Виктор Мичев - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Косовският проблем

         

Преди кризата от 1999 г. Косово е автономна област в бивша Югославия. Разположена е между Сърбия, Македония и Черна Гора, край границата с Албания. Площта му е 10 900 кв.км., а населението е около 1,6 милиона, от които мнозинството албанци. Главният град е Прищина с население около 110 хиляди души. Изключително любопитно е как се е променял етническият характер на областта. В началото на 20 в. албанците там са около 44%,сърбите близо 48%, през 1971 албанците са около 65 %, сърбите 30 %, днес вече албанците са пълно мнозинствос около 92 %, а сърбите едва събират 5 %.

Сръбскоалбанският конфликт е сред най-сложните едновременно етнически, териториални и отнасящи се до сигурността проблеми на Балканите. Областите Косово и Метохия са законни сръбски територии и имат голямо стратегическо и икономическо значение. За Албания двете области представляват територия с преобладаващо албанско население, място където се е зародило албанското национално движение през 1878 г. Това е районът с най-голям демографски растеж, което спомага за нарушаването на етническия баланс. Етническите албанци се въздържат от участие в политическия живот на Сърбия като форма на бойкот. Това създава голям вакуум на политическата сцена. Конфликтът има и икономически аспект, защото в Косово са концентрирани големи промишлени предприятия. Това не е само проблем между Сърбия и Албания, а Балкански и общоевропейски проблем. Позициите на двете страни и днес са непримирими и възможността за компромис витае само в смелите хипотези на някои от третите страни, опитващи се да посредничат в конфликта. За представителите на косовските албанци не съществува друго решение освен суверенната република Косово и евентуалното й обединение с Албания. За Белград въпрос на преговори може да бъде единствено автономията на Косово като съставна еденица на Сърбия. И най-голямата автономия в рамките на Сърбия за представителите на косовските албанци е отминал етап, след като на 17 февруари 2008 Косовският парламент одобри акта на косовското правителство за едностранно обявяване на независимостта.

Косово е исконна сръбска територия, люлка на сръбската цивилизация и сърце на сръбската патриаршия. Земите, разположени на запад са известни под името Метохия, тъй като там има концентрирано значително количество манастири и църкви, а източният дял на областта се нарича Косово. Правейки аналог на Косово с българската история, аз го намирам във Велико Търново и Стара планина. На тези две места са се случили огромна част от най-запомнящите се събития в българската история - Шипченсакта епопея, битката при Върбишкия проход, смъртта на Христо Ботев на връх Вола, центрове на революционни движения и още много други, а за Търново - последна българска столица, Царево, Трапезица, "Св.Четирдесет мъченици", Арбанаси и други центрове на българщината. Няма истински българин, който да се откаже от Рилския и Бачковски манастири. В Косово са разположени и най-големите и популярни сръбски манастири - Грачаница, Дечани, Зочище, Драганац. Голяма част от културното наследство там е разрушено от албанските терористи - в това число има разрушени български църкви от времето на Иван Асен ІІ. На Косово поле през 1389 г. се разиграва най-голямата битка между християните и неверниците-мюсюлмани. Един сръбски юнак (Милош Обилич) дори успява да се промъкне в палатката на Мурад І и да го убие, което в крайна сметка довежда до паника на неверниците и те го обръщат в панически бяг. За сърбите тази битка се преплита героико-митологичното от едната страна и историко-трагичното от друга.

Албанците изпълняват стратегия за пълзяща териториална експанзия от Косово към Македония и Южна Сърбия. Основен механизъм за това е износът на население и проблеми в тези посоки. Този процес от доста години се означава с термина косовизация. В Македония през последните месеци наблюдаваме поредния етап от нейната косовизация, осъществявана чрез износ на национално-освободителна революция и на тероризъм, както и на хиперактивно албанско население от Косово към Македония. По последни преброявания в Македония живеят над 1 млн. албанци. Съществува реална опасност след Косово, Македония също да бъде превърната в плацдарм, полигон, военна база и коридор (към Косово) за целите на НАТО и сведена от суверенна държава до поредната брънка в системата от протекторати или полуколонии на Брюксел и Вашингтон на Балканите.

Сръбското правителство категорично отказва да признае създаването на каквото  и да е марионетно творение на нейна територия. Показателна и изключително силна е позицията на целия сръбски политически елит. Всички партии - леви, десни, центристки,  излезнаха с обща декларация, в която твърдят,че макар многобройните си различия, те постигат пълен консенсус и единомислие по един въпрос - Косово, което е сръбската душа и не трябва да бъде дадено на никаква цена - нито ЕС, нито НАТО, Косово е повече от тях,а обикновените сърби имат една изключително популярна приказка - Zivot dajemo Kosovo i Metohia nedamo (бг. "Живота си даваме, Косово и Метохия не даваме").

Трябва да споменем и няколко думи за основния играч в целият конфликт - САЩ. Какъв интерес има тя от независимо Косово и двойния стандарт, който тя показва. За сравнение, босненските сърби са мнозинство в християнската част на Босна, но САЩ не признават държавата Република Сръбска с аргумента, че се нарушавало международното право. Но когато албански терористи окупират един исторически, културен и религиозен център (Косово), което е сърцето на една суверенна държава, тогава може да се направи изключение. В някои от американските свръхсекретни доклади присъства заключението, че албанците са демографски най-перспективният народ на Балканите. След 10-20 години албанците така или иначе ще контролират с демографския си потенциал значителна част от Западните Балкани. А народи като сърбите, македонците, българите и дори гърците или хърватите ще бъдат във фаза на необратим демографски или пространствен колапс (свиване). Затова дългосрочните американските интереси изискват премерено да се подкрепят албанските претенции в Косово и Македония. Времето и без друго ще работи за тях.

Изключително любопитен е един доклад на Американския съвет за Косово (АСК). "Миротворците" са подпомагали и дори насърчавали умишленото, систематично и почти пълно етническо прочистване срещу християнското сръбско население, извършвано от етническите албанци, които са мюсюлмани. "Всеки аспект от начина на живот на косовските сърби е застрашен от новата реалност, установена след юни 1999 г. под флага на КФОР (силите на НАТО) и ООН, поради което самото съществуване на сърбите там е под заплаха", гласи докладът, озаглавен "Скритият геноцид в Косово". "Възприети бяха всички форми на преследване, чрез всички възможни методи."
 

И още: "По цялата територия на Косово сърбите бяха преследвани и това се случваше на тяхната собствена земя, в тяхната собствена държава. Отнемани са им основни човешки права и не са равнопоставени пред закона с техните мюсюлмански съграждани. Макар обаче сърбите да са главната мишена, те не са единствените пострадали. Следва да се обърне внимание и на хърватите, които днес в Косово вече наброяват по-малко от 500 души, мюсюлманите от славянски произход и др.

В проблема с Косово, както и във всички проблеми на Балканите, се преплитат национална митология, самоопределение, човешки права и териториално статукво. Това са основните линии, по които вървят претенциите на страните. Те са взаимно противоречиви, често взаимно изключващи се (например националната митология обикновено върви наред с погазването на човешките права, а териториалното статукво обикновено е в пълен разрез с представата за самоопределение). Затова компромисът между тях е неизбежен, но е възможен в полза на едно и за сметка на друго. Не трябва да пропуснем и един от основните факти, че Косово създава опасен прецедент и аналог непознат в съвременнта европейска история, аналог, който заплашва да разруши напълно установения след Втората световна война ред, както и погазва принципи и норми на международното право.

 

 

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Студентски есетата"