранене, както и няколко комплекта сервизи за хранене от дуралекс или порцелан. Специфични за българската кухня са гювечетата, които биха могли да бъдат видени в почти всеки български дом. Те представляват малки купички с капачета, в които може да бъде приготвено ястие за един човек. Подобно на тези малки купички трябва да отбележим и присъствието на един голям пръстен гювеч, който също е популярен и често срещан в българския дом. В него се приготвят по-големи количества храна, като ястието в него винаги се готви бавно, но винаги е с неповторим вкус, който не може да бъде постигнат с използването на обикновена тенджера. Интересно за бългаската кухня е хаванчето. То присъства в този дом и представлява дървен съд, може да се изработи и от метал. В него се счукват подправки. Освен хаванчето можем да видим и джезве, в което се приготвя т.нар. турско кафе. В първото чекмедже под кухненския плот можем да намерим традиционни български покривки за хранене, изтъкани от фина прежда, като преобладаващите цветове са червеното и бялото. В шкафа над кухненската мивка има специален рафт с традиционни за българската гастрономия подправки. Там можем да срещнем чубрица, джоджен, редица билки като жълт, червен кантарион, мащерка, листа от мента и горски ягоди или шипки. В непосредствена близост до кухнята е разположена гостната. Обзавеждането е така подбран , за да се настаните с удоволствие и да почетете интересна книга, да погледате интересен филм или да послушате приятна музика. В единия край на стаята има удобен диван с ниска маса, срещу които е разположена малка секция, на която е поместен телевизор. Интериорът е в бежова гама, което прави обстановката успокояваща и релаксираща, а по средата на стаята е постлан килим с традиционни за българския фолклор мотиви. Осветлението е разнообразно, като това го прави подходящо за всякъкъв случай и вкус. От гостната има непосредствен изход към тераса, на която е разположена пейка с подходяща маса за сутрешна лятна закуска и следобеден чай или кафе. От интериора на гостната се пренасяме в едната спалня. Помещението е разположено от южната страна на къщата, което го прави много светло и слънчево. Обзавеждането е характерно за средата на XX век. Спалнята е голяма, а към нея в комплект има красив и удобен гардероб, както и две нощни шкафчета и тоалетка за дамите. Мебелите са дъбови. Това ги прави не само красиви, но и много здрави, което е всъщност причината те да са запазени в първоначалния си вид и до днес. Другата спалня е малко по-малка като квадратура. Там изложението отново е южно, а обзавеждането се състои от единично легло, малък гардероб, библиотека, бюро и малък диван, където човек може да почете или да релаксира. Това е жилищният етаж на къщата. Освен него обаче над този етаж е разположено таванско помещение, което е много широко и просторно.То е подходящо предимно за да поместим багаж. Освен таванското помещение на приземния етаж на къщата се намира избено помещение. Там са поместени всички необходими инструменти, за да поддържаме красива малката градина в средата на двора, като гребло, лопати, мотика, лейка за поливане. Дворът е малък, а в градината растат красиви лалета, които през пролетта придават свежест и красота.

Вторият български дом, който ще разгледам, отново е къща. Разположен е върху Сахат тепе, Стария Пловдив. Фасадата на къщата е в синхрон със стилистиката на Стария град. Специфичната архитектура е впечатлителна, както и цветовото оформление с редица орнаменти. Жилищният етаж е разположен на около 90 м². Разположението на стаите е север-юг, като съответно на юг са разположени спалня и гостна, а на север кухня. Кухнята е малка. В нея е поместен кът за готвене и кът за хранене с елипсовидна маса и удобен червен диван. Обзавеждането, в което влизат съответно кухненските шкафове и кът за хранене, са изработени от естествено дърво. Това придава топлина и уют, което е характерно за традиционния български дом. Цветът на стените е бледооранжев, т.нар прасковен, като впечатление правят красивите ръчно нарисувани орнаменти с по-тъмен цвят. Тъй като къщата е скоро реставрирана, в нея се примесват два стила в интериора - както античност, така и съвременност. Гостната е просторна и много слънчева. Южната стена е само от прозорци,така направени, че да са типично в стила на античните къщи, т. е. малки крила с малки стъкла, но многобройни и разбира се, от натурално тъмно дърво. Подът също е дървен, вписващ се напълно в интериора. Стените са бледожълти и отново с традиционните орнаменти от по-тъмна боя. Прави впечатление таванът, който също е дървен, но е дърворезба. В единия ъгъл е разположен диван, който е покрит с български тъкан китеник. Това го прави много примамлив особено през зимата, когато е студено, а вълната придава топлина. В другия край на стаята има пиано. То напълно се вписва в интериора и придава специфична античност. Над него от тавана виси фенер , който придава мека и успокояваща светлина. Близо до пианото е поместена малка масичка, отново дървена, върху която можем да видим меден сервиз за кафе. И няколко трикраки столчета, отново характерни за българския античен интериор. Непосредствено от гостната се влиза в спалнята. От едната страна отново можем да видим витражна стена, а срещу нея вграден в стената дрешник. Спалнята, изработена от натурално орехово дърво, а в синхрон до нея е поместена и малка библиотека. Цветът на стаята е бледозелен отново със специфични орнаменти, а дървеният под е постлан с жакардов килим в зелена гама. Впечатление в цялостния интериор правят античните сандъци, които можем да видим във всяка стая. Те са различни по големина и уникални по външен вид, защото всеки от тях е обрисуван ръчно по различен начин с различни цветове. В коридора непосредствено до входната врата е поместен шкаф, над който е поставено огледало в рамка, която е уникална дърворезба. Разбира се, както всяка къща тази също има двор, в средата на който расте голяма череша и през пролетта е отрупана с бели цветове. Под жилищния етаж с изход към калдъръмената улица е разположен антиквариат, където могат да бъдат видени всички традиционни за българската култура вещи. Там е събрана българската духовност и традиция. Като започнем от българските плетени от вълна чорапи и терлици, преминем през национални носии и стигнем до килими и черги с традиционни български цветове и мотиви. Освен това творчеството си там са оставили и редица български, предимно пловдивски художници, като картините им съчетават старинната духовност и специфична красота. Разбира се, всичко се продава и всеки може да намери интересни неща за особата си.

И така се пренасяме към третия български дом. Той отново е къща и е разположен в покрайнините на Пловдив. Къщата е двуетажна и е ситуирана в предната част на обширен двор. Квадратурата е 120 м² разгърната площ. На първия етаж се намира кухнята, както и гостна. Кухнята е малка с изглед към двора, който целогодишно представлява своеобразна картина за окото. В дясно от вратата са разположени кухненският плот с мивка и хладилник в съседство. От ляво на вратата пък е поместена готварска печка и кухненски шкафове. В центъра на стаята има кръгла маса за хранене с 4 стола в тъмно дърво, което се синхронизира и с цвета на шкафовете. Правят впечатление отново пръстеният гювеч и гювечетата, които присъстваха и в първия дом. Освен това и подправките и красиви керамични чинии, обрисувани с фолклорни мотови. Другото помещение е гостната. Това е просторна стая с изглед към пътя. Намира се в непосредствена близост до кухнята. Мебелите са ниски и са разположени в единия край на стаята. От другата страна едната стена е библиотека, а също там има и голям телевизор, който примамва да се настаним удобно и да изгледаме любимия ни филм. От гостната, в дъното на стаята, е обособен специален кът с още една по-малка библиотека и пиано. Осветлението там е по-слабо, а над пианото е поставена голяма картина, на която е изобразена голяма бяла птица. Тя напълно се вписва в атмосферата на приятната музика, която един добър пианист може да сътвори в пръстите си. Подът е направен от врачански камък, който напълно се вписва в цветовото оформление на стаята. Също така има и малък персийски килим, ситуиран в средата на помещението. На втория етаж са разположени три спални помещения, както и малка баня. В първата спалня мебелите са от тъмно дърво като съответно обзавеждането се състои от спалня, гардероб и тоалетка. До гардероба е разположена и малка библиотека. От стаята се излиза на тераса, която е просторна и слънчева, защото изложението е южно. Другата спалня е по-малка от първата. В нея е поместено единично легло, гардероб и маса за компютър с необходимото компютърно обзавеждане. Разбира се, има и малка библиотека, която е предимно с компютърна литература. Третата спалня е средна по квадратура. В нея отново има традиционно спално обзавеждане, но тя се използва по принцип за гости на семейството. Къщата разполага и с просторен двор. Там са оформени градини с цветя, а също така има и редица овощни дървета като кайсия, круша,череша и праскова. През пролетта е много красиво, когато всичко е в цветове, а през лятото се превръща в изкушение за почитателите на плодове.

Четвъртият дом, в който ще надникнем, е български, но се намира в Германия. Това ясно показва способността на българина да съхрани българското не само в душата си, но и в дома си дори на разстояние от родната България. Домът принадлежи на семейство, в което се преплитат и българското, и немското, но наддлелява българската традиция и духовност. Домът е разположен в северозападната част на града Франкфурт/Майн. Апартаментът е около 120м² и е на такова място, че е зобиколен от зеленина и спокойствие. Жилището разполага с малка кухня. От дясната страна на кухненската врата се намира кухненският плот, както и хладилник и готварска печка. Плотът завива под ъгъл и минава под прозорец, който прави кухнята светла. Срещу кухненския плот е разположена малка масичка за бърза закуска или кафе, а по-голямата е в трапезарията, за нея ще поговорим малко по-късно. Над плота, както и под него се намират кухненските шкафове. В тях можем да открием типичните за българската традиция керамични чинии, които са ръчно изрисувани, говечета, пръстен говеч. Впечатление правят дървените лъжици за готвене, дръжките на които са обрисувани с пирограф. На полица в ляво от плота можем да видим характерната за българската кухня солница, в която има сол, пипер и чубрица, разбира се, специлано взета от България. Непосредствено до нея място е намерил е българското хаванче. В него лесно и удобно се счукват различни подправки или ядки например. И така, след като разгледахме кухненското помещение, е време да се отправим към гостната и трапезарията. Те са в едно помещение, но са обособени като два отделни къта. В дясната половина на стаята е поместена маса за хранене с шест стола и покрити с българско плетено на една кука каре. Масата и столовете са изработени от дъб. От другата страна на помещението е поместена холова гарнитура с ниска масичка и малка секция на едната стена. Те общо обособяват другия кът в помещението. Холовата гарнитура е в бежов цвят, а масата е мраморна. Подът е постлан с тъмнозелен килим, който подходящо се вписва в интериора. Впечатление правят многобройните гоблени, окачени по стените на стаите, а в гостната е истинско изобилие. Те са избродирани от домакинята и сред тях можем да видим и творби като „Тайната вечеря”, изгледи от Стария град в Пловдив, храм паметника „Александър Невски” и още стотици. От гостната има излаз към тераса, която е отрупана с цветя. Разбира се апартаментът разполага и със спални помещения. Те са две. И двете спални са еднакви по квадратура и са почти еднакво обзаведени, като едната се използва в повечето случаи за гости на семейството. Както всички спални обзавеждането се състои от спалня, гардероб, две нощни шкафчета и тоалетка. В едната спалня мебелите са от тъмно дърво, а в другата от светло. В апартамента има още една стая, която всъщност е кабинет. В нея обзавеждането е съобразено с целите й. Едната стена е библиотека от горе до долу. Това прави част от книгите недостъпни за човешки ръст, затова има и специална стълбa, с която можем да си помогнем, когато е необходимо. Разбира се в единия край на стаята има и бюро. То е голямо и към него има и голям стол, в който да се чувстваме комфортно дори когато работим. Срещу библиотеката има още един шкаф, който съхранява спомените на смейството от техните пътувания. В него са поместени редица албуми със семейни снимки, а непосредствено до тях и стотици грамофонни плочи с всякаква музика, разбира се и българска също. Този дом често става място, където се срещат роднини и близки на семейството особено тези, които често пътуват.

Последният дом, който ще намери място в комплексното описание, отново е къща. Намира се в Стрелча на тиха уличка. Фасадата на къщата е в типичен за античната българска архитектура стил. Първият етаж е по-малък по квадратура от втория, защото на втория са изнесени еркери, а това предполага разширяване на пространството. Къщата разполага с красива градина, неголяма но затова пък много цветна и свежа. На първия етаж са разположени кухнята и гостната, които са на различни нива. Кухнята е на нивото на двора и има витраж (стена от прозорци и врата), през който се излиза на двора. Помещението е малко и разполага с необходимите за домакинята прибори и уреди, които включват мивка, печка, хладилник, кухненски шкафове под и над мивката, малък бюфет с витрина, в която е подреден красиво сервиз за кафе. Масата е също малка и правоъгълна с четири стола. Мебелите са от тъмно дърво, а масата е покрита с червена бродирана покривка, а в средата е поставена фруктиера, изработена ръчно от дърво. Изгледът от кухнята е много приятен, защото през витража се открива гледката на зелена през лятото градина и бял през зимата пейзаж. Гостната е на няколко стъпала по-високо от кухнята. От нея се открива гледка към пътя. Прозорците са в пеобразна форма, а под тях е поместен дървен миндер, покрит с красиви бели покривки. В средата на стаята е разположена голяма маса за гости, а срещу нея от другата страна на стаята се издига дървена стълба за втория етаж. Преди да се качим нагоре, не бива да пропускаме и множеството картини и снимки, които са окачени по стени на гостната. На тях можем да видим портети от семейството, което обитава къщата, а за това кой е собственика ще разберем малко по-късно. И така пренасяйки се на втория етаж, там можем да видим две спални помещения, които също са на различни нива, въобще архитектурата е много специфична. Тази , която е по-ниско, е малко по-голяма. В нея има две легла, а на прозореца са окачени и кокетно подредени завеси. Другата спалня е на няколко стъпала по-високо. Тя е по-малка от първата, а обзавеждането е идентично. Къщата е забележителност за Стрелча, защото от там започва житейският си път Георги Найденов, бюстът на когото и до днес стои до портата на дома. Истинската му дейност започва едно десетилетие след средата на века, когато е замислен знаменитият ТЕКСИМ. Цяла България усещаше във всекидневието си нещо ново, свеж полъх в икономиката и търговията, плодовете от него бяха осезаеми за всички. Рискът не е бил малък - да излезеш вън от рамките на централизираната икономика, да получиш пълна свобода на действие, да разгръщаш инициативи, които умножават общественото богатство.

Това са пет български домове, всеки от които е сам по себе си уникален, но същевременно се усеща спецификата на традицията, запазена през вековете до днешни дни.