Политическият портрет на Атанас Буров

Атанас Буров е личност с рядка човешка съдба - два пъти министър на търговията, промишлеността и труда в кабинетите на Стоян Данев и Александър Стамболийски; министър на външните работи и вероизповеданията в кабинета на Андреи Ляпчев; министър без портфейл в кабинета на Константин Муравиев, както и един от най-видните общественици и българи. Тои е един от хората, които организират най-могъщото банково дело и банково разузнаване в България. Важно е да се знае какво са мислили и правели великите имена на историята, каква е тяхната преценка и присъда. Буров е един от творците на историята и е бил на висота дори като неин тълкувател. Фигура в българския държавен, стопански и политически живот, високообразован и безспорно надарен, Буров не се свени да раздава своето правосъдие и оценки за своите съвременници и действащи лица от сцената на тогавашния политически живот. Дори заточен в малко провинциално градче, този богат българин е давал своите оценки и е търсел по този начин своето място в историята, такова каквото го е виждал той. Големите са големи само защото ние стоим на колене пред тях, но Буров не е стоял на колене пред никой и е бил силно критичен към всички свои съвременици. Това самочувствие е формирано поради това, че той е получил отлично европейско образование, общувал е постоянно с европейските столици и техния елит, разполагал е с власт и мощ, да прави политика. Може би тъкмо в европейското самосъзнание на Атанас Буров е била и неговата вътрешна сила. Постояният контакт с европейските центрове на политика, икономика, образование, наука и култура са направили от него наистина крупна личност. Буров е бил убеден в съзидателната сила на българина и е вярвал, че може да се състезаваме с другите европейски народи в стопанската сфера, че може да направим и нещо повече от тях, защото българинът може да създава нещо творческо, майсторско. Интересно е, че един толкова образован и умен човек като Буров, завършва по печален начин своя живот. Въпреки че претърпява житейско поражение, той признава своите грешки, европейското в него никога не умира и той оставя една от главните визии за българското развитие. Неговите оценки за различните сили и личности в нашата история, за българските комунисти, за станинизма са изключително ценни, защото той е видял това, което неговите връстници и съвременници не са видели. Погледът върху Буров и това, което е правел, може да даде една нова светлина за отминалото време и това какво сме правели тогава.