Делян Маджаров - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"  

 

Косово

     

 

Сърбия е създадена в областта Косово там са техните средновековни църкви и манастири построени от крал Лазар,Стефан Неман и други техни владетели.

Тук е важно да отбележим,че част от тези църкви и манастири са български строени от княз Борис I и Симеон Велики по време на Първото  българско царство и  цар Иван Асен II по време на Второто българско царство.

На 25 юни 1389 г. на Косово поле става знаменита битка в която обединените балкански християнски държави се изправят срещу османските завоеватели и въпреки,че Милуш Обило успява да убие турския султан битката е загубена.До идването на османските турци на Балканския полуостров албанците са християни, но са на границата между православието и католицизма което позволява на турците лестно да ги покръстят.

След победоностната за Австрийската империя война от 1683г. австрийските воиски достигат до днешна северна Сърбия но не продължават към Косово поради факта,че Франция напада Австрийската империя в гръб,което от своя страна прекратява своята офанзива на балканите. Местното население в Косово което е българско и сръбско и подкрепя австрийците се страхува от турски репресии и се изселва в голямата си част трагвайки към Австрия .

Това кара турците да заселят албански мисюлмани в областта.Така те слагат началото на албанското присъствие там .

По- късно по време на Кримската война има ново изселване на славянско население.След Първата световна война областта е част от кралството на сърбите-хърватите и словенците, което просъществува до Втората световна война.От есентта на 1944г. на власт в новата вече държава Югославия идват комунистите начело с Тито.

Югофедерацията е разделена на шест провинции като Косово остава в най-голямата провинция Сърбия. Самата държава Югославия е едно изкуствено образование и вапреки, че е социалистическа не членува в СИВ и във Варшавския договор.Нещо повече тя не прекъсна икономическите си връзки с запада.

Гражданите на страната свободно патуват както на запад така и на изток. Има внос и износ на всякакви стоки и капитали.Въпреки всички тези блага в страната започват някои неприятно процеси като размириците в Хърватия в началото на седемдесетте години.Въпреки ,че положението е овладяно най-вече заради авторитета на Тито се налага ново административно деление на Югославия , където Косово получава автономия.

Преблизително по това време Албания започва да се затваря строят се бункери и бомбоубежища. При така създалите се обстоятелства множество албанци търсят убежище при свой роднини и приятели в Косово.Тито се съгласява да ги приеме защото освен всичко друго те са и евтина работна ръка . Тогава явно не е отчетен фактът,че те са с висок положителен прираст.След смъртта на Тито през 1980г. в страната започва да се чувства напрежение. През 1987г. на власт идва Милошевич , който две години по-късно на 25 юни 1989г. точно 600 години след битката на косово поле отнема автономията на Косово.По това време вече 76% от населението там е албанско.

Тази негова грещка струва на Югославия твърде скъпо. Самата опозиция в Сърбия бе националистическа нещо което за щастие не беше в България.Няколкото войни от началото на деведесете години на XX век направиха балканите ,,барутен погреб,, на Европа.

На 25 март 1999г. започнаха натовските бомбардировки над  Югославия и огромна емигрантска вълна от Косово . На много важната дата в сръбската история 25 юни 1999г. в Косово влязоха силите на КЕИФОР парадоксалното, е че тази дата е и национален празник на Сърбия . По настояще населението в Косово е над 90% албанско, което им позволи на 17 февруари 2008г. да обевят едностранно независимост.Тази независимост почти веднага бе призната от САЩ поради простата причина,че всяка размирица в Европа е добре за тази страна защото малко или много това отслабва ЕС който е основен икономически и политически конкурент на САЩ ,а те от своя страна не искат конкуренция .

Тази независимост бе призната от Франция, Великобритания, Германия, който въпреки,че са европейски страни са с проамерикански правителства.Съотвтно страните, който не признават тази независимост са с подобен тип проблеми , като Испания, Румъния, Кипър и Гърция . От друга страна две от постоянните членки на ООН Русия и Китай са против тази независимост и налагат вето в съвета за сигурност на ООН.Русия от своя страна никога не би признала тази независимост заради своята 200 годишна имперска политика на балканите. Продукт на тази политика е и нашата страна. Тук е много важно да се определи каква ще е позицията на България .

Пределно ясно, е  че ние имаме компактно турско малцинство намиращо се в близост до Турция. Позицията на България е все още изчаквателна въпреки, че по всичко личи , че ще признаем Косово за независима държава.Такива сигнали дойдоха и от заседанието на ВС на управлявщата социалистическа партия .

Създаването на нова държава на балканите ще създаде опасен прецедент с лавинообразен ефект за области на полуострова , като Сръбска Крайна и Република Сръбска , а също така и областта областта Трансилвания в Румъния . Сега пред нашата външна политика стой въпросът кой са по-важни за нас сърбите или албанците.Разбира се този въпрос е от най-съществено значение ако мислим стратегически то това са албанците, който ако успеят сега в Косово със сигурност ще започнат деиствия и за отцепване на част от Македония .

При така стекли се обстоятелства ще е добре да имаме силно лоби сред тях с цел да запазим и разширим вличнието си там. Разбира се това е в дългосрочна перспектива. В краткосрочна е най-добре за България да не признава Косово за да може да си запази добри отношения със Сърбия от където минава голяма част от нашия внос и 35% от износа ни за ЕС. Ако ние започнем да внасяме и изнасяме през Румъния това ще доведе до оскъпяване на стоките и съответно до още по-голяма инфлация,а това със сигурност ще се отрази негативно за всички български граждани. Целиярт регион ще се оправи и омиротвори , когато всички балкански държави станат членове на ЕС.

 

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Студентски есетата"