Пътна инфраструктура на България и връзките и със съседните държави

 

Делян  Маджаров

 

      

   Политиката на съседните на България държави,като цяло е антибългарска.В Румъния още от 1883г.политиката е насочена към изолация на България,чрез р.Дунав.До1878г.Румъния няма излаз на Черно море и е вътрешноконтинентална държава.По Санстефанския мирен договор, потвърден от Берлинския,Северна Добруджа става част от Румъния,което е конпенсация за Южна Бесарабия. Румънското правителство първоначално неиска Северна Добруджа,за да не си разваля добросъседските отношения с България.Това се променя през 1883г.,новото Румънско правителство започва изграждането на Констанца като наи-голямо и важно пристанише на Черно море за целта връзките с България трябва да бъдат колкото се може по-ограничени,а пристанищата Варна и Бургас, заобиколени.за тази Румънска политика благоприятства зле иградената инфраструктура на България.Подобна е политиката на Сърбия спрямо България,след двете световни войни Титова Югославия изгради Автомагистрала Белград-Солун,с цел заобикаляне на България.Югославия също така изгради 7 моста на Дунав отновово с тази цел.След бомбандировките на НАТО през 1999г. Тези мостовве бяха разрушени. Това бе добре за България, защото от ЕС вече имаше натиск над Румъния за сроителството на втория мост на Дунав при Видин-Калафат на обща стойност 236млн. евро.Икономическата инфраструктура в България, също е на много ниско равнище особенно в областта на селското стопанство.Всяка година ставме свидетели на изхрърляне на големи количества селскостопанска продукция съвсем наскоро бяхме свидетели на изхвърляне на огромно количество мляко заради недобре функционираща инфраструктура в страната.

            По отношение на ЖП инфраструктура на страната  наличната база е изключително остаряла и в окаяно състояние и в голямата си част не е подменяна от времето на комунизма.Железопътната инфраструктура на територията на Република България е с обща дължина 4 316 km. На 1 000 km2 от общата площ на страната се падат по 39 km  железопътна линия. Имайки предвид планинския релеф, би могло да се заключи, че България има сравнително висока гъстотата на построените жп линии в сравнение със страните от Източна Европа. Железопътните линии в по-голямата си част са строени преди повече от 50 години с геометрични параметри, долно строене и съоръжения за скорости до 100 km/h. Удвоените през последните 20 30 години участъци също са с ограничени скорости поради геометричните им параметри, състоянието на долното строене, съоръженията и коловозното развитие в гарите. Общата разгъната дължина на железния път е 7 326 km, като с междурелсие 1 435 mm са 7 000 km.Железопътната системата е недостатъчно свързана с тази на съседните държави: с Турция през граничен преход Свиленград Капъкуле, с Гърция през Свиленград Дикея и Кулата Промахон, със Сърбия и Черна гора през Драгоман Димитровград и с Румъния през единствения мост на река Дунав в българо румънския участък при Русе Гюргево и през сухопътния преход Кардам Негру водъ (и двата в източната част на страната). Фериботният комплекс Варна осигурява възможност за транспортиране на жп вагони през Черно море.По време на ВСВ,в периода 1941-1944г. във Вардарска Македония са изградени стотици км. жп линии и пътища за които е изразходван 42% от БВП на Царство България.След 9.09.1944г.България губи Вардарска Македония,която става част от Югославия.За да стигнем до парадокса в наши дни да нямаме железопътна връзка с Македония.По железопътната мрежа има изградени: 843 бр. прелези,147 бр. тунели с обща дължина 44 500 m по жп линиите с нормално междурелсие,41 бр. тунели по теснопътните жп линии,1 018 бр. жп мостове с обща дължина 26 400 m,над 8 000 броя стрелки.Недостигът на средства за поддържане на железния път и съоръженията към него резултира в лошо състояние на инфраструктурата, налагащо ограничения по скорост по почти от железопътната мрежа. Ограничените средства за ремонт на железния път и съоръженията през последните години доведе и до просрочие на междуремонтните срокове, а оттам до значително влошаване на техническото им състояние, намаляване на максимално допустимите скорости, критично състояние на експлоатацията и ограничения в капацитета на жп мрежа.

По отношение на отделните елементи на железния път състоянието е както следва:

-На места земното платно е с недостатъчна носимоспособност;

-В мрежата съществуват над 700 хиляди компрометирани стоманобетонови траверси;

-В места по железния път е констатирано износване на елементите на скреплението траверса-релса;

-От 1989 г. са използвани предимно релси втора употреба;

-От 1992 г., с изключение на минималното количество стрелки, влагани по -Оздравителната програма, не са доставяни и влагани нови стрелки;

-Съществуват места по железния път, където запасът на коефициента на сигурност е пред изчерпване и се създават условия за ускорено влошаване на параметрите на железния път и комфорта на влаковото движение;

Обобщеният качествен индекс в тези и в други участъци надхвърля граничния за съответната проектна скорост, което налага ограничаване скоростта на влаковото движение при невъзможност за отстраняване на неизправностите.

-Основните проблеми при стоманените железопътни мостове са високата степен на корозия, изтичане на олово под лагерите, пукнатини по елементите на конструкциите, отслабени връзки, нарушена хидроизолация;

-Основните проблеми в състоянието на тунелите са липсата на хидроизолация в почти всички тунели.

Дължината на Републиканската пътна мрежа автомагистралите и пътища І-ви, ІІ-ри и ІІІ-ти клас към 31.12.2005 г., е общо 19 276 km , която разпределена по класове е както следва:

 -Автомагистрали331 km

- Пътища І-ви клас-2961 km

-Пътища ІІ-ри клас-4012 km

-Пътища ІІІ-ти клас-11730 km

-Пътни връзки при възли и кръстовища-242 km

3165 са общинските пътища в България, се посочва в утвърдения  от МС списък на общинските пътища. 891 са първокласните пътища, 876 - второкласните и 1398 - пътищата от трета категория.

В одобрения  списък(от 12.IV.2007г. са включени бившите четвъртокласни републикански пътища, бивши републикански пътища от друг клас, които не са включени в списъка на републиканските пътища и част от местните пътища, които имат публично общинско значение. Категоризирането на общинските пътища е извършено на база брой жители на населените места, през които преминава пътят; брой курсове на организирания превоз; характер на обекта, към който пътят осигурява връзка.

За седем годишното си управление Стефан Стамболов в края на XIXв.построи 300km.жп линий,а за 17 год. в преход правителствата в българската държава успяха да построят едва 331km автомагистрали.Някой от тях с доста съмнителни концесий като на автомагистрала Тракия.

Магистрала А1 - Тракия е автомагистрала, която когато бъде завършена ще свързва  София с Бургас през Пловдив.Тя ще минава от Калотина през Софийския околовръстен път (Северна дъга), до Бургас. Алтернативен път София - Бургас е  подбалканското шосе. Магистрала Тракия е кръстена на областта през която минава по-голямата и част Тракия.Дължината на магистралата включително отсечката от София до Калотина е 443 km , от които към 2006 г. са завършени 259 km. През 2005г. правителството на България подписва скандалния според опозицията договорът за отдаване на концесия на магистралата.През 2006 г. се изграждат две отсечки от магистралата - Лот 1 от Оризово до Чирпан (17 km) и Лот 5 от Карнобат до Ветрен (35 km), които са съфинансирани от Европейската инвестиционна банка и от Републиканския бюджет. Лот 1 е в експлоатация от 1 юли, а Лот 5 - от 2 ноември същата година.

Преди пускането на Лот 1, магистралата свършваше на 3 км след село Плодовитово и преминаваше околовръстен път, който заобикаля Чирпан от юг. В момента тя заобикаля Чирпан от север и продължава още 10 километра след отбивката за града (която е на 177-ми километър от магистралата). Така дължината на тази част от Тракия става общо 186.5 километра.

Преди пускането на Лот 5, магистралата свързваше Бургас и Ветрен и преминаваше в път Е773. В момента завива на запад при Ветрен, минава между Камено и Българово, на север от язовир Трояново и на юг от Козаре, след което на север към Карнобат и път Е773. Така източната част на магистралата става с дължина 42 километра - (33 км от Карнобат - Ветрен, 9 км Ветрен - Бургас). За момента пътят Бургас - Ветрен не се води магистрален. Последният километричен маркер на магистралата е 360 и е при началото й до Ветрен. Маркер 327 е последният при излизане от магистралата на околовръстния път на Карнобат.

Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, участъкът Чирпан - Стара Загора ще бъде пуснат в експлоатация до средата на 2007 г. До две-три години след това ще бъде завършена и отсечката Стара Загора - Карнобат с дължина 117 км.

Автомагистрала Хемус (пътна номерация магистрала А2)е автомагистрала в Северна България свързваща Варна със София.  Дублира първокласните пътища Е70 , Е772 от  и Е83 от Ябланица до София. За момента няма поставен краен срок за завършване на проекта.

На 5 декември 1999 г. официално е открита отсечката, заобикаляща Правец. Тя е с дължина 5,47 км . Мостът на 48-ми километър е първият мост в България (към май 2006 единствен). Строителството на участъка започва през 1984 г., но в края на 80-те години е спряно поради липса на финансиране. Завършено е през 1999 г.

На 30 декември 2005 г. е открита отсечката Шумен - Каспичан с дължина 12,8 км. Според информация на правителствената информационна служба, за изграждането на отсечката са вложени 77,6 милиона лева. Според министър-председателя Сергей Станишев това е най-голямата отсечка, пусната в експлоатация, и малко магистрални пътища са изградени през последните 15 години.

            През 2005г.Транспортното министрество въведе винетките,вместо пътен данък.Републиканските пътища за които се изисква винетка са:

 

 

 

 

I. Автомагистрали.

 

 

Номер на пътя

Наименование на пътя

Области

A-1

Граница Югославия-София-Пловдив-Свиленград-граница Турция

Сф, СО, Пз, Пд, СЗ, Хс

A-2

София-Ботевград- Шумен-Девня- Варна

СО, Лч, Пл, ВТ, Тщ, Ш, Вн

A-4

(Пловдив-Свиленград)-Ямбол-Бургас

СЗ, Сл, Яб, Бс

A-5

Варна-Бургас

Вн, Бс


 

II. Пътища Първи клас.

 

Номер на пътя

Наименование на пътя

Области

1

Граница Румъния - Ферибот Видин -  Видин Димово Ружинци Белотинци Монтана - Враца Мездра - Ботевград-Горни Богров - София - Даскалово -  Дупница -  Благоевград   Симитли Кресна - Кулата - граница Гърция

Вд, Мн, Вр, СО, Сф, Пк, Кн, Бл

Е-79

2

Граница Румъния Русе-Цар Калоян -  Разград -  Шумен Девня - Варна

Рс, Рз, Ш, Вн

Е-70

3

Гара Бяла -  Плевен - Луковит - Коритна Ябланица - Ботевград

Рс, ВТ, Пл, Лч, СО

Е-83

4

Коритна - Български Извор Микре -  Севлиево-Велико Търново- Омуртаг- Търговище- (Разград - Шумен)

Лч, Гб, ВТ, Тщ, Ш

Е-772

5

Русе-Бяла-Полски Тръмбеш-Велико Търново- Дебелец-Дряново-Габрово-Шипка -Казанлък- Стара Загора-Средец-Димитровград-  Хасково-Конуш -Черноочене -Кърджали-Момчилград-Маказа- граница Гърция.

Рс, ВТ, Гб, СЗ, Хс, Кж

Е-85*

6

Граница Македония-Гърляно - Kюстендил -Радомир-Перник- София - Долни Богров Пирдоп Розино Карлово -  Калофер- Казанлък- Сливен-Лозенец-Карнобат-Бургас

Кн, Пк, СО, Пд, СЗ, Сл, Яб, Бс

Е-871

и Е-773

7

Граница Румъния   Силистра- Дулово- Шумен- Преслав-Върбица-Бероново-Мараша- Ямбол-  Елхово-Гранитово-Мелница-Лесово-граница Турция

Сс, Ш, Бс, Сл, Яб

8

Граница Югославия-Калотина - Драгоман-София- Ихтиман- Костенец-Белово-Пазарджик-Пловдив-Поповица- Хасково-Харманли-Любимец-Свиленград-Капитан Андреево-граница Турция

СО, Сф, Пз, Пд, Хс

Е-80  /Е-85**

9

Граница Румъния-Дуранкулак-Шабла- Kаварна-Балчик-Оброчище-Кранево- Златни пясъци- Свети Константин-Варна-Старо Оряхово-Обзор- Слънчев бряг-Бургас- Маринка-Звездец-Малко Търново - граница Турция

Дб, Вн, Бс

Е-87

 

 

  

* - Международен номер E-85 съвпада с I-5 в участъка от Русе до Хасково

** - Международните номера E-80 и E-85 съвпадат помежду си в участъка от Хасково  до Свиленград

            Международните номера E-83 и E-79 съвпадат помежду си в участъка от Ботевград до София

          

 Междуселищната инфраструктура е изключително лоша, на много места липсва дори асвалтова настилка като във Великотърновска област,община Райковци иприлежащите към нея 20 махали са със черни пчтища, който никога не са асвалтирани,което е една от причините за опадъка на този район.

            По отношение на водния транспорт  Пристанищата в България са в окаяно състояние особенно в района на международен коридор VII.който е р. Дунав.Българската държава за съжаление е обърнала гръб на Дунавските пристанища,което да се надяваме да се промени с влизането ни в ЕС.Пристанищата се явяват важни центрове за развитието на целия транспортен комплекс. През тях преминават над 60% от вноса и износа на икономиката ни и по този начин те влияят и върху цялостното развитие на икономиката. Системата е съставена от два типа пристанища − речни и морски. С присъединяването на страната ни към Европейския Съюз черноморските ни пристанища ще се превърнат в източна граница на Съюза. В бъдеще те ще изпълняват главно транзитна функция и чрез тях ще се осъществява връзката на ЕС със страните от Централна Азия, Близкия, Средния и Далечния Изток, както и със страните от черноморския басейн. Основната инфраструктура на българските пристанища е строена преди 50 от части и до 100 години, с изключение на пристанище Варна-Запад, Фериботен комплекс Варна, РО-РО терминалите в Оряхово и Русе и някои други по-малки обекти. Независимо от това, мощностите за обработка на товари се оценяват на около 30-35 млн. тона на море и около 10 млн. тона на река Дунав при настоящата им съоръженост с товаро-разтоварна техника.  Построените в началото на миналия век пристанищни съоръжения във Варна (пристанищен терминал Варна Изток), Бургас (пристанищен терминал Бургас Изток, но и цялото пристанище), Русе, Свищов, както и Несебър,Созопол. Поморие, Царево, Ахтопол са вече в чертите на централната част на градовете, което създава определени проблеми, както от екологично естество, така и от архитектурно строително естество.

Общият товарооборот преминал през морските ни пристанища отбелязва плавно покачване, като за 2004 г. са обработени 23,5 млн.тона товари и е отчетен ръст от 10% спрямо 2003 г., а за 2005 година над 25 млн. тона или 6.5% в сравнение с 2004 година.

Основен дял в прираста имат превозите на наливни товари с 14,5% увеличение през 2005 г. спрямо 2004 г., като за шестгодишния период (20002005 г.) те са нараснали с 32%. Ръст се наблюдава и при обработката на контейнери с 5,3% през 2005 г. спрямо предходната година, като за периода (20002005 г.) техният обем нараства близо два пъти и половина. Спад се отбелязва само при обработката на генерални товари с близо 4% през 2005 г. спрямо 2004 г .

Общият товарооборот преминал през речните ни пристанища за 2005 г. отбелязва сериозен ръст 22,7% спрямо 2004 г., като за разглеждания шест годишен (20002005 г.) период общото нарастване е с над 85%.

Основна роля за посоченото увеличение имат наливните товари, които нарастват със 7 пъти и половина за 2005 г. спрямо предходната, както и каботажните превози, които отбелязват ръст от 106% за 2005 г. спрямо 2004 г. Над 50 % от отбелязания ръст на каботажните превози се дължи на регистрирането на нови пристанища за обществен транспорт с регионално значение.

През разглеждания период не са обработвани контейнери по река, а при насипните и генерални товари се наблюдава слаб спад от съответно 6% и 3,5%. Сериозен спад се наблюдава в обработените РО-РО единици с близо 17%.

Въпреки все още малкия дял на транзитните превози, те отбелязват ръст от 24,5% през 2005 г. спрямо 2004 г. Вносът показва незначително покачване от 1,4%, докато при износа се наблюдава спад от 9,5%.

Развитието на българската икономика оказва директно влияние на развитието на българските пристанища чрез по-нататъшно нарастване на вноса и износа на товари.

В областта на въздушния транспорт Република България разполага с пет действащи международни летища за обществено ползване и около 150 летателни площадки за нуждите на селскостопанската авиация. Неопериращи в момента са летищата Русе и Стара Загора (самостоятелни търговски дружества) и Търговище (вписано в капитала на летище Бургас).Всички международни летища са с по една писта за излитане и кацане, с възможност да обслужват самолети , а в Бургас са оборудвани са със съвременни аеронавигационни системи, позволяващи опериране в метеорологични условия CAT I  (Пловдив и Горна Оряховица), а в София, Варна и Бургас CAT II.

По-големите и важни летища в България са:Летище София ЕАД (летище София е най-голямото и най-добре оборудваното в страната. През него минават 37% за 2005 г.от всички пътници, ползващи въздушен транспорт).Летище Варна ЕАД;Летище Бургас ЕАД;Летище Пловдив ЕАД; Летище Горна Оряховица ЕАД;Летище Русе ЕООД; Летище Търговище;Летище Стара Загора ЕООД.

В геостратегически план благоприятното географско разположение на Република България осигурява големи възможности за превръщането й в транспортен мост между страните от Западна и Централна Европа; от Близкия Изток, Западна и Средна Азия, както и по направлението север юг.

Благоприятното географско положение на страната намира материален израз в преминаването на пет Общоевропейски транспортни коридора през територията на България: ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х . Този факт е колкото положителен, толкова и задължаващ, тъй като изисква огромни инвестиции най-вече за подобряване и поддържане на съществуващата инфраструктура и за доизграждане на липсваща такава. В този смисъл, правилното определяне на приоритетите в кратко-, средно- и дългосрочен план е от изключително значение за максимализиране на очакваните ползи. При определянето на тези приоритети следва да се отчита както политиката на страните-членки на Европейския съюз по отношение на Транс-европейска транспортна мрежа, така и политиката на съседните страни от региона.Преминаващите през България пет транспортни коридора, определени от Общоевропейските конференции на транспортните министри в Крит (1994 г.) и Хелзинки (1997 г.), са:

Общоевропейски транспортен коридор IV

Дрезден/Нюрнберг Прага Виена/Братислава Будапеща Арад Букурещ Констанца/Крайова София Солун/Пловдив Истанбул

Общоевропейски транспортен коридор VII

Река Дунав

Общоевропейски транспортен коридор VIII

Бари/Бриндизи Дурес/Вльора Тирана Кафасан Скопие София Пловдив Бургас/Варна

+ пътната връзка Орменион Свиленград Бургас, осъществяваща връзка с Коридори ІV, ІХ и Транс-Европейската мрежа;

+ Бяла/Горна Оряховица Плевен-София, осъществяваща връзка с Коридори ІV и ІХ;

+ Кафасан Капстиче/Кристалопиги, осъществяваща връзка с Транс-Европейската мрежа

Общоевропейски транспортен коридор IX

Хелзинки Санкт Петербург-Москва/Псков Киев Любашевка Кишинев Букурещ Димитровград Александропулис

Клон А: Одеса Любашевка/Разделна

Клон В: Киев Минск Вилнюс Клайпеда/Калининград

Общоевропейски транспортен коридор X

Залцбург Любляна Загреб Белград Ниш Скопие Велес Солун

Клон А: Грац Марибор Загреб

Клон B: Будапеща Нови Сад Белград

Клон C: Ниш София (Димитровград Истанбул по трасето на коридор IV)

Клон D: Велес Прилеп Битоля Флорина Виа Игнатия Игуменица

Предстоящото строителство на петролопровода Бургас-Аликсандруполис,допълнително повишава геостратегическото значение на България както на Балканите ,така и в Европа.

 

 

Използвана литература:

Internet: wikipedia,.mtc.government.

П


Copyright 1997-2012 OMDA Ltd.  Всички права запазени.