ИДЕАЛНИЯТ ТИП КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ЧОВЕК

 

Идеалният тип капиталистически човек е една абстракция. В съвременното общество, както и в която и да е друга предишна епоха, няма и не би могло да има идеален тип човек – капиталистически, комунистически и какъвто или какъвто и да било друг.

Естествено, стремежът на хората да създават перфектни модели на поведение и на съществуване изобщо има своята ясна логика – старанието да се доближим максимално до този съвършен модел. Това е една градивна за обществото практика, на която дължим своето развитие.

Отнесено към нашите географски ширини, тя е градивна дотолкова, доколкото е и деструктивна. Нека поясня.

Капиталистическият човек по дефиниция следва да бъде предприемчив на първо място. Освен това е важно да бъде упорит, амбициозен, но и в същото време солидарен, честен, добросъвестен.

В основата си капитализмът почива на идеята за придобиване на богатство чрез труд.  В страните, в които това схващане е било практически реализирано още преди няколко века, днес може да се твърди, че в по-голямата си част този принцип е спазен.  Става дума за вековна практика, която се е предавала от поколение на поколение и която в крайна сметка дълбоко се е вкоренила в съзнанието на “традиционните капиталисти”.

Друг фактор за доброто функциониране на капитализма в някои държави е протестантството, което се прекланя пред трудещите се, които по този начин постигат гарантирано благополучие.

Както се вижда, има обстоятелства, които отличават развитието на капитализма в Западноевропейските страни и в САЩ от това в България.

Тук я няма тази традиция. Липсва традиционният, развиващ се по естествен начин, капитализъм. В нашето съзнание не са вкоренени присъщите за идеалния капиталистически човек ценности. Вследствие на вековете, прекарани в робство, както и на десетилетията тоталитарен режим, ние сме по-склонни да разчитаме не на себе си, а на държавата или определени институции, за своето благополучие.

Но тъй като все повече се убеждаваме в правотата на капиталистическото разбиране за ролята на човека като единствен източник на възможността за по-добро развитие, ние започваме да действаме така, както повеляват принципите на капитализма.  На първо място поставяме личната изгода, основната ни цел става печалбата. Всичките ни действия са подчинени на нея.

И всичко това без да имаме съзнанието на капиталистическия човек. А в него са залегнали освен любовта към печалбата, такива добродетели, като морал, съвест, уважение към институциите и законите и пр.

По този начин се ражда съвременният капиталистически човек на България. Той върви и потъпква всичко и всички по пътя си. Не го е грижа дали това, което прави, е законно. Не го е грижа за пораженията, които нанася на хората около себе си. Единствената цел на този човек е печалбата. Но не печалбата от честен труд, както повелява капитализмът. А печалбата, която ще му донесе власт, престиж и други неща, които за истинските капиталистически хора не са от първостепенна важност.