В моето есе ще разкажа за живота на Елена Тодоринова, която ми се пада баба. Въпросната жена е пенсионерка на 67, живее
в Пазарджик.
Жената все още работи в една фирма в
града. Нейното ежедневие е изключително просто.
Всяка сутрин тя става в 6 часа сутринта, като първата и работа
е да влезе в банята, след това вари кафе и кани на гости
нейната съседка Атанаска, това е моментът в който тя
осъществява социален контакт и обсъжда клюките от махалата.
След това си взима чантата, изминава пътя до нейното
работно място цеха на фирмата, който се
намира на 20 минути от нейния апартамент. Работното и време е
от 8 до 17 часа, работи като шивачка.
В два часа имат обедна почивка, в която
обядват и обсъждат работата. След като свърши работа тя се
прибира в апартамента си и гледа от 18:30 “Сделка или Не”.
Около 20 часа вече е заспала.
Ежедневието на моята баба е изклюително просто, но аз искам да
кажа че искрено и се възхищавам, защото на 67 години тя
отказва упорито да спре да работи, тъй като “не може така”.
Със собствени сили успя да си купи нова пералня, нов
бойлер, наскоро си сложи и климатик. Много млади хора в
България не могат дори и това.
Браво бабо!!!
|