Надежда Иванова - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Проблемът за Косово

     

 

Съвсем наскоро Косово обяви независимост. Слушаме за събитията, които стават там всеки ден по новинарските емисии. Защото това е основната тема, която се дискутира в медийното пространство вече втора седмица. И е нормално да е така. Ние ставаме свидетел на нещо, което не се случва всеки ден, а тези събития имат широк международен отзвук.

Замислям се за моята позиция по проблема Косово. И си давам сметка, че аз все пак съм някъде по средата. Има хора, които са много крайни в мненията си и за едната, и за другата страна. Аз не мога да кажа, че съм крайна в своята позиция. Ако се погледне обективно на нещата ще видим, че и едната, и другата страна имат своите предимства, а от там и техните искания. Въпросът е до колко тези искания са правилни и справедливи.

Кризата в Косово не е от вчера. Проблемът там фигурира от доста отдавна. И за толкова години Белград и Прищина не са стигнали до никакво разумно решение. Дори и с намесата на ЕС и ООН проблема не успя да се разреши.

Сърбия основава своите претенции на историята, на историческото развитие на областта и на една историческа за тях битка през 1389г. След VI VIIв. Започват да проникват прабългари и авари, а заедно с тях и славяни от българската група. По време на Първата българска държава областта е част от българското землище и е населена с българи. Сръбското проникване е по късно едва през XIV в. По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на запад от линията Прищина Призрен. Албанското проникване в областта започва през 1767г .След Нишкото въстание през 1841г., което е потушено главно то албански башибозук, на мястото на избитото и прогонено българско население се заселват албанци, които за следващия един век стават преобладаващо население. Югоизточно Косово е в границите на България по време на Първата световна война.

Това само на кратко описва населението на Косово в миналото. Трябва да отбележим факта, че Милошевич провежда политика на етническо прочистване в Косово. Изселени са близо 800 хил. души. И все пак мнозинството в Косово си остава Албанско.

Споменахме, че областта Косово в един исторически момент се е намирала дори и в българската държава. И до днес в областта живеят малцинство българи, които се определят като такива и се наричат горани. Но впредвид тези факти, това дава ли ни право ние българите да претендираме, че областта Косово  е наше или че въобще имаме някакви права върху тази територия? Естествено, че нямаме такова право. И всъщност ние нямаме претенции.

Но защо албанците имат такива? Не им ли беше достатъчно това, че Сърбия е направила достатъчно отстъпки? Даде им автономност. Създадоха паралелно правителство със свой парламент, президент и т.н. Но те не се задоволиха и с това. Забравиха, че са малцинство в една обща държава. Забравиха, че за едно малцинство това, което имаха си бяха доста широки правомощия. Всъщност колко малцинства могат да се похвалят с толкова големи правомощия? И не спирам да правя една асоциация, която не знам до колко е уместна.

Какво би станало ако турското население в Родопите пожелае да се отдели? Все пак те са преобладаващото население. Как ще реагираме ние българите? Ще оставим ли нещата така? Това си е реторичен въпрос. Нито един българин няма да позволи да отнемат от територията н стараната. Особено от едно малцинство, което все още смята, че е господар на земите ни, на едно малцинство, което си позволява да определя политиката в държавата, пристигайки с автобусите от Турция в изборния ден. Нито един българин няма да позволи да му отнемат една от най красивите планини Родопите. Родопите са част от нашата история. История, която ние винаги ще помним. И като завършек на картината да кажем, че на турците им се иска да ни отнемат тази планина.

И във връзка с това сравнение да се върнем към Сърбия. Сърбите постъпват така, както и ние бихме постъпили ако бяхме на тяхно място. За тях това е една област, която винаги е била част от територията им и от историята им. И те не биха се премирили с тазе едностранна независимост.

Погледната от юридическа гледна точка, Косово нарушава международното право. То разчита на подкрепата на САЩ и на големите европейски държави. Но ако погледнем обективно на нещата ЕС няма право да се меси в тозе конфликт. Защото нито Сърбия, нито Косово са част ат ЕС и те не влизат в границите на този съюз. За това Сърбия е в пълното си право да отстоява своята позиция и да декларира, че се нарушават международните отношения. Защото Косово е просто област от страната, тя е част от държавата Сърбия, а не самостоятелно обособена държава, каквато иска да бъде с тази едностранно обявена декларация за независимост.

Косово разчита на това, че зад гърба й стоят САЩ и големите европейски държави. Тя смята по този начин да провежда своята политика.Но това всъщност не е политика, а криене зад гърба на Великите сили.

Що се отнася за позицията на България относно проблема, там няма много за коментиране. Изказването на президента Георги Първанов, че първо трябва да видим дали Косово ще спазва правата на малцинствата и плана Ахтисаари звучи добре. Но дали тези неща могат да се видят за период от една или две седмици? И кога най накрая управляващата коалиция ще успеят да стигнат до единно мнение и да излезнат с решение?

Това, че в момента албанците са повече от 90 % в областта не им дава основание да обявяват независимост и да създават нова държава. Защото нация косовци няма и никога не е съществувала. Това, което направиха може да предизвика подобни движения и в други страни с голям процент на малцинство в тях. Защото няма етнически чиста държава. Точно поради тази причина Испания не иска да признае Косово, заради баските в страната.

От тук нататък ни остава само да наблюдаваме как ще си развие въпросът с Косово и до какви политически и социални промени ще доведе той.

 

 

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Студентски есетата"