Илия Спасов - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Косовският проблем

 

        На 17-ти февруари 2008 г. косовският премиер Хашим Тачи официално обяви решението на парламента за отделянето на провинцията от сръбската държава. До този момент независимостта на Косово беше подкрепена от много страни като САЩ, Франция, Албания, Турция, Великобритания, Германия, Италия и др. Същевременно обаче някои страни като Аржентина, Испания, Кипър, Румъния, Русия, Украйна, Китай, Гърция и други отказаха да признаят независимостта на Косово. България все още не е обявила своята позиция по независимостта на  бившата сръбска провинция.

        Като цяло признаването на независимостта на Косово създава опасен политически прецедент, който може да доведе до по-нататъшна дестабилизация, като насърчи сепаратистки настроения в много региони на света. В този смисъл то има както глобално, така и регионално измерение. Опасно е искрите от Косово да прескочат в съседна Македония, където също има многобройно албанско малцинство. Евентуалното дестабилизиране на Република Македония би довело до възможно въвличане и на други Балкански държави, последиците от което са трудно предвидими. Не трябва да се забравя, че българските национални интереси са обвързани със стабилността и сигурността на целия Балкански регион. Само при мир и стабилност на Балканите, каквито нямаше през последните 20 години заради конфликтите в бивша Югославия, икономиката може да работи, да привлича капитали и инвеститори с всички положителни ефекти от това. За България съществуват и индивидуални рискове при признаването на Косово. Това със сигурност ще доведе до влошаване на отношенията ни със Сърбия. Вълната на сръбския негативизъм и национализъм може първоначално да засегне и нашето малцинство в Сърбия и представителствата на българските фирми там, както вече се случи с други държави, признали Косово.

         Едностранното обявяване на независимостта на Косово противоречи и на Резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на ООН, която сложи край на конфликта от 1998-1999 г. между сръбските сили и албанските бунтовници в Косово. В нея бе отбелязано, че тази територия, населена предимно с албанци, ще бъде под администрацията на ООН, но ще остане под суверенитета на Сърбия. Единствено Съветът за сигурност на ООН може да взема решения за Косово, които впоследствие да бъдат приети по договореност между Белград и Прищина. От друга страна Сърбия не е член на Европейския съюз и в този смисъл ЕС няма юридическото право да участва и да се намесва пряко в конфликта.

        В крайна сметка въпросът за независимостта на Косово засяга България от гледна точка на културното ни наследство в областта и непредвидимите последици, които може да предизвика този прецедент. Българската позиция трябва да е съобразена единствено с нашите интереси и да не е повлияна от интересите на САЩ и другите големи държави, които побързаха да подкрепят независимостта на Косово. Друг важен момент е, че България и Сърбия са съседни държави, които споделят общи културни и религиозни ценности, поради което е важно да поддържаме добри двустранни отношения. Така че според мен, подкрепянето на независимостта на Косово от наша страна по-скоро ще има повече негативни последици за България отколкото положителни.

 

 

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Студентски есетата"