Атанас Мишев - политология трети курс (2007-2008),  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"    

 

Тротоарите в град Пловдив през 2008 година

 

 

За да разгледаме темата, свързана с тротоарите в град Пловдив, е нужно преди това да разгледаме темата, свързана с тротоарите като цяло.

 

 

Описание и характеристика:

Тротоарът е пътят за пешеходци, който е разположен успоредно на пътя и по който не преминават коли. Тротоарът защитава ходещите по него хора от преминаващите наоколо коли, това е и главната му цел.

 

 

 

История на тротоара:

Едни от първите тротоари, които са били дървени, са създадени през 19 век и началото на 20 век. Те са се строели около плажове, но също така са се строели като пътеки през влажни зони, крайбрежни дюни, както и други чувствителни и нестабилни среди.

 

 

 

Съвременните тротоари най-често са направени от бетон (особено в Съединените щати и Канада),  пътна настилка от чакъл, асфалт, тухла (особено в Европа), камък, слитъци или (все повече) гумени материали. Тротоарите заедно с пътищата понякога са направени от материали, които са по-леки от цимент, като асфалт например. Тротоарите от тухла се намират най-вече в градските райони и са построени предимно с естетическа цел.

 

 

 

Тротоарите са изключително нестабилини и се влияят от климатични и природни промени. Например при замръз е възможно пукане на пътната настилка; а при поникване на дървесен корен е възможно да възниква пропукване и да се наложи ремонт на пътната настилка.

 

 

Тротоарите най-често се украсяват с павета от камъни или тротоарни плочи, за да им придадат по-привлекателен вид. Те могат да бъдат цветни или инкрустирани, да наподобяват камък.

 

 

Тротоарно изкуство:

През годините хората са превърнали пешеходната пътека в сцена за изобразяване на изкуството си. За целта се използват тебешири и пастели, които са перфектни за изрисуване на тротоарни площи и паважи. Тротоарен тебешир се използва от някои университети за реклама на събития. Всъщност уличната живопис произхожда от 16 век в Италия, така че това е едно улегнало изкуство, което намира днешна реализация под формата на тротоарни картини.

 

Още снимки - http://www.kurtwenner.com/gallery/Street_gallery/index.htm

Видео клипове на това, по какъв начин се създава тротоарно изкуство и култура - http://youtube.com/results?search_query=street+painting&search_type=

 

 

За какво помагат тротоарите:

Намаляване на катастрофите по пътищата с 74%, което е едно голямо постижение.  В резултат са създадени условия за безопасно и облекчено преминаване на хората и улесняване на достъпа им до обществените сгради и включването им в активния обществен живот.

 

 

Тротоарите в град Пловдив през 2008 година:

След като разгледахме тротоарите като един елемент от пътната инфраструктура, който е изключително важен за сигурността на човека, нека се обърнем и към българската сурова действителност в лицето на тротоарните площи в град Пловдив през 2008 година.

 

Пловдив е вторият по-големина град в Република България и 83-ят по население в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на три общини: Пловдив, Марица и Родопи. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна. Пловдив е град с население от 370 хиляди жители. Разположен е в централната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 10 км. северно от Родопите и на 50 км. южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на тепетата“ (или „Градът на седемте тепета“).

 

 

 

Ако на общото качество на тротоарите в Пловдив може да се даде оценка от 1 до 10, аз бих дал оценка 5, която би била изключително голяма в сравнение с тази на останалата държава, която за мен варира между 3 и 4.

 

Плодвив има изключително разнообразни тротоарни площи, които бих категоризирал в 6 отделни категории, в зависимост от разположение, поддръжка или използваемост.

 

 

Тротоар тип „Нормален”:

Нормалният тротоар е този, който е направен или ремонтиран наскоро и който няма нужда от критика, защото изпълнява основната си функция и я изпълнява сравнително добре. Този тип тротоар е равен и ако му се сложи нивелир, балончето ще застане в средата, което означава, че има перфектен баланс (естествено говорим за улиците, които позволяват този баланс). Друго, характерно за него, е външният му вид, който е доста колоритен в конкретния пример. Тротоарът е облепен с различни по големина и цвят тротоарни плочки, които понякога са кич, но друг път перфектна комбинация. Такива тротоари най-често могат да бъдат видени пред големите хипер/супер/ултра маркети като Метро, Кауфланд или Практикер, или големи хотели като Тримонциум, Новотела и Марица, тоест платежоспособни обекти. Понякога проблем с тези плочки се явява липсата на баланс, но от страна на пешеходците, които са затруднени да минават по тях, ако са замръзнали или дори само мокри. Естествено до България ще достигнат най-добрите тротоарни плочки години по-късно в сравнение с тези, които ги ползват сега и не изпитват проблеми.

 

 

Тротоар тип „В ремонт”:

Този вид тротоари е един от най-често срещаните заедно с тротоара тип „паркинг”, което ни говори две неща: способността на българина да върши бавно и некачествено работата, която му е възложена; и способността на българина да използва забранените неща по един „очарователен” начин. Тротоарите в ремонт се познават по безбройните машини и работници, които щъкат около тях и многото знаци, които повечето шофьори мислят, че са сложени за красота. Тези тротоари са оставени на произвола и ремонтът или направата им се проточват с месеци, да не кажа години, но това е друг въпрос, който няма да обсъждаме тук. Тук ще обсъдим вида на тези тротоари, който е плачевен и остава такъв напред във времето. Тази пътна настилка прилича по-скоро на козя пътечка, отколкото на място, по което да преминават добросъвестните данъкоплатци. Може би статистиката е в полза на тротоарите спрямо предотвратяването на пътни произшествия, но ако се направи една статистика за счупени крайници и тежки наранявания вследствие преминаване по тротоар тип „в ремонт”, то резултатите ще шашнат европейските ни приятели.

 

 

Тротоар тип „Паркинг”:

Този тип тротоар е може би най-използваният и разпространен тип из всички тротоари, което може да се обясни и разбере най-добре с българския манталитет и народопсихология. Има-няма знак позволено паркирането, българската кола е там, прашасва и ръждясва, но е спестила да похарчи пари за истински паркинг, пречеща на пешеходеца да направи това, което прави най-добре (да върви по тротоар), тя „колата” се явява препятствие, с което се опитват да се справят пътните паяци. Тротоарът тип „Паркинг” няма външен вид, или ако има, то той би бил зелен металик или сив металик, четиривратка или двувратка, дизел или бензинка, тоест тротоарните плочки са самите автомобили, на хората, които са ги оставили и са се превърнали в пешеходци, дефакто вредят сами на себе си, но това е в основата на българското, така че не би учудило никой нашенец. Този тип тротоари са най-омразният за мен, поради ред причини. Ако на пътя има преминаващи коли, човек трябва да се качи на тротоар, но ако и на тротоара има коли, човек трябва да се научи да лети, и то изключително бързо, за да не бъде блъснат, което поражда чувството ми на омраза спрямо шофьорите и държавата. За шофьорите разбрахме, а сега за държавата, която е виновна отчасти заради пълното си безхаберие. Простият съвет е да се пуснат повече обществени паркинги, което ще улесни всеки и ще намали значително напрежението у хората.

 

  

Тротоар тип „Търговска площ”:

Този тротоар изглежда като куп пластмасови масички и столчета, върху които трябва да стъпваш, за да продължиш напред. Тези тротоари са модификация на Тротоар тип „Паркинг”. Различават се по това, че можеш да си купиш хамбургер, дюнер или кола, и след това да продължиш приключението, наречено преминаване по тротоар. По тези тротоарни площи има разположени всякакви мини билбордчета, които рекламират всевъзможни неща, които ви трябват или пък не, но затрудняват движението ви. В този момент, човек си мисли, „Това наистина ли е позволено да седи тук и да ми пречи да се движа по тротоара!?”. Това, което е ясно е, че ако нещо не става с пари, става с много пари или още повече пари + физически разпри. Това е формулата и на успеха в България.

 

 

 Тротоар тип „Павета”:

Един от любимите ми в Пловдив типове тротоарни площи са тези с паветата, които най-често могат да се видят в старата част на града, която е съставена от старинни къщи, музеи на изкуството и културни паметници. Старинен Пловдив е обособен като резерват заради характерните архитектурни особености на комплекса от възрожденски къщи, събрани изцяло на територията на трите хълма - Небеттепе, Джамбазтепе и Тексимтепе. С впечатляващия си външен вид, пищна вътрешна украса, уют и фамилен дух, те са квинтесенцията на духа на времето си. Старите църкви са неразделна част от архитектурния ансамбъл на Трихълмието. Тук, мисля, е единствената част в града, в която мога да кажа, че пешеходецът се чувства „цар на джунглата”, необезпокояван от коли, автобуси, таксита или маршрутки. За самата пътна настилка няма много за казване, тя е изградена от павета преди стотици години и по нея се носи духът на българското възраждане и култура. Ходенето е малко трудно, но по-добре, отколкото да прескачаш коли.

 

  

Тротоар тип „Главна улица и паркови пространства”:

Главната улица в Пловдив е мястото, където всеки пешеходец преминава поне веднъж дневно в търсене на подходящи за себе си или семейството си стоки, разходка или посещения на основни административни сгради в града. Тук кипи живот постоянно. Както добре знаем, главната улица на града беше подменена по съвременни стандарти с 400 тона декоративни плочки от Турция, лампи, растения и фигури на изкуството. Това е едно място, където успешно се извършва търговска, културна и обществена дейност от десетилетия. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина” и „Дондукова градина”, които са сред първите паркове в България. Други по-големите паркове са Ботаническата градина, парк „Бели брези”, парк „Рибница”, парк „Лаута“. Парковите площи са средище на пешеходци, велосипедисти, и хора, които търсят уюта и отдиха сред природата. В Пловдив тези паркове са добре поддържани и забележки спрямо тях почти не се намират. Това са места, където може да се избяга от напрежението на града, и пловдивчани са си създали конкретната среда за тази цел.

 

 

Заключение:

Силна местна власт, подобряване на бизнес климата и стимулиране на публично-частните партньорства в осъществяването на регионалните инвестиционни проекти е формулата, по която трябва да се развива България. С влизането в сила на новия общ устройствен план на Пловдив се отварят реални възможности за осъществяване на значими инвестиции както в инфраструктурата, така и в развитието на всички функционални системи на града. Обещано е от бившия кмет на град Пловдив г-н Чомаков в рамките на четири години ще бъде извършен ремонт, разширение и ново строителство на 250 улици, шест основни булеварда. Убеден съм, че планът на бившия кмет е наследен и се изпълнява от сегашния г-н Славчо Атанасов, който трябва да поеме отговорността за обещаните инфраструктурни промени и да доведе нещата до завършеност. Да се надяваме, ако не през сегашната 2008, то в близките няколко години краката ни да стъпват по красиви и обезопасени тротоарни площи, подхождащи на едни европейци.

 


Copyright 1998-2016 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Улици и площади"