Георги Венцеславов Гатев - политология втори курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Моят роден град – Стара Загора

     Роден съм в един от най-красивите български градове, а именно Стара Загора. Намира се в централна България. Поради благоприятното си местоположение градът съществува още от древността. Както всички други градове, така и Стара Загора има няколко стари имена. Първото от тях е Берое. Появило се е няколко века преди Христа. С него се свързва създаването на древно селище, което ние сега наричаме Стара Загора. Следващото име, което носи този град, е Августа Траяна. Римски град, основан от император Марк Улпий Траян през II век. Бил е втори по големина в провинция Тракия, след Филипопол. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град". Градът е център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров.                        

     Верея, Иринополис и Боруй са имена, които този град е носил през средновековието. Периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест градът се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) градът носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области в средновековна България.
 От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на град Стара Загора.  

     През 1364 година градът е превзет от турците, които го преименуват Ески Загра. Той е бил административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села. През Възраждането градът се превръща във важен занаятчийски и търговски център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна. Железник е било името му през 50-те години на ХIХ век по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков като проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети. През 1871 година на Църковния събор в Цариград града получава днешното си наименование. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.

     През юли месец 1877 година край Стара Загора става една от най-големите битки, при които градът е опожарен и сринат до основи от турците. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души. Според Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година.

    Една от големите атракции в града е Аязмото. То е парк, който се разпростира на значителна площ. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев, на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига меден барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница. В парка се намират Старазагорската зоологическа градина - най-голямата по площ в България. Много разнообразни животински видове могат да се видят там. А също и Ботаническата градина с много редки дървесни видове.
В Стара Загора могат да се видят много паметници, театри, музеи и т.н. Един от символите на града е паметникът на Самарското знаме

Днес Стара Загора е по-известен с поетите, художниците, правите улици и липите. Населението е около 150 000 и смело бих казал, че гражданите, живеещи там са доста щастливи и обстановката като цяло е една от най-приятните за България. Стара Загора е красив и динамично развиващ се индустриален град, университетски център, с много научни и културни институти. Град с достойно минало, който смело гледа напред в бъдещето.