Your Heading Goes Here

Александра Александрова - политология четвърти курс (2007-2008), Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Българи, цигани и турци в Хасково

Вече е всеизвестно, че Хасково и Кърджали са много гъсто турско-населени градове. В град Хасково живеят три почти равни по големина етноса - цигани, турци и българи. За мен винаги е било загадка как съжителстват помежду си хората, когато миналото им пази историите за боевете, битките, робството и омразата. Винаги съм се питала как е възможно това етническото напрежение така умело да се прикрива и дали това е въпрос на политика или на най-обикновено лицемерие. В Хасково има жилищни квартали, които са обособени - български, цигански и турски такива, има също и квартали, които са със смесено население. Циганите и турците обаче някак си си допадат, ако има някакъв проблем, той е между българите и циганите и между българите и турците.

Всъщност иска ми се да няма различия в отношението ми към тези хора, защото те въпреки всичко са човешки същества със своите мисли, чувства, болки и радости. Мисля си за натъжените очи на един човек пък бил той и циган. В следващия момент обаче се връщам в реалността и виждам, че той всъщност е целият раздърпан, мръсен и неприятен, и си представям как може би краде, изнасилва, че дори и убива. И това поставя една преграда и усещам, че нямям желание да общувам по какъвто и да било начин с тези хора. Сега обаче трябва да погледна и от другата страна. Защото ние имаме съседи, които са цигани. Те обаче са чисти, работливи и образавани цигани. Нямам нищо против тези цигани. И дори нещо повече - моите родители имат близки приятелски отношения с тях. Тези хора са винаги услужливи и любезни.З а тях аз мога да кажа единствено хубави неща и нищо лошо.

Имам също така познати и дори приятели турци, което е съвсем нармално в един толкова пъстър град като Хасково.Тези турци обаче наричат себе си българи, макар да се наричат с турски имена. Те наричат България своя родина и почти по нищо не се различават от нас - българите. И все пак у мен остава едино леко предубеждение към тези хора. А казват, че в някои отошения турците са много по-принципни от българите. И все пак турското робство си остава една от най-трагичните страници в българската история.

Днес всички тези етноси живеем заедно и делим почти едни и същи радости и неволи. Толкова сме се смесили, че изглеждаме почти еднакво. Предполагам, че както ние българите имаме предразсъдъци, така и останалите етноси имат такива към нас. Важното обаче е да живеем заедно ”мирно и тихо” и да не позволяваме различията ни да доведат до нови битки и стълкновения, защото докато всички ние пазим човещината си, ще получаваме човешко отношение от всички останали етноси, защото въпреки всичко всеки от нас носи в себе си поне мъничко добро.

Пълната стенограма на Кръглата маса (1990) ☼ Защо преходът беше такъв? ☼ Идейната криза, властта на кликите и homo transcurrens ☼ Новите йерархии ☼ СРЕДНАТА КЛАСА☼ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ И ЩАСТИЕТО ☼