Рада Александрова: Всички ангели спят

 

ПОСВЕЩЕНИЯ

ЗАРАДИ

 

Заради самия живот.

Заради топлината, която

излъхва отвсякъде.

Заради ръката ти.

За цветята напиращи,

вкуса на плода.

Заради ръката ти.

За нашето учестено дишане.

Заради самия живот.

Ето, мъглиста планина, път

серпентинен, змийче по средата,

облаци, облаци, изгряващ  вятър.

Заради ръката ти.

За мекотата на отминаването,

неговата постепенност, кожата.

Заради ръката ти.

Може би искам  да продължи

или не вярвам.

Може би си отиде

или съхранено свещука:

отредено легло,

слънце на двора, очи уморени

от дълго скитане

Все пак

заради самия живот.

 

 

ЕЗИКЪТ

 

С него мога да изразя

нещата, които почиват,

седят и препускат,

видимите и невидими,

които си отидоха

и настъпват,

мъглата над тях,

мисълта, родена

в страхотно движение,

болката, войната,

и оная светлина, оная

Водата се лее,

той иде отдалеко,

успявам да надникна

в очите му. Разтварят се

една след друга тайни,

когато ме повежда.

Той е сладък, горчив, недоволен,

не ме изоставя докато се влача.

Моят най-верен приятел,

истинският ми любим,

все по-опияняващ,

мистичен, без който

не бих се познала,

не бих ви познала.

Най-тънкият гид в света

разбягващ се, все по-непонятен.

Сигурна наша утеха

преди да заминем

до последния дъх,

до последния.

 

 

ПОРТРЕТ ОТ ЛЯТОТО

 

Вече малко остарял.

(А векът е млад.)

Обича залезите,

новата луна,

крайбрежната уличка.

Бавно се храни,

плува по малко.

Спомените са ярки,

разказите дълги.

А векът блъска

безцеремонно.

Къде е мястото

на оная мелодия

за кафето на трите гълъба.

Ще стигнем. отвръща.

Вечер

благодари на Бога,

благодари и на момчето,

което му носи лед

за малката водка.

Благодари.

Мъничко остаря.

Очите са сини,

гледа разбиращо.

Дали го обичам

достатъчно.

 

 

ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ

 

Петък, вали сняг.

Майка ми с протегнати ръце

върви из къщи, опипва стените.

Сякаш се пързаля

по остатъка от живот,

много бавничко.

А болката танцува

между снежинките,

не ляга и не отлита.

После майка пие чай

и ми разказва съня си.

С протегнати ръце

тя сякаш ги вика,

а те се прибират

оттатък.

Има зашити едни пари

в зелената тениска,

ето къде са.

Ами погребенията,

скъпо ли струват по София,

а аз се шегувам нелепо.

После подреждам леглото,

засилвам топлината,

и майка заспива дълбоко.

Вече е събота,

на мрежа вали

и ни отнася, отнася

С протегнати ръце

към нещо, към някого.

Или към светлината.

 

 

 

1998-2012 OMDA Ltd. Всички права запазени