След учителската стачка

/есе/

Учителската стачка приключи. Приключи, както всички останали социални конфликти, сякаш изведнъж?! С привкус на неудовлетвореност за нещо недобре свършено, с неясни последствия за всички учители и за обществото. Български синдром.

Сполучлива ли беше стачката, или не? Спечелиха ли учителите от нея, или всички загубиха? Отговорите на тези въпроси се коренят в цялата стратегия на учителската стачка, от началото до края. Исканията им загърбваха радикалните промени в образователната система, бяха по скоро за пари, нямаше последователност в действията им, не бяха единни, нарушиха мярата във времето и стачните действия. С някои свои прояви разочароваха дори свои явни поддръжници. Времето за стачката беше добре избрано, в началото на учебната година и преди избори, но като че ли точно това им изигра лоша шега. Първолаците току-що бяха прекрачили прага на родното училище и трябваше да прекъснат, а абитуриентите за пръв път ще държат матури. Пък и страхът от блокиране на изборите? Въпреки всички тези слабости, недомислици, българските учители показаха, че могат да отстояват исканията си, че са готови да понасят лишения, че чашата на търпението е преляла.

Какво не достига – опит! А защо не и по–качествени синдикални лидери. Дали и този път те не излъгаха очакванията на учителите? Финализираха преговорите, без да са получили съгласието на половината от синдикалните организации. Най–вероятно се поддадоха на натиска отгоре.

Простено е на учителите да не знаят как да воюват за правата, много крехък е българският опит, но държавните институции? Достатъчно зрели ли бяха те в целия стачен период? В началото демонстрираха подценяване на ситуацията, протакане на преговорите, често високомерно и пренебрежително високомерие, малки хитрини. Можеха много по–достойно, на достъпен език, с необходимата отговорност и държавническа мъдрост да водят преговорите и да вземат адекватни решевия.

От цялата ситуация най–потърпевши са учениците. Дано сега не започне офанзива за бързото наваксване на изгубеното време. Сигнали в тази посока вече има. По отношение на доходите единственото сигурно е 18% от месец ноември. Останалото е под въпрос. Ръкавицата е в ръцете на директорите, ако управляват добре делегираните бюджети. Десетина подадени оставки от разочаровани учители напускат системата на образованието. Предстоят реформи. Дано да не са само в ущърб на учителската гилдия.

Неслучайно образованието във всички цивилизовани страни е приоритет. Когато властимащите пренебрегнат тази азбучна истина, атаките са неизбежни, а за съжаление плащат всички. Плаща цялото общество.