Ваня Гачева Петрова -   политология III курс, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", учебната 2007/2008  

 

Косово

    На тържествено заседание косовският парламент гласува в неделя към 17 часа българско време декларация, с която областта провъзгласи своята независимост от Сърбия. Така се роди новата балканска и европейска държава Косово, все още призната само от преобладаващото си албанско население и от своите легитимни държавни органи. От 109 присъствали депутати 109 подкрепиха декларацията. 11 етнически сърби, избрани в парламента, не присъстваха на заседанието.

      Премиерът на страната Хашим Тачи заяви, че от днес нататък “Косово е гордо, независимо и свободно”. “Косово никога няма да бъде управлявано от Белград и ще бъде демократична мултиетническа държава”, заяви още Тачи и призова другите страни да подкрепят декларацията за независимост.

      На заседанието председателят на парламента Якуб Кръстничи каза: “Обръщаме нова страница в историята си. Ние сме за демократична държава на всички граждани в сътрудничество с международната общност.” Президентът Фатмир Сейдиу се обърна с реч на сръбски към гражданите на областта.

      Десетки хиляди косовари огласиха с радостни викове и скандирания улиците на Прищина веднага след като новината бе съобщена.Междувременно полицията в Косово заяви, че няма да допусне в областта протестиращи сърби. Над 1000 сърби, предимно резервисти с военни униформи, се отправиха от град Куршумлия в Сърбия към административната линия с Косово, но бяха спрени от полицията.

      В същото време от Централна Сърбия към границата се насочиха около 250 автомобила със сърби. Те планират да протестират срещу провъзгласяването на независимостта на Косово. Според Франс прес сред сърбите има стотици ветерани от сръбската армия, облечени в униформи. Протести са планирани и в сръбската столица Белград.

      Българската позиция: Имаме я, но няма да я кажем преди Брюксел

      И след обявяването на независимостта на Косово официалните български институции предпочетоха да запазят мълчание за българската позиция. Говорителят на Министерството на външните работи Димитър Цанчев излезе с изявление, което бе разпратено до медиите, но и от него не става ясна българската позиция.

      Дни преди очакваното развитие на ситуацията в Косово външният министър Ивайло Калфин предупреди, че България няма да бърза да обявява позицията си. Предпазливост изразиха и представители на левицата. За разлика от тях бившите министри на външните работи Надежда Михайлова и Соломон Паси се обявиха в подкрепа на бързото признаване на независимостта на областта от страна на България.

      "Днес Асамблеята на Косово обяви независимост на областта. Този акт не е неочакван", се казва в изявлението на говорителя на МВнР. "България има своята национална позиция по въпроса. По договореност с нашите партньори, тя ще бъде обявена след като новата ситуация бъде обсъдена утре (в понеделник - б.р.) в Брюксел от външните министри на страните-членки на Европейския съюз. Българската страна се ръководи преди всичко от необходимостта за запазване на стабилността в региона и избягване на ескалация на напрежението в и около Косово", се казва още в изявлението.

      И докато Косово обявяваше независимостта си, сръбският президент Борис Тадич заяви, че "Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово". "Сърбия реагира и ще реагира с всички мирни, дипломатически и легални средства, за да анулира този акт, извършен от институциите на Косово", каза президентът и подчерта, че страната му никога няма да се откажа от борбата за Косово.

      "Сърбия няма да прибегне до насилие и това е единственият подход, който можем да използваме, за да продължим нашата законна борба за запазване на целостта на нашата страна", каза още наскоро избраният за втори мандат държавен глава, считан за прозападно ориентиран и умерен в националистическите претенции на страната си. Тадич поиска институциите в Косово да отменят незабавно "този акт", който противоречи на основните принципи на международния закон.

      "Призовавам към разум всички наши граждани в Сърбия и в Косово. Държавата Сърбия ще вземе отговорните мерки, за да направи всичко, което е във възможностите й, за да анулира тази самоволно и незаконно обявена независимост", каза Тадич.

      Сръбският премиер Воислав Кощуница, представител на радикалното крило в сръбската национална политика, направи специално изявление в Белград и отправи остри критики към САЩ. “Днес незаконно беше обявена фалшивата държава Косово на онази част от територията на Сърбия, която е под военния контрол на НАТО. До това незапомнено беззаконие се стигна заради деструктивната, сурова и неморална политика на силата, която провеждат САЩ”, каза Кощуница.

      Първата реакция на Русия, чиято позиция по косовския въпрос е известна, поиска извънредни консултации в Съвета за сигурност на ООН във връзка с едностранно обявената от Косово независимост. "Русия свиква извънредни консултации на Съвета за сигурност в съответствието с искането на посланика Виталий Чуркин, връчено на председателя на Съвета", каза говорителката на постоянното представителство на Русия в ООН Мария Захарова. Консултациите трябва започнат в централата на ООН в Ню Йорк около 20.00 часа българско време.

      Президентът на Чехия Вацлав Клаус предупреди, че обявяването на независимостта на Косово може да предизвика "ефекта на доминото" в някои други държави в Европа. "Някои части на други държави може изведнъж да осъзнаят, че не се чувстват много удобно в рамките на голямата държава, в която се намират днес", каза Клаус и добави: "Това е едно наистина уникално решение за Европа. Подобна стъпка, отнасяща се до границите на една държава, не е била предприемана в Европа от Втората световна война".

     Против независимостта на Косово е Румъния, която преди неделния акт в Прищина нееднократно заяви, че няма да признае новата република. В Букурещ се опасяват от сепаратистки настоения в населените с етнически унгарци западни области.

      Френският министър на външните работи Бернар Кушнер, който е на посещение в Йерусалим, пожела "късмет на Косово".

      Абхазия и Южна Осетия - сепаратистки райони в Грузия, заявиха веднага след като Косово обяви независимост, че ще поискат Русия и ООН да ги признаят за независими.

      Няколко възможни сценария за развитието на ситуацията около Косово след обявяване на очакваната независимост начерта Ройтерс:

      Западът признава Косово. САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия признават Косово, което вече бе заявено като намерение от тяхна страна. Впоследствие повечето страни членки на ЕС също признават новата държава, с изключение на шест от тях - Кипър, Гърция, Румъния, България, Словакия и Испания.

      ЕС разполага 2000 полицаи, юристи и цивилни администратори, които поемат функциите от ООН. Вероятно Сърбия ще отзове посланиците си в страните, които признаят Косово, но няма да скъса с тях дипломатическите си отношения.

      Сърбия казва на косовските сърби да отхвърлят отцепването. Подкрепени от Белград, останалите в Косово 120 000 сърби отхвърлят отцепването. Формират свой собствен парламент в доминираната от сърби северна част. Сърбия подсилва мрежата от паралелни структури, които вече съществуват в Косово, като осигурява административни, учебни и здравни услуги за сръбското малцинство.

      Сърбите отказват всякакво съдействие с новата мисия на ЕС, но няма да искат мироопазващата мисия на НАТО да напусне. Западът не очаква голяма сръбска бежанска вълна, но малцинството ще продължи да напуска постепенно, както правеше през последните девет години след войната. Остава да се види докъде Сърбия може да отиде в опитите си да откъсне северната част.

      Сърбия въвежда контрамерки срещу новата държава. Сърбия въвежда в действие екшън план от мерки срещу новата държава. Анализатори казват, че те могат да включват затваряне на границите, търговско ембарго и непризнаване на косовските паспорти.

      Също така Сърбия може да наруши доставките на електричество и вода, както и телефонните и интернет услуги, които все още са тясно свързани между тях. Тя изключва военен отговор.

      Сърбия е изправена пред политическа криза. Хлабавата управляваща коалиция в Сърбия се разпада заради разногласията за посоката, която трябва да поеме страната след отцепването на Косово. Премиерът националист Воислав Кощуница призовава за отхвърлянето на интеграцията в ЕС - стъпка, която президентът Борис Тадич от Демократическата партия отказва да последва.

      Насрочват се избори за месец май, които ще бъдат още един референдум - дали страната да тръгне към ЕС или към Русия. Ултранационалистическата радикална партия вероятно ще затвърди позициите си като най-голямата политическа партия в страната.

      Евентуални изблици на насилие. Неспокойните албански малцинства в съседна Македония и южната сръбска долина Прешево внимателно следят ситуацията в Косово, като някои местни твърдолинейни лидери вече говорят за размяна на територии, ако Косово бъде разделено.

      Макар много бунтовници от Армията за освобождение на Косово да предадоха оръжията си след края на войната през 1998-1999 г., там все още има около 400 000 незаконно притежавани оръжия, много от които са в ръцете на престъпни банди.

      Малки националистически групи, като сръбски, така и албански, обещаха да се вдигнат на оръжие, за да защитават своите каузи, но 16-те хиляди умиротворители от НАТО ще предотвратят голямо насилие.

 


Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Студентски есетата"