МИНИМАЛИЗМЪТ

Племена, които се намират в предцивилизационен етап на развитие се прехранват с лов и събиране. Каквото даде природата. Те са в предтрудовия период на развитието на човечеството.

Целта  да се произвежда предимно за самозадоволяване е рудимент от времето преди разделението на труда. А самият труд (поне така може да се предполага) възниква едновременно със своето разделение. Минимализмът на българина е проява на социален примитивизъм. Това донякъде е древното, библейско равнище - земеделие и скотовъдство.
Но в днешния ден такава нагласа говори за масова трайна ориентация към бедността.
Българинът се изживява като беден. За него скромността е върховна ценност. А самата скромност е самоограничаване до оскотяване. Спестовността става неразделна от скъперничеството.

Богатият предизвиква завист и омраза. Не мога да посоча поне един положителен герой в българската литература, който да е богат и успяващ. (Може би Чорбаджи Марко от “Под Игото” на Иван Вазов?)

Но в самото всекидневие богатият българин обикновено е не по-малко  примитивен от заобикалящите го парцаливи завистници.

Самозадоволяването, минимализмът, скромността, спестовността са "положителните" черти на бедността. От другата, негативната страна  - неразвити са потребностите; посредствени са трудовите умения; продуктите на труда са грубо утилитарни; трудовите и потребителските цели са скромни; скъперничеството и алчността разяждат душите.
"Положителното" и "отрицателното" предполагат лошата социална организация на българското общество:

Неразвитият професионализъм дава отражение върху:

- професията като ценност - да удовлетворява потребността от смисъл; да има развит професионален морал- отговорност пред другите, дълг пред общността, разбиране на своята работа като добро, разбиране за чуждата работа като добро; професията да се схваща като ниша в социалната йерархия;

- стесняването на  "вътрешния пазар". Българската общност има намалена консумативност и дава слаби импулси за специализирано производство. Но всяко отваряне (външният импулс) застрашава нейната идентичност.

- подценяване на времето като ресурс. Това дава драматично отражение върху организацията на живота: нищо не започва навреме; нищо не завършва в срок;

- води до неразбиране на труда, чиито резултати не са свързани или сравними с резултатите от труда на селянина. По време на индустриализацията (етап в "социалистическото строителство") един от големите проблеми на ръководителите на индустриалните предприятия беше селският манталитет на работниците. Произвеждат машини, а до цеха насадили домати... Поливат ги. На българската етнокултура са чужди професиите на търговеца, на моряка...

- ширещото се самоподценяване, което е свързано с негативни очаквания както от себе си, така и от другите.

- вяра в неуспеха. Няма как, каквото и да се подхване, то ще бъде провалено.

В условията на бурно развитие на западните общества, развитие, което е свързано с обществена организация, която улеснява съществуването на индивида, с нови стандарти на производство и потребление, българският минимализъм поражда неудовлетвореност, ниска самооценка, потиснатост. Съзнанието, че животът в България е хаотичен, а индивидуалното съществуване се е превърнало в ПРИСЪСТВИЕ, принуждава българина да се чуждее от своята среда. Той се намира в постоянен скрит или открит конфликт с нея. Конфликтът може да бъде тълкуван и като бунт.


Обратно към "Книги"Обратно към "Книги"

Copyright 1998-2014 ® OMDA Ltd  Всички права запазени